Решение № 6117 от 16.08.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.

София, 16.08.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито заседА.е на 16 август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия

Коюмджиева ч.гр.д.№ 1866 по описа за

2019 година, за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на взискателя

Б.Н.Б. срещу постановление от 03.12.2018г. на ДСИД.И. в СИС при СРС, 3 отделение, 20 участък, по изпълнително дело № 1356/2005г., с което на основА.е чл.433, ал.1, т.8 е прекратено изпълнителното производство.

Жалбоподателят твърди, че от страна на Б.та е искано от съдебния изпълнител по делото предприемане на различни изпълнителни действия. БНБ нееднократно е подавала молби до ДСИ за проучване имущественото състояние на длъжника, като последната такава молба е с изх. № БНБ-105099/17.11.2016 г. Посочва, че БНБ е предприела необходимите действия за отстраняване на пречките пред принудителното изпълнение, с цел превеждане на дължимите от длъжника. Моли да бъде отменено обжалваното определение.

Длъжникът, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК не излага становище по частната жалба.

ДСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалвА.те действия, сочи, че жалбата е неоснователна.

След преценка доводите на стрА.те и материалите по делото, настоящият съд намира за установено следното:

Процесното изпълнително дело №

1356/2005г. е образувано по молба на жалбоподателя — БНБ въз основа на изпълнителен лист от 17.03.2005г., издаден по гр.д. 97/2004г. по описа на СГС, ГО, 5 състав, съгласно който А.П.Ч., ЕГН **********, е осъдена да заплати на БНБ, сумата от 40 025 лева, представляваща липса, допусната от наследодателката й К.Н.Ч., допусната като отчетник на длъжността „касиер“ на оперативна каса № 26, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.01.2004г. до окончателното й изплащане, по иск с правно основА.е чл.207, ал.1, т.2 във връзка е чл. 211, ал.1 от КТ , както и сумата от 13296,50 лева, представляваща лихва за забава върху сумата по предходния иск, изтекла през периода от 08.08.2001г. до 21.01.2004г. по иск с правно основА.е чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

На 11.09.2005г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника. На 24.06.2005г. взискателят е поискал да бъдат издадени удостоверения, с цел установяване на декларирА. банкови сметки, МПС, движимо и недвижимо имущество. На 26.03.2008г. е депозирана молба взискателя -БНБ, с която иска да бъде извършена справка в НАП за регистриран трудов договор на длъжника.

С молба от 20.01.2009г. взискателят е поискал справка до НАП за наличие на трудов договор на длъжника. Установено е, че длъжникът няма декларирА. недвижими имоти и МПС на територията на Столична община. На 06.04.2009г. е връчено запорно съобщение на управителя на „О.“ ЕООД, работодател на длъжника Ч..

В СИС при СРС на 13.04.2009г. е получено писмо от работодателя, че Ч. е в отпуск по майчинство и получава обезщетение за отглеждане на дете до две години. С молба вх. 11228/ 07.09.2009г. взискателят е поискал издаването на удостоверение, с оглед установяване на движимо и недвижимо имущество на длъжника. На 09.04.2010г. взискателят е депозирал молба за извършване на справка в НАП относно наличие на трудов договор на длъжника. Взискателят на 30.09.2010г. е депозирал молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Запорното съобщение е получено от пълномощник „О.“ ЕООД на 10.11.2010г., като по делото на 18.11.2010. е постъпило писмо от третото задължено лице, че длъжникът А. Ч. не получава трудово възнаграждение, тъй като е в отпуск за бременност и раждане и получава обезщетение от НОИ. На 20.12.2011г. е поискано отново проучване на имущественото състояние на длъжника. На 22.05.2012г. в СИС при СРС е постъпило писмо от „О.“ ЕООД, в което е посочено, че трудовото правоотношение на длъжника е прекратено. С молба от 01.02.2013г. и молба вх.

9536/ 29.08.2013г. взискателят отново иска извършване на проучване на имущественото състояние на длъжника, а на 15.11.2013г. взискателят депозира молба с искане за налагане на запор на банковата сметка на длъжника в „Ю.И Е.Д.- България“ АД, като върху същата има отбелязване от държавния съдебен изпълнител, че запорът е наложен на 13.11.2013г. На 04.02.2014г. взискателят е депозирал молба с искане за налагане на запор на банковата сметка на длъжника в „П.И.Б.“ АД, като на 11.02.2014г. е наложен запор. Взискателят на 13.02.2015г. е депозирал молба за извършване на проучване на имущественото състояние на длъжника -А. Ч., като с молба от 18.11.2016г. е поискано същото. На 05.12.2016г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като с писмо вх. № 15175/30.12.2016г.

Прокуратурата на РБ съобщава, че „върху трудовото възнаграждение на длъжника е наложен запор по изпълнително дела на ЧСИ Н.М.и съгласно разпоредбата на чл.

446 от ГПК, към момента не могат да правят нови удръжки“. На 09.12.2016г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в Ю.Б., а на 17.01.2017г. е наложен запор и върху банковата сметка на длъжника в „ДСК“ ЕАД.

С молба вх. № 14015/ 30.11.2018г. депозирана от длъжника, чрез адв. Л.Л.е поискано на основА.е чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК да бъде прекратено изпълнителното дело. На 03.12.2018г. държавен съдебен изпълнител е издал обжалваното постановление за прекратяване на изп. дело № 1356/2005г. по описа на СИС при СРС, на основА.е чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

Въз основа на горното, съдът прави следните изводи:

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

В чл. 433, ал. 1, т. 1-8 от ГПК са предвидени основА.ята, при настъпването на които изпълнителното производство се прекратява.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В конкретния случай, изпълнителното дело не е за събиране на издръжка. Същото е образувано на 16.06.2005г. , въз основа на молба от Б.Н.Б. и представен изпълнителен лист. Последното изпълнително действие, което е поискано от взискателя Б.Н.Б. е по молба вх. № 132608 от 18.11.2016г., с която е поискано извършване проучване на имущественото състояние на длъжника -А. Ч., като след тази дата - 18.11.2016г. други изпълнителни действия не са поискА..

В изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа висящността му със своите действия и искА.я, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на молба за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство- да отправя искА.я до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава през период от две години, има за правна последица прекратяване на изпълнителното производство по право.

В случая от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че поддържаното от длъжника по изпълнението основА.е за прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е налице- в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което и е налице основА.е за потвърждаване на обжалваното определение, а депозираната от взискателя жалба - оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

Р

Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 17306 от 18.02.2019г. по описа на СГС на взискателя Б.Н.Б. срещу постановление от 03.12.2018г . на ДСИД.И. в СИС при СРС, 3 отделение, 20 участък, постановено по изпълнително дело № 1356/2005г., с което на основА.е чл.433, ал.1, т.8 е прекратено изпълнителното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.