Определение № 1123 от 07.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1123 гр. София, 07.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601409 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 вр. глава 22- ра НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Б. Х., защитник на подс. А. И., срещу определение от 24.10.2024г. на СГС, НО, 3- ти състав, по нохд № 5337/24, с което съдът отказал да измени в по-лека мярката за неотклонение на подсъдимия - „Парична гаранция“ в размер на 15 000 лв. С жалбата се правят оплаквания, че размерът на гаранцията е висок и несправедлив, че съдът неправилно приел, че не са настъпили нови обстоятелства, които обуславят изменението й. Представят се доводи за добросъвестно процесуално поведение на подсъдимия, както и за неравнопоставеност с процесуалното положение на другия подсъдим – Н. Д., чиято мярка за неотклонение „парична гаранция“ била намалена от 15000 лв. на 5000 лв. Прави се искане за отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и за определяне на по-лека мярка за неотклонение.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата, материалите по делото и като сам подложи на цялостна служебна проверка атакуваното определение, прие следното:

Жалбата е допустима за разглеждане като подадена в законовия срок и легитимиран субект. По същество е неоснователна.

От материалите по делото е видно, че срещу подс. А. И. е внесен обвинителен акт за това, че за периода от неустановена дата на месец януари 2022г. до 03.10.2023г. е участвал в организирана престъпна група, която да извършва престъпления, наказуеми с повече от три години лишаване от свобода – по чл. 281, ал.1 НК и групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК.

Подсъдима по делото е и Д. И., с обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК – ръководител на групата.

Обвиняеми по делото са били още и Е. А. – Р. и Н. Е. Д., спрямо които 1 наказателното производство е приключило с одобрени споразумения. /протокол от 18.07.2024г.- л. 24 т. 21 ДП/

Първостепенният съд в разпоредително заседание на 24.10.2024г. по реда на чл.

247б – 248 НПК, решавайки въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, се произнесъл в частност и по въпроса по чл. 248, ал.1, т. 6 НПК - мярката за неотклонение на подсъдимия парична гаранция от 15 000 лв. като я потвърдил.

Видно от материалите по делото, досъдебното производство е започнало на 19.06.2023г. В неговия ход подс. А. И. е привлечен като обвиняем за цитираното престъпление с постановление от 03.10.2023г. /л. 46 т. 8 ДП/. С постановление на прокурор от 03.10.2024г. е бил задържан за 72 ч./л. 47 т. 8 ДП/ С определение на Апелативен съд - София от 19.10.2023г. по нчд № 1196/23, спрямо А. И. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, като е отменено определение на СГС от 05.10.2023г., с което освен за други, и за този подсъдим не е била взета мярка за неотклонение. /л. 45 т. 12 ДП/ С определение на САС от 12.12.2023г, мярката за неотклонение спрямо подс. А.

И. е била изменена от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв. Следователно задържането му е продължило сравнително кратко – малко под два месеца. /л. 14, т. 15 ДП/.

В производството пред първостепенния съд е представено писмено доказателство за здравословното състояние на подсъдимия - болничен лист от 15.10.2024г. издаден от ГСМП Ортопедия и травматология, гр. Перник, в който е отбелязана диагноза: „Увреждания на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръб“ /л. 25 нохд/

За да постанови определението си, първостепенният съд се е мотивирал с това, че не са настъпили обстоятелства, които да са основание за изменение на мярката за неотклонение в по-лека. Такова основание не е и представеното доказателство за здравословен проблем на подсъдимия.

Настоящата инстанция споделя крайния извод на първостепенния съд за правилност на мярката за неотклонение.

Мярката е пропорционална на тежестта на обвинението, което е за организирана престъпна дейност протичаща близо две години. Продължителността на изпълнението на мярката не е голяма – от 12.12.2023г.до настоящия момент. По вида си мярката не стеснява прекалено правата на подсъдимия и не съдържа висока степен на принуда.

Поради това се приема за адекватна към момента в целта й да не допуска извършване на престъпление от подсъдимия, включително и като процесуална форма на облекчаване на сравнително краткото му задържане преди това.

Следва да се припомни, че вторичната престъпна дейност, към която се твърди да е насочена престъпната група, е особено разпространеното към момента престъпление по чл. 281 НК - противозаконно подпомагане на чужденци да пребивават или преминават в страната в нарушение на закона. Тази специфика на обвинението налага на отделно основание определяне на относително по-тежки процесуални превантивни мерки, така че обвиняемите лица да бъдат ефективно 2 възпирани в каквито да е намерения за продължаване на такава дейност.

Групата, към която е принадлежал подсъдимият, освен това, според обвинението, е действала и с користна цел – извличане на облаги от подпомаганите чужденци. Това допълнително утежнява инкриминирана дейност и е основание да се приеме, че мярката му за неотклонение не е прекалена. На правилността на този извод не се отразява фактът, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, доколкото с вмененото поведение е показал висока степен на опасност на деянието и личността. Не се отразява и процесуалното му поведение дотук, което е развито предимно в досъдебна фаза, с оглед ограниченото участие на подсъдимия в нея.

Ирелевантни за преценяване на процесуалното положение на подсъдимия са доводите за положението на друг обвиняем. Преценката за вида и тежестта на процесуалната принуда е строго индивидуална.

Верни са съображенията на градския съд, че здравословното състояние на подсъдимия не е причина за изменение на мярката в по – лека. Поставената на подсъдимия диагноза говори за хронично състояние, чиято тежест не може да се определи. Не се обосновава хуманитарна причина, която на собствено основание да превръща продължаването на мярката в жестоко отношение към подсъдимия.

При така изложеното, атакуваното определение се явява правилно и следва да се потвърди.

Предвид изложеното и на основание чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1 – ви състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.10.2024г. на СГС, НО, 3- ти състав, по нохд № 5337/24, с което съдът отказал да измени в по-лека мярката за неотклонение на подсъдимия А. И. - „Парична гаранция“ в размер на 15 000 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно, не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3