Решение № 3131 от 07.04.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44979/2021
- Вид
- Решение № 3131
- Подписан
- 07.04.2022
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.186 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 335, ал. 2, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда
- чл. 16 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3131 гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20211110144979 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 34675 от 30.07.2021 г., с която от името на Н. П. Ч., ЕГН ********** против „Т. БГ“ ЕООД, ЕИК *********, са предявени обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ /обуславящ – виж в този смисъл Решение № 110/23.07.2020 г. по гр. дело № 3144/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о., предвид упражнени от страните насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение/ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 1/12.04.2021 г. на управителя на „Т. БГ“ ЕООД, ЕИК ********* от 12.04.2021 г. и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ /обусловен - виж в този смисъл Решение № 110/23.07.2020 г. по гр. дело № 3144/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о., предвид упражнени от страните насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение/ за извършване поправка на основанието за прекратяванена трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка на ищеца Н. П. Ч., ЕГН **********.
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор № 35/13.07.2020 г., заемайки длъжността „Общ работник“ при ответното дружество.
Посочва, че във връзка със сигнал, подаден от представител на самия ответник на 23.03.2021 г., ищецът е бил принудително задържан от служители на 06 РПУ- гр.
София за времето от 24.03.2021 г. до 26.03.2021 г. Поддържа, че по здравословни 1 причини, се наложило да ползва отпуск за временна неработоспособност за периода 29.03.2021 г. – 12.04.2021 г. В тази връзка се твърди, че ищецът е уведомил ответното дружество за издадения му болничен лист, като е изпратил същия на електронна поща на дружеството на 01.04.2021 г. Поддържа, че във връзка със създалия се конфликт с ответника – работодател, ищецът е решил да прекрати трудовото си правоотношение, във връзка с което на 30.03.2021 г. е изпратил на работодателя, чрез електронна поща и посредством квалифициран електронен подпис, заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, с което отправил 30-дневно предизвестие, съгласно чл. 326, ал. 2 КТ. Сочи, че на 01.04.2021 г., получил на електронна си поща, искане за обяснение във връзка с дисциплинарни нарушения, едно от които било неявяване на ищеца на работа през периода 24.03.2021 г. – 26.03.2021 г. Поддържа, че на 08.04.2021 г. е изпратил на ответника, чрез електронна поща, подписасно с КЕП заявление, с което уведомил работодателя, че желае дните, през който е ищецът е бил принудително задържан от органите на реда, да бъдат оформени като неплатен отпуск, поради внезапно възникнали обективни причини за неявяване на работа. Твърди, че на 09.04.2021 г. изпратил на работодателя, чрез електронна поща, подписано с КЕП заявление, с което го уведомил, че на основание чл. 220, ал. 1 КТ прекратява трудовия си договор без да спази срока на предизвестието, считано от 12.04.2021 г. Поддържа, че на 18.06.2021 г., получил покана от ответника, да представи трудовата си книжка, за да бъдат вписани в нея данните във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение, като от тази покана разбрал, че със заповед № 1/12.04.2021 г. на управителя на „Т. БГ“ ЕООД, ЕИК ********* от 12.04.2021 г., му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В тази връзка на 22.06.2021 г. ищецът изпратил молба до ответника, чрез електронна поща, с която моли същият да му предостави копие от заповед № 1/12.04.2021 г. на управителя на „Т.
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, като се сочи, че на 25.06.2021 г., ответникът изпратил на ищеца нотариална покана – уведомление от 16.04.2021 г. за връчване на заповед № 1/12.04.2021 г. на управителя на „Т. БГ“ ЕООД, ЕИК *********, от отбелязванията върху която установил, че нотариалната покана и заповед № 1/12.04.2021 г. на управителя на „Т. БГ“ ЕООД, ЕИК *********, са оформени като връчени на ищеца при условията на чл. 47 ГПК на 01.06.2021 г., респективно, че трудовият договор, сключен между страните се счита прекратено, считано от 02.06.2021 г. Оспорва се, че ищецът е извършил твърдяното в заповед № 1/12.04.2021 г. на управителя на „Т. БГ“ ЕООД, ЕИК ********* нарущение на трудовата дисциплина. Твърди, че за посочения в заповедта период /24.03.2021 г.
2
– 26.03.2021 г./ е бил принудително задържан от органите на реда, поради което е било налице и обективна невъзможност за реално изпълнение на задълженията, поети по сключения с ответното дружество трудов договор. Поддържа се, че работодателят не е изпълнил задължението си да събере и оцени доказателствата във връзка с отсъствието на работника – ищец през периода 24.03.2021 г. – 26.03.2021 г.
Заявява се, че записаното в трудовата книжка на ищеца основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните в производството /чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ/ не отговаря на действително основание за прекратяване на трудовия договор. В тази връзка се сочи, че трудовото правоотношение между страните не е могло да бъде прекратено на посоченото в трудовата книжка на ищеца основание, тъй като към момента на връчване на заповед № 1/12.04.2021 г. на управителя на „Т. БГ“ ЕООД, ЕИК *********, същото вече е било прекратено на друго основание. В тази връзка се сочи, че дори да се приеме, че заявлението на ищеца от 09.04.2021 г. /за прекратяване на трудовия договор без спазване на срока на предизвестието/, отправено по електронна поща до работодателя, да не е произвело действие, то трудовото правоотношение между страните се е прекратило на 29.04.2021 г., т.е. с изтичане на срока на 30-дневното предизвестие, отправено от ищеца със заявлението от 30.03.2021 г.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ответникът „Т. БГ“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва се обстоятелството, че работодателят е знаел за причините за неявяването на работа на служителя за периода от 24.03.2021 г. до 26.03.2021 г., както и че на 30.03.2021 г. ищецът е изпратил на работодателя, подписано с квалифициран електронен подпис, заявление за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, респективно, че на 09.04.2021 г. ищецът е изпратил на работодателя, подписано с квалифициран електронен подпис, заявление за прекратяване на трудовия договор без спазване на срока за предизвестието, считано от 12.04.2021 г. Излагат се подробни съображения, че ищецът е изпълнил законосъобразно процедурата по чл. 193 КТ, като в тази връзка се оспорват изложените в исковата молба твърдения в обратния смисъл. Поддържа се становище за неоснователност на твърдението на ищеца, че не е извършил посоченото в заповед № 1/12.04.2021 г. на управителя на „Т. БГ“ ЕООД, ЕИК ********* нарущение на трудовата дисциплина. В тази връзка се сочи, че ищецът не се е явил на работа през периода 24.03.2021 г. – 26.03.2021 г., като в срока, предоставен му да даде писмени обяснение във връзка 3 с това си поведение, същият не е уведомил работодателя за причините за неявяването си на работа. Посочва се още, че ищецът не се е явил на работа не само през дните на задържането му, но и през периода 27.03.2021 г. – 30.03.2021 г., като не е уведомил своевременно работодателя за причините за неявяването си на работа. В тази връзка се сочи, че една на 01.04.2021 г., ищецът е изпратил на работодателя писмо по електронна поща, към което приложено е представил снимка на болничен лист Е20210280492, издадена на 29.03.2021 г., съгласно който на ищецът е предоставен отпуск за временна нетрудоспособност за периода 29.03.2021 г. – 09.04.2021 г. Оспорва се, че работодателят е знаел за причините за неявяването на работа от страна на ищеца, като в тази връзка се твърди, че подаването на сигнал от страна на работодателя само по себе си не означава, че същият знае какви действия ще бъдат предприети във връзка със сигнала, още повече, дали във връзка със сигнала има задържани под стража лица. Във връзка с горното се заявява, че след изтичане на срока за даване на обяснения, от страна на ищеца е депозирано писмо чрез електронна поща, което не било подписано, с което е заявил, че желае дните от 24.03.2021 г. до 26.03.2021 г. да бъдат оформени като неплатен отпуск, поради задържането на работника от служители на 06 РПУгр. София във връзка с досъдебно производство № 15088/2021 г. Поддържа се, че дисциплинарното наказания „уволнение“, наложено на ищеца със заповед № 1/12.04.2021 г. на управителя на „Т. БГ“ ЕООД, ЕИК ********* нарущение на трудовата дисциплина е наложено, както за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяването му на работа през периода 24.03.2021 г. – 26.03.2021 г., така и за неправомерно изнасяне нна стоки и материали, собственост на работодателя, установено от органите на реда на 23.03.2021 г. Оспорва се и претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, като се излагат подробни съображения в този смисъл. Поддържа се, че ищецът не е прекратил трудовото си правоотношение с ответника на соченото от него основание, както и че извършеното от работодателя със заповед № 1/12.04.2021 г. на управителя на „Т.
БГ“ ЕООД, ЕИК ********* прекратяване на трудовото правоотношение между страните е законосъобразно извършено, поради което и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ подлежи на отхвърляне, доколкото основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка, отговаря на фактическата и правна обстановка, при която е извършено прекратяването на трудовото правоотношение, респективно не е налице основание за поправка на вписаното основание.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
4
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения и приобщен към доказателствения материал трудов договор № 35/13.07.2020 г. се установява в производството, че страните в настоящото производство са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът Н. П. Ч. е заемал длъжността „Общ работник“ при ответното дружество Т. БГ ЕООД.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.03.2021 г. ищецът е бил задържан от служители на 06 РПУ – СДВР при МВР, като на същата дата срещу ищецът е образувано досъдебно производство ЗМ № 15088/2021 г. по описа на 06 РУ – СДВР за това, че за времето от неустановена дата до 23.03.2021 г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице, е присвоил чужди движими вещи – метални елементи, служещи за изработка на метални лири, собтвеност на „Т. БГ“ ЕООД, връчени му в това му качество или поверени му да ги пази или управлява.
Установява се също, че за периода 24.03.2021 г. – 26.03.2021 г. ищецът е бил задържан от органите на реда във връзка с образуваното досъдебно производство ЗМ № 15088/2021 г. по описа на 06 РУ – СДВР.
Между страните не е спорно и се установява от представените извадки от осъществената между страните електронна кореспонденция, че на 30.03.2021 г., в 14:07 часа от електронен адрес: [email protected], използван от ищеца Н.Ч., на електронен адрес: [email protected], използван от ответника, е изпратено от ищеца, респективно получено в електронната поща на ответника, заявление за прекратяване на съществуващото между страните в производството трудово правоотношение по трудов договор № 35/13.07.2020 г. по взаимно съгласие, като в случай, че работодателят не приеме предложението на работника, същото заявление да се счита за 30-дневно предизвестие за прекратяване на договора от работника.
Между страните не е спорно и се установява от представените извадки от осъществената между страните електронна кореспонденция, че на 01.04.2021 г., в 12:07 часа от електронен адрес: [email protected], използван от ответника, на електронен адрес: [email protected], използван от ищеца Н.Ч., е изпратено от ответника, респективно получено в електронната поща на ищеца, 5 искане за обяснения по чл. 193 ГПК /находящо се на л. 62 от делото/.