Решение № 10 от 10.01.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. К., 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20235510101122 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Й.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район М., ***., ***, против А. М.

Д., с адрес: гр. К., п.к. ***.

Твърди се, че за предпочетен номер +*** на ***. между А. М. Д. и „Т.“ ЕАД, с ЕИК ***, понастоящем „Й.“ ЕАД, бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с план „Тотал+ с неограничени нац. мин и изх. роуминг в зона ЕС“ с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 30,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 34,99 лв. Д. не изпълнил задълженията си по договора в общ размер 68,09 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.02.2021г. - 24.04.2021г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 10 от договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 103,81 лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и била начислена във фактура № ***г. На същата дата - ***. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +***, мобилният оператор предоставил на А. М. Д. устройство марка *** на преференциална цена, посочена в т. 6 от договора. В същата точка била посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размера на направената отстъпка.

Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги, Д. дължал сума в размер на 160,83 лв., начислена във фактура № ***г., представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като бил взет предвид периода, през който длъжникът изпълнявал задълженията си по договора. Горепосочените задължения били индивидуализирани в следните факири: фактура № ***г. за 1 отчетен период 25.02.2021г. - 24.03.2021г. и №***г. за отчетен период 25.03.2021г. -24.04.2021г. С оглед на гореизложеното на 27.02.2023 г. подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. К. срещу ответника, в което се претендирали: главница в размер на 332,73лв. (триста тридесет и два лева и седемдесет и три стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № 510/2023 г. по описа на Районен съд - гр. К. и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Банкова сметка на „Й.“ ЕАД: ****

В допълнителна молба ищцовото дружество чрез процесуалния си представител моли съда да приеме следните уточнения: Вземането от 160,83 лв. се претендирало на основание т. 10, б.“б“ от договора, вследствие виновното неизпълнение на ответника. Както било уговорено в посочената клауза, вземането представлявало възстановяване на част от направената отстъпка в цената на устройството. В т.6 Мобилен апарат от договора била посочена цената на устройството, на която се продавало свободно без сключване на договор - 319,90 лв. Посочена е цената, на която било продадено на ответника, тъй като сключил договор за мобилни услуги за 24 месеца. - 49,99лв. Посочен бил и размерът на направената отстъпка 269,91лв. Посочва петитум на депозираната искова молба с индивидуализирани претенции по основание и размер. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Й.” ЕАД, ЕИК *** има следните вземания срещу А. М. Д., а именно: сума в общ размер на 332,73лв. (триста тридесет и два лева и седемдесет и три стотинки), от които: 68,09лв. - представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.02.2021г. - 24.04.2021 г., ведно със законна лихва върху сумата от ***г. до изплащане на вземането; 103,81 лв. - неустойка, вследствие на неизпълнението и съгласно т. 10 от договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 103,81 лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и била начислена във фактура № ***г.; 160,83лв. - сума за разлика в цената на мобилно устройство ***, ведно със законна лихва върху сумата от ***г. до изплащане на вземането.

Вземането представлявало възстановяване на част от направената отстъпка в цената на устройството. В т.6 Мобилен апарат от договора била посочена цената на устройството, на която се продавало свободно без сключване на договор - 319,90 лв. Посочена е цената, на която било продадено на ответника, тъй като сключил договор за мобилни услуги за 24 месеца. 49,99лв. Посочен бил и размерът на направената отстъпка - 269,91лв. Моли съда да осъди А. М. Д. да заплати сторените съдебно-деловодни разноски по ч. гр. д. № 510/2023 г. и по настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от особения представител на ответника. Заявява, че счита предявения иск за допустим и разгледан по същество - основателен. Не оспорва факта, че на *** г. А. Д. сключил Договор за мобилни услуги с Т. ЕООД, за срок от 24 месеца.

Видно от представените с исковата молба доказателства, в това число фактури, се установявало, че ответникът ползвал услугите на Т., но нямало доказателства да са заплатени. В тази връзка отбелязва, че нямало данни 2 лицето А. М. Д. да е прекратило договорните си отношения с ищцовото дружество, както и нямало доказателство, че ответникът е получил въпросното устройство ***. Моли да бъде уточнено, дали ответникът реално е с прекратени договорни взаимоотношения с ищеца, тъй като ако това не е сторено, искът за неустойка следвало да бъде отхвърлен. Заявява, че няма контакт с ответника, ще вземе допълнително становище в хода на устните състезания, след събиране на всички доказателства по делото. Моли съда да постанови съдебно решение с оглед на представените по делото доказателства и в случай, че не се представят такива, за прекратяване на договорните отношения между ищеца и ответника, то моли съда да отхвърли иска за неустойка, в размер на 103,81 лв., като неоснователен. По отношение на мобилното устройство ***, ако не бъде представено доказателство за неговото получаване, от страна на ответника, то моли съда искът за разликата в цената на мобилното устройство, също да бъде отхвърлен. В случай на прекомерност на адвокатското възнаграждение, моли съда да намали поисканите за присъждане, от ищеца, разноски, адвокатски възнаграждения по настоящото дело, както и разноски по ЧГД № 510/2023 г., съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител, но с писмено становище поддържа изложеното в исковата молба.

В съдебно заседание, ответникът чрез назначения му особен представител поддържа изложеното в отговора.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д № 210/2023 г., втори с-в по описа на Районен съд - К., съдът е издал в полза на „Й.“ ЕАД (с предишно наименование “Т.” ЕАД), срещу А. М. Д., ЕГН ********** адрес: град К., *** за сумите: 68,09 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.02.2021г. - 24.04.2021 г., съгласно сключен на ***. между А. М. Д. и „Т.“ ЕАД, с ЕИК ***, понастоящем „Й.“ ЕАД Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, ведно със законната лихва върху сумата от *** г. до изплащане не вземането; 103,81 лева - неустойка, начислена във фактура № ***г.; 160,83 лева - начислена във фактура № *** г., във връзка с предоставено на *** г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +*** устройство марка *** на преференциална цена, посочена в т.6 от договора, ведно със законната лихва върху сумата от *** г. до изплащане не вземането, както и сумата 505,00 лева - разноски по делото.

Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. В изпълнение на указанията на съда на съда по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е предявил против длъжника установителни искове.

За предпочетен номер + *** - на *** г. между А. М. Д. и „Т.“ ЕАД, с ЕИК ***, понастоящем „Й.“ ЕАД, е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***. Не са представени доказателства, че Д. изпълнил задълженията си по договора в общ размер 68,09 лв., представляващи 3 неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.02.2021 г. - 24.04.2021 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 10 от договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 103,81 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № ***г. На *** г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +***, мобилният оператор е предоставил на А. М. Д. устройство марка *** на преференциална цена, посочена в т. 6 от договора.

Посочена е и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената отстъпка. Ответникът не е представил доказателства за изпълнение на договорните си задължения. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги на Д. е начислена неустойка в размер на 160,83 лв., начислена във фактура № *** г., представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора. Горепосочените задължения мобилният оператор е фактурирал ежемесечно на 25-то число, с обща фактура за всеки отчетен период: от 25-то число на предходния до 24-то число на текущия месец, срок за плащане 15 дни след датата на издаване. Така горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури с: № *** г.; № ***г.; № *** г..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на предявения иск се обуславя от установяването от ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по силата на който ответникът се е задължил да заплаща абонаментна такса, че ищецът е изпълнил задълженията си и е предоставил достъп до мобилната мрежа и далекосъобщителните услуги, като за ответника е възникнало задължение за заплащането им. В тежест на ответника е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

От анализа на представените по делото писмени доказателства - договор за мобилни услуги, съдържащи подпис на представител на мобилния оператор и на ответника, и чийто подпис не е оспорен от последния, се установява, че между страните са съществували облигационни отношения, по силата на които "Т." ЕАД се е задължило да предостави на ответника достъп до мрежа за мобилни услуги за мобилни номера +***. Тук се включва задължението за абонаментна такса и задължението за заплащане на предоставените услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в приложените и действащи между страните общи условия.

Според Раздел IV, т. 23, б. "б" потребителят дължи цена за месечен абонамент, осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер, съобразно избрания от потребителя абонаментен план. Следователно абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен 4 индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. Освен това се начислява и месечна цена за ползвани услуги, на допълнителни или на други услуги. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, но при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса. Предвид изложеното, съдът намира за установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по процесния договор, като е предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването й от последния. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – *** г., всички такси за предоставени и незаплатени далекосъобщителни услуги са били падежирали. С оглед изложеното съдът намира, че за настъпване на изискуемостта им не е било нужно същите да бъдат обявени за предсрочно изискуеми от оператора.