Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 139 от 08.02.2021, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 52/2021
Вид
Определение № 139
Подписан
08.02.2021
В сила
08.02.2021
Състав
Петър Узунов, Александър Трионджиев, Гюлфие Яхова

Цитирани разпоредби

  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.420 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139 гр. Благоевград , 05.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Узунов

Гюлфие Яхова

Александър Трионджиев като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражд. дело № 20211200500052 по описа за 2021 година

Производството е образувано по частна жалба на Л. А. К., гр.Б., ул.“..“№52, против определение №504263/23.10.20г на РС-Р. по ч.гр.д.

№152/11г с пр. осн.чл.274 и сл. ГПК.

С атакувания акт е оставено без разглеждане искането за спиране на производството по изп.д.№116/20г по описана ЧСИ Ш.Д., заради просрочието му и производството по същото е прекратено.

Недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно и настоява за неговата отмяна, излагайки подробни съображения в тази насока.

Съда след като прецени наведените от страната доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима,но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по 1 отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това настоящият състав намира за безпредметно детайлното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на твърденията и събраните доказателства първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че в полза на „ЮЕДБ“АД е издадена заповед за незабавно изпълнение(ЗНИ)№650/28.01.11г и изпълнителен лист по ч.гр.д.№152/11г срещу жалбоподателя за подробно описаните суми. По така издадени изпълнителен лист е образувано изп.д.

№62/11г по описана ДСИ при РРС, по което поканата за доброволно изпълнение(ПДИ) е връчена на въззивника на 25.05.11г, чрез неговия баща.Не се спори, че въпросното изпълнително производство е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК(вж. съобщението).

Установи се също така, че впоследствие за принудително събиране на сумите по горната ЗНИ на 24.02.20г е иницииран ново изп.д.№116/20г пред ЧСИ Ш.Д., по искане на „ЕОСМ“ЕООД, като цесионер(вж. разпореждането) срещу въззивника, което му е надлежно съобщено на 09.04.20г(вж. известието за доставка в изп.д.№116/20г на ЧСИ Ш.Д.).За така образуваното изпълнително производство жалбоподателя признава, че получил съобщението началото на март 2020г(вж. възражение срещу предприетите действия вх.№3704/15.05.20г и въззивната жалба).

При тези данни РРС правилно и законосъобразно е оставил без разглеждане искането за спиране и е прекратил производството по същото, приемайки го за просрочено.Изложените в тази връзка мотиви се споделят изцяло от настоящи състав, тъй като са основани на закона, теорията и съдебната практика, поради което и по арг. на чл.272 ГПК препраща към първоинстанционните мотиви.

За пълнота следва да се има предвид и следното:Според доктрината и константната съдебна практика искането за спиране по чл.420 ГПК следва да се направи с възражение по чл.414 ГПК, тъй като без оспорване на вземанията е безпредметно искането за спиране на принудителното им събиране.В материалите по делото липсват каквито и да е данни за подадено от длъжника възражение в преклузивния срок по чл.414 ГПК.Напротив, изявленията за 2 погасяване на вземанията(чрез плащане, погасителна давност и пр.) индицират признаването на задълженията.Дори да се счетат за оспорващи ги, то същите са направени извън предвидените срокове.

ЗНИ и изпълнителния лист са връчени на жалбоподателя на 25.05.11г,чрез неговия баща и това обстоятелство не е оспорено в нито един момент.Именно от тази дата настъпват последиците на чл.414 и чл.420 ГПК, от които очевидно длъжника не се е възползвал в указаните срокове.

Последващо връчване е ирелевантно и не подновява възможностите на длъжника за защита.Поради това съобщаването на 09.04.20г на изп.д.

№116/20г на ЧСИ Ш.Д. не променя горните изводи.ЗНИ е стабилизирана със всички произтичащи от това последици.

Освен това – по делото са налице данни и за фактическо узнаване от негова страна на ЗНИ и изпълнителния лист(вж. съобщенията за прекратено изп.д.№61/11г на ДСИ, съобщението за ново образуваното изп.д.№116/20г на ЧСИ, признанията в жалбата и пр.).Двете му споразумения от 28.11.14г с кредитора допълнително индицират узнаването им, а оттам и възможностите за защита.

Неоснователни са доводите в жалбоподателя за спазен срок от негова страна.Искането за спиране на изпълнителното производство за първи път е заявено с жалба вх.№507423/21.08.20г, което по вече изложените съображения е просрочено.Възражение вх.№3704/15.05.20г не съдържа искане по чл.420 ГПК, поради което не е в състояние да обоснове въззивната теза.

По изложените съображения атакувания акт се явява правилен и законосъобразен, което налага неговото потвърждаване.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи, които са от значение за правилото решаване на спора.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №504263/23.10.20г на РС-Р. по ч.гр.д.

№152/11г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4