Определение № 139 от 08.02.2021, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 52/2021
- Вид
- Определение № 139
- Подписан
- 08.02.2021
- В сила
- 08.02.2021
- Състав
- Петър Узунов, Александър Трионджиев, Гюлфие Яхова
Цитирани разпоредби
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 139 гр. Благоевград , 05.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Петър Узунов
Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражд. дело № 20211200500052 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на Л. А. К., гр.Б., ул.“..“№52, против определение №504263/23.10.20г на РС-Р. по ч.гр.д.
№152/11г с пр. осн.чл.274 и сл. ГПК.
С атакувания акт е оставено без разглеждане искането за спиране на производството по изп.д.№116/20г по описана ЧСИ Ш.Д., заради просрочието му и производството по същото е прекратено.
Недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно и настоява за неговата отмяна, излагайки подробни съображения в тази насока.
Съда след като прецени наведените от страната доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима,но разгледана по същество е неоснователна.
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по 1 отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това настоящият състав намира за безпредметно детайлното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на твърденията и събраните доказателства първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че в полза на „ЮЕДБ“АД е издадена заповед за незабавно изпълнение(ЗНИ)№650/28.01.11г и изпълнителен лист по ч.гр.д.№152/11г срещу жалбоподателя за подробно описаните суми. По така издадени изпълнителен лист е образувано изп.д.
№62/11г по описана ДСИ при РРС, по което поканата за доброволно изпълнение(ПДИ) е връчена на въззивника на 25.05.11г, чрез неговия баща.Не се спори, че въпросното изпълнително производство е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК(вж. съобщението).
Установи се също така, че впоследствие за принудително събиране на сумите по горната ЗНИ на 24.02.20г е иницииран ново изп.д.№116/20г пред ЧСИ Ш.Д., по искане на „ЕОСМ“ЕООД, като цесионер(вж. разпореждането) срещу въззивника, което му е надлежно съобщено на 09.04.20г(вж. известието за доставка в изп.д.№116/20г на ЧСИ Ш.Д.).За така образуваното изпълнително производство жалбоподателя признава, че получил съобщението началото на март 2020г(вж. възражение срещу предприетите действия вх.№3704/15.05.20г и въззивната жалба).
При тези данни РРС правилно и законосъобразно е оставил без разглеждане искането за спиране и е прекратил производството по същото, приемайки го за просрочено.Изложените в тази връзка мотиви се споделят изцяло от настоящи състав, тъй като са основани на закона, теорията и съдебната практика, поради което и по арг. на чл.272 ГПК препраща към първоинстанционните мотиви.
За пълнота следва да се има предвид и следното:Според доктрината и константната съдебна практика искането за спиране по чл.420 ГПК следва да се направи с възражение по чл.414 ГПК, тъй като без оспорване на вземанията е безпредметно искането за спиране на принудителното им събиране.В материалите по делото липсват каквито и да е данни за подадено от длъжника възражение в преклузивния срок по чл.414 ГПК.Напротив, изявленията за 2 погасяване на вземанията(чрез плащане, погасителна давност и пр.) индицират признаването на задълженията.Дори да се счетат за оспорващи ги, то същите са направени извън предвидените срокове.
ЗНИ и изпълнителния лист са връчени на жалбоподателя на 25.05.11г,чрез неговия баща и това обстоятелство не е оспорено в нито един момент.Именно от тази дата настъпват последиците на чл.414 и чл.420 ГПК, от които очевидно длъжника не се е възползвал в указаните срокове.
Последващо връчване е ирелевантно и не подновява възможностите на длъжника за защита.Поради това съобщаването на 09.04.20г на изп.д.
№116/20г на ЧСИ Ш.Д. не променя горните изводи.ЗНИ е стабилизирана със всички произтичащи от това последици.
Освен това – по делото са налице данни и за фактическо узнаване от негова страна на ЗНИ и изпълнителния лист(вж. съобщенията за прекратено изп.д.№61/11г на ДСИ, съобщението за ново образуваното изп.д.№116/20г на ЧСИ, признанията в жалбата и пр.).Двете му споразумения от 28.11.14г с кредитора допълнително индицират узнаването им, а оттам и възможностите за защита.
Неоснователни са доводите в жалбоподателя за спазен срок от негова страна.Искането за спиране на изпълнителното производство за първи път е заявено с жалба вх.№507423/21.08.20г, което по вече изложените съображения е просрочено.Възражение вх.№3704/15.05.20г не съдържа искане по чл.420 ГПК, поради което не е в състояние да обоснове въззивната теза.
По изложените съображения атакувания акт се явява правилен и законосъобразен, което налага неговото потвърждаване.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи, които са от значение за правилото решаване на спора.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №504263/23.10.20г на РС-Р. по ч.гр.д.
№152/11г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4