Решение № 7344 от 04.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7344 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100502273 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „Профи Т“ ООД срещу решение № 20216122/25.11.2021г. по гр.д. № 32674/2018г. на СРС, 49 с-в, с което са уважени предявените от А. Д. Ц. срещу дружеството – жалбоподател иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ гараж с идентификатор ***, находящ се в гр.

София, бул. ****, със застроена площ от 12 кв.м. и иск с правно основание чл.

59 ЗЗД за заплащане на сумата 928 лв. – обезщетение за ползване на гаража за периода от 20.03.2017г. до 22.05.2018г.

Въззивникът – ответник обжалва решението изцяло, с доводи за неправилност и необоснованост, поради нарушения на процесуалния и материалния закон. Поддържа, че първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по направеното от него оспорване по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт № 37/2019г., с който се легитимира ищецът като собственик.

Сочи, че в констативния нотариален акт не фигурира съпругата на ищеца Д.С.С.. Твърди, че не е обсъдено възражението му за липса на представени доказателства от ищеца за учредяване право на строеж между отделните 1 съсобственици на имота и за извършена делба на построената сграда, представляваща блок от 5 гаражни клетки. По изложените съображения поддържа, че процесният гараж е в режим на съсобственост между всички собственици на идеални части от земята. Излага доводи, че е придобил имота по силата на приращение на основание чл. 92 ЗС, в качеството му на купувач на 9.92/100 ид. части от сградата и дворното място, независимо, че имотът не фигурира в нотариалния акт за покупко- продажба. Твърди, че констативният нотариален акт на ищеца е издаден след завеждане на делото и не се ползва с материална доказателствена сила. Сочи, че по делото не е доказано соченото в нотариалния акт основание за собственост придобивна давност. Моли съда да отмени решението и да отхвърли предявените искове, с присъждане на разноски.

Въззиваемият – ищец оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението. Поддържа, че ответникът е придобил идеални части от незастроената част от дворното място, но не се легитимира като собственик по приращение на процесния гараж. Моли съда да потвърди решението.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, с оглед въведените в жалбата доводи, намира следното:

СРС е сезиран с предявени от А. Д. Ц. срещу „Профи Т“ ООД главни искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, с евентуално посочен ответник Д.Б.Т..

По иска с правно основание чл. 108 ЗС:

Притезанието по чл. 108 ЗС – за получаване на владението върху недвижима вещ, възниква при следния фактически състав: 1/ищецът да е собственик; 2/ вещта да се владее или държи от ответника и 3/ фактическата власт да се осъществява без основание, противопоставимо на ищеца.

Активната материалноправна легитимация по предявения иск се определя от въведеното от ищеца основание за пораждане правото му на собственост.

В случая ищецът се легитимира като собственик на процесния гараж на 2 основание нотариален акт за собственост, съставен на основание давностно владение и наследство № 69, дело № 1723/18.09.2019г. на нотариус Д.. В нотариалния акт гаражът е индивидуализиран като част от блок от пет гаражни клетки.

Съгласно събраните писмени и гласни доказателства, в процесния имот е налице сграда – етажна собственост, като родителите на ищеца Д.А. Ц. и Т.И.К. се легитимират като собственици на апартамент 5 на трети етаж в сградата с нотариален акт № 23/61г. на нотариус О.. Нотариалният акт е съставен на основание разпределителен протокол от 06.02.1960г. за разпределение на жилища, построени от ЖСК „Б. – София“.

С молба от 18.02.1975г. на Д.А. Ц. до РНС „Васил Левски“, отдел „Благоустройство“, е поискано узаконяване на гаражна клетка № 5, като в молбата се сочи, че строежът на гаража с масивна тухлена зидария, покрив от керемиди и бетонен под, е извършен от наследодателя на ищеца със съгласието на кооператорите. В молбата също се твърди, че в двора е оформен блок от 5 гаражни клетки, две от които са узаконени през 1964г.

С акт за узаконяване № 17/21.02.1975г. на основание чл. 180 ЗТСУ /отм/ са узаконени три гаражни клетки, построени на калкан - гранична масивна сграда със съседите, долепени до узаконени през 1964г. 2 гаража, при което се получи блок от 5 гаражни клетки, като между тях е и процесната гаражна клетка.

С договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № 58, том І, дело № 39/2017г., ответното дружество е закупило от ищеца и Д.С.С. жилище – самостоятелен обект в сграда с адрес гр. София, ул. ****, представляващ апартамент № 5, ет. 3, заедно с избено помещение № 11 и таванско помещение № 5, заедно с 9. 92/100 идеални части от общите части на сградата и от дворното място. В нотариалния акт не е описан гараж като предмет на сделката.

Съгласно показанията на свидетеля Сънкова, от построяването на гаража от бащата на ищеца, до смъртта му през 2016г., той е упражнявал фактическа власт върху гаража, а след смъртта му – ищецът и свидетелката.

С оглед изложеното, активната материалноправна легитимация на ищеца е доказана. Материалната доказателствена сила на съставения в негова полза констативен нотариален акт не е опровергана от доказателствата по делото.

3

Безспорно е установено по делото, че процесният гараж не е прилежаща част към апартамента в сградата – етажна собственост, а самостоятелен обект на правото на собственост, респ. не е бил прехвърлен при продажбата на апартамента от ищеца и трето по делото лице.

С оглед изложеното, са изцяло неоснователни доводите в жалбата, че следва констативният нотариален акт да бъде съставен при условията на съпружеска имуществена общност за ищеца. На първо място, ответникът въобще не е легитимиран да прави такова възражние, респ. да твърди дали е налице режим на СИО при липса на подобни твърдения от лицето, което се позовава на оригинерно придобиване. От друга страна, двата нотариални акта касаят различни придобивни основания – деривативно и оригинерно и дори апартаментът от сградата в режим на етажна собственост да е продаден при условията на СИО, това не налага извод, че и гаражът е придобит в същия режим на основание придобивна давност. Извън горното, нотариалният акт за покупко - продажба удостоверява продажба на имота в режим на обикновена съсобственост по отношение на ищеца и продавачката Сънкова, с удостоверено в него семейно положение на продавачите – разведени.

Неоснователно е правоизключващото възражение на ответника, че е придобил процесния гараж по приращение, тъй като не е собственик на земята, а е придобил идеални части от нея на основание чл. 38 ЗС като прилежащи към главната вещ, поради което хипотезата на чл. 92 ЗС е неприложима.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че гаражът е придобит в съсобственост по приращение от собствениците на земята към момента на построяването му и няма доказателства за учредено право на строеж, респ. за извършена делба между тях. По делото не се твърди гаражът да е построен в резултат на реализирано право на строеж от етажен собственик при условията на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм, ред. ДВ, бр. 29/73г./, поради което и такова придобивно основание не е предмет на делото. Отделно от това, с оглед въведената конкуренция на права, ответникът не е легитимиран да прави подобно възражение, тъй като същият е без титул за собственост и противопоставя вещно право, произтичащо от праводателя му по сделката– ищец, респ. с подобно възражение отрича и заявеното от него вещно право по правоизключващото му възражение.

4

Неоснователно е и оплакването, че по делото не е доказано оригинерно придобиване. Съгласно показанията на свидетеля Сънкова, е налице фактическият състав на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗС за оригинерно придобиване, чрез присъединяване владението на наследодателя на ищеца. Показанията на свидетелката са логични, последователни, кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и липсва основание да не бъдат кредитирани, включително като се отчита евентуална заинтересованост на свидетеля. Неоснователен е довода в жалбата, че по арг. от чл. 31 ЗС давност между съсобственици не тече. Нормата е неприложима в случая, тъй като гаражът е построен върху място – етажна собственост. Ответникът като трето за етажната собственост лице не е легитимиран да прави подобно оспорване.

Извън горното, за процесния по делото период – 10 години преди подаване на исковата молба, по делото е доказан обективния и субективния елемент на владението.

Ирелевантен за изхода на спора е факта, че констативният нотариален акт на ищеца е съставен след подаване на исковата молба. Същият има констативно действие по отношение на придобитото вещно право, като по делото е доказано оригинерно придобиване при приложима 10 - годишна давност и към момента на подаване на исковата молба.

Неоснователно е възражението в жалбата, че не е разгледано искане по чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на констативен нотариален акт по посочения ред по принцип е законна последица от уважаване на иск за спорно материално право, удостоверено в съответния констативен нотариален акт, респ. може да бъде осъществена само по искане на ищеца в съдебното производство, а не по възражение на ответник.

По изложените съображения, осъществяваната от ответното дружество фактическа власт върху имота е без правно основание, противопоставимо на ищеца.

Ето защо искът по чл. 108 ЗС е основателен и доказан.

По отношение на иска по чл. 59 ЗЗД не са релевирани конкретни оплаквания в жалбата. Искът е доказан по основание, съобразно гореизложеното за активната материалноправна легитимация, а по размер е доказан с приетото заключение на СТЕ.

С оглед основателността на исковете срещу главния ответник, не следва 5 да бъдат разгледани евентуално предявените искове.

При така изложеното, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на въззиваемият следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Същият претендира и доказва разноски в размер на сумата 700 лв. Възражението на въззивника за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, същото следва да бъде намалено до размера на сумата 500 лв.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20216122/25.11.2021г. по гр.д. № 32674/2018г. на СРС, 49 с-в.

ОСЪЖДА „Профи Т“ ООД, ЕИК 130015468 да заплати на А. Д. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 500 лв. – разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщенията, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6