Присъда № 11 от 23.11.2021, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 314/2021
- Вид
- Присъда № 11
- Подписан
- 23.11.2021
- В сила
- 07.06.2022
- Състав
- Румяна Вълчева Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 137а ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.139 ал.2 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.147 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.190 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.23 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.483 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.31 ал.2 · Конституция на Република България
- чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343 ал.1 б."в" · Наказателен кодекс
- чл.343а · Наказателен кодекс
- чл. 343а, ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.37 т.7 · Наказателен кодекс
- чл.42а ал.2 т.1-4 · Наказателен кодекс
- чл.42а ал.2 т.1-4 · Наказателен кодекс
- чл.42а ал.2 т.1-4 · Наказателен кодекс
- чл.42а ал.2 т.1-4 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.67 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.116 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.370 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 74, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 76 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към присъда по НОХД № 314 по описа за 2021. на ШОС На 28.07.2021г. е внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт от Шуменска окръжна прокуратура по ПД № 11/2021г., ведно с материалите по ДП № 19/2020г. по описа на ОД на МВР - Шумен, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу ДР. ХР. ИВ. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.****, обл.Шумен и настоящ адрес в гр.Шумен, за извършено от нея престъпление от общ характер наказуемо по чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на 31.01.2020г. в гр.Каспичан, кв.Калугерица, общ.Каспичан, обл.Шумен, на ул.“Юрий Гагарин“ до №30 в посока към с.Мадара, при управление на МПС – лек автомобил „****“с рег.№ Н 1300 ВР, нарушила правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.2 от ЗДвП: „Водачът на пътното превозно средство е длъжен: т.1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците …“ и чл.21, ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: в населено място категория „В“ -50 км/ч“, като се движила със скорост от 72 км/ч в населено място, при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на Г.Х. С., на 41 години от гр.Каспичан, кв.Калугерица, обл.Шумен – престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” от НК, вр. чл.342, ал.1 от НК.
В съдебно заседание проведено на 27.10.2021 г. съдът се е произнесъл по искания на адв. М. като особен представител на Д. ХР. СТ. за конституирането му като граждански ищец, предявяване на граждански иск в размер на 20 000 лв. неимуществени вреди и за конституиране като частен обвинител, както и по искания от упълномощени повереници за конституиране на ХР. ХР. СТ., АНГ. ХР. СТ., М. ХР. СТ., СТ. ХР. СТ. и П.
ХР. СТ. като частни обвинители. Съдът е съобразил, че лицата, за които се заявяват претенции за конституиране като граждански ищец и частни обвинители са братя и сестри на починалия Г.Х. С. и са негови наследници съобразно приложените по делото Удостоверение за наследници и Справка от НБД и имат право да претендират неимуществени вреди след смъртта на лицето Г.Х. С., в съответствие с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и Тълкувателно решение №1/2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и чл. 74, ал. 1 от НПК.
По отношение на Д. ХР. СТ., съдът е съобразил материалите по досъдебното производство, справката от НБД и от изложеното в съдебно заседание от поверениците и от пострадалата ЮЛ. ХР. АНГ., че лицето Д.
ХР. СТ. всъщност е починал като бебе и е бил погребан в гробищата в с.
Калугерица и независимо, че според Национална база данни на РБ, това лице е вписано с ЕГН, дата на раждане, постоянен адрес Шумен – Каспичан и настоящ адрес **********като за дата на началото на пребиваване на него, е посочена датата 11.06.1982 г., съвпадаща с датата на раждането му – 1
11.06.1982 г., предвид заявленията на защитата, че биха имали искания за установяването на обстоятелството дали лицето всъщност е живо или не, както и на представителя на Окръжна прокуратура – Шумен, че има намерение да сезира Районна прокуратура – Шумен за завеждане на установителен иск по отношение на гражданското състояние на Д. ХР. СТ., съдът е приел, че разглеждането на граждански иск от него в настоящото наказателно производство би затруднило процеса и гражданският иск не е бил приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, а лицето Д.С., което е с неустановен граждански статут не е било конституирано като граждански ищец.
По отношение на исканията на адв. М. за конституиране на брата Д.С. като частен обвинител, на адв. Д. за конституиране на братята АНГ. ХР. СТ., М. ХР. СТ., П. ХР. СТ. и сестрата ХР. ХР. СТ. като частни обвинители и на адв. Г. за сестрата СТ. ХР. СТ. като частен обвинител, съдът е съобразил, че съобразно чл. 76 от НПК, пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител, а чл. 74, ал. 1 от НПК определя кръга на пострадалите. ТР № 1/21.06.2018 г. по Т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК в съответствие с Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, третира защитата на жертвите на престъпления и според чл. 2, § 1, б. „а“, т. 1 и т. 2 от Директивата, дефинира като жертва на престъпление, всяко физическо лице претърпяло вреди, включително физическо, душевно, емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление, така и по членовете на семейство на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление, които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. Според буква „б“ членовете на семейството включват и братята и сестрите. Тази Директива обаче е неотносима към фигурата на частния обвинител очертана в чл. 76 от НПК и по отношение на нея съдът е длъжен да съобрази и приложи именно задължителната съдебната практика, установена с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., която изключва възможността братята и сестрите на пострадалия, дори когато са единствени наследници, да бъдат конституирани в качеството им на частни обвинители в евентуален наказателен съдебен процес. В случая тълкуването на приложимите разпоредби може да бъде осъществено само на плоскостта на националното ни право, доколкото съгласно целта на Директивата и правата по чл. 16 от нея, тя не третира наказателно-правна проблематика и развитието на наказателното производство срещу подсъдимия. Затова исканията за конституиране като частни обвинители на братята и сестрите на Г.Х. С. са оставени без уважение. О пределението, с което са оставени без уважение исканията за конституиране като частни обвинители на Д. ХР. СТ., АНГ. ХР. СТ., М. ХР. СТ., СТ. ХР. СТ., П. ХР. СТ., ХР. ХР. СТ. не е обжалвано и е влязло в сила.
В хода на разпоредителното заседание на 23.11.2021г. са взели участие подсъдимата, нейния защитник, особеният представител адв.С.М. и представителят на ШОП внесъл обвинителния акт и не са правени възражения за допуснати нарушения на процесуалните права на подсъдимата 2 или пострадалите. От страна на защитата и подсъдимата е направено искане по чл.370 ал.1 от НПК за предварително изслушване, като излагат намерение за признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371 т.2 от НПК.
При проведеното предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по чл.371 от НПК, подсъдимата И. се възползва от тази диференцирана процедура по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимата по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 23.11.2021г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не са изслушвани обяснения на подсъдимата за деянието описано в обвинителния акт и не е извършван разпит на свидетелите и вещите лица.
В съдебно заседание представителят на ШОП поддържа така възведеното с обвинителен акт обвинение и в хода на съдебните прения се обосновава защо го счита за доказано. Смята, че не са налице основания за преквалификация на деянието по привилегирования състав на чл.343а от НК, тъй като смъртта на пострадалия е настъпила веднага и пръскането на лицето му с вода не би могло да му помогне. Приема поведението на пострадалия преди ПТП за смекчаващо отговорността обстоятелство, както и че ПТП се е отразило неблагоприятно на подсъдимата, предвид ползваната психологична помощ след деянието. Счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и в настоящия случай са налице основания за прилагане на чл.55 от НК, като й се наложи наказание една година „лишаване от свобода“ с 3-годишен изпитателен срок, както и на основание чл. 343г от НК наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок равен или по-голям от лишаването от свобода. По отношение на веществените доказателства предлага автомобилът да се върне на собственика му, а дрехите от трупа на пострадалия, да се върнат на наследниците му или да се унищожат.
Защитникът на подсъдимата изразява принципно съгласие с фактите по обвинителния акт, които по същество подсъдимата е признала. В същото време не е съгласен с държавното обвинение досежно анализа на доказателствата относно факта, дали подзащитната му е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия и подробно се обосновава, анализирайки събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Счита, че оказаната помощ от подзащитната му е била единствената възможна, която тя е можела да направи в случая и моли деянието извършено от И. да се преквалифицира по привилегирования текст на чл. 343а, ал. 1, б.
„б“ от НК. Присъединява се към обвинението по отношение и на смекчаващите отговорността обстоятелства и състоянието на пострадалия, по отношение на наличните смекчаващи вината обстоятелства, като акцентира, 3 че нарушението е извършено в тъмната част на денонощието, осветлението не е било добро и пострадалият е вървял в средата на дясната лента, а подсъдимата е управлявала автомобила максимално в ляво. Счита, че приноса на починалия е съществен за настъпване на ПТП. Смята, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, включително чистото й съдебно минало, добрите й характеристични данни, оказаното от подсъдимата съдействие за изясняване на обективната истина още непосредствено след инцидента, демонстрираното критично отношение и очевидното разкаяние за случилото се, тежкото психическо състояние, в което се е намирала веднага след инцидента, както и факта, че работи и развива частен бизнес. Счита, че наказание близо към минималното от 3 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено с минималния изпитателен срок от 3 години, ще изпълни целите на закона, а не замяната с пробационни мерки и моли за минимално наказание по чл. 343г от НК, тъй като управлението на МПС е необходимо в работата й. Моли за връщане автомобила на собственика.
В хода на съдебното следствие подсъдимата заявява, че разбира в какво е обвинена и поддържа самопризнанието си направено в хода на предварителното изслушване. Разпитана в хода на досъдебното производство, подсъдимата e съдействала за разкриване на обективната истина и в последствие пред съда признава изцяло изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт. В защитната си реч изразява съгласие с казаното от нейния защитник и няма какво да добави. В последната си дума освен, че съжалявам много, няма друго какво да каже.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти - признати от подсъдимата по реда на чл.371 т.2 от НПК, а именно:
Подсъдимата ДР. ХР. ИВ. е правоспособен водач категории „B и „AM“ и към 31.01.2020г. притежавала свидетелство за управление на МПС № 265575230, валидно до 26.02.2020г. и издадено от ОД на МВР гр.Шумен. За периода 2010г. - 2020г. подс.И. имала съставени шест акта за установяване на административни нарушения като водач на МПС, по които и били издадени пет наказателни постановления за нарушения на Закона за движение по пътищата, както и петнадесет фиша за нарушения на Закона за движение по пътищата и й били наложени две принудителни административни мерки.
На 31.01.2020г. около 20:15 – 20:20 часа подсъдимата И. тръгнала от гр.Нови пазар за с.Кюлевча с управляван от нея лек автомобил „**** В автомобила И. пътувала сама и се движила по стария път за гр.Шумен в посока към с.Мадара, през кв.Калугерица на гр.Каспичан. В населеното място подсъдимата се движила по ул.“Юрий Гагарин“ със скорост от 72 км/час в тъмната част на денонощието. В квартала имало улични лампи, които осветявали слабо отделни участъци от улицата. Пътен трафик нямало. В близост до църквата и до дом № 30 на ул.“Юрий Гагарин“ около 20:40 часа автомобилът управляван от И. застигнал движещия се почти по средата на 4 дясната лента за движение, попътно на посоката му, пешеходец Г.Х. С. на 41 години, който бил употребил алкохол. Вместо да намали скоростта на автомобила и да спре, подсъдимата късно забелязала движещия се на пътното платно мъж, а високата скорост на движение станала причина, въпреки задействането на спирачната система, да го удари.
Разпечатката съдържа 19 от 139 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f4b2a205-905d-401d-a636-0690411f875f