Определение № 20 от 06.01.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. Шумен, 06.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20243600500579 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 4969/19.11.2024г. депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт И.Т.Т. срещу разпореждане № 1123/01.11.2024 г. по ч.гр.д. № 20243610100720 по описа на РС – Велики Преслав, в частта с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу солидарните длъжници М. С. Х. с ЕГН ********** от гр. Смядово, общ. Смядово, обл. Шумен, ул. „..... № 35 и Е. А. Х. с ЕГН ********** от гр. Смядово, общ.

Смядово, обл. Шумен, ул. „.... № 35, за сумите, както следва: 1357.29 лева – договорно възнаграждение за периода от 01.06.2023г. до 05.06.2024г.; 477.62 лева – лихва за забава от 02.06.2023г. до 05.06.2024г. и законна лихва в размер на 435 лева – дължима от 05.06.2024г. до 29.10.2024г. Жалбоподателя твърди, че заповедния съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права и същия е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Счита, че заповедния съд не е направил задълбочен анализ на критериите за неравноправни клаузи и сочи, че такива не се съдържат в договора за потребителски кредит.

Процесният договор отговарял на всички законови и нормативни изисквания и на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр, в който е предоставена преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра били посочени същите параметри, както в договора за потребителски кредит. В договора подробно били описани всички параметри и задължения, като основания и размер на разбираем и достъпен език. По отношение договорното възнаграждение сочи, че кредиторът е предоставил необходимата преддоговорна информация, изготвил е погасителен план, относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника ведно с Договора за потребителски кредит. Договора отговарял на всички законови и 1 императивни изисквания и неоснователно е отхвърлено заявлението за договорното възнаграждение. Уговорения годишен лихвен процент не противореча л на законовите ограничения и на добрите нрави. ГПР също бил уговорен в законовите граници, като е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като същия не надвишавал петкратния размер на законната лихва. Договорното възнаграждение не противоречало и на добрите нрави и същото е уговорено в съответствие с принципа на добросъвестност, еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в съответствие със законовите ограничения и изисквания. По отношение на законната лихва сочи, че присъждането й е последица от уважаване на главния иск и неоснователно съда е отхвърлил присъждането й, както и неправилно е отхвърлил искането за присъждане на лихвата за забава, тъй като кредитора имал право да получи възнаграждение за ползването на кредита, извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Сочи, че не е налице анатоцизъм, тъй като договорното възнаграждение представлявало цената на ползване на отпусната парична сума, докато лихвата за забава представлявала обезщетение за допуснато от длъжника неизпълнение.

Именно поради това, кредитора на осн. чл. 33 от ЗПК и общите условия е начислил и претендира обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху просроченото плащане за периода, посочен в заявлението. Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР счита, че процесния договор е изцяло действителен и е породил своите правни последици за двете страни, поради което моли въззивният съд, да отмени атакуваното разпореждане в обжалваните части и постанови издаването на заповед за изпълнение срещу длъжниците относно обжалваните вземания.

Претендира и разноските за настоящото производство в размер на 15лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20243610100720 по описа на РС – Велики Преслав е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Г.С.К. с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. С. Х., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Смядово, общ. Смядово, обл. Шумен, ул. “..... № 35 и съдлъжника Е. А. Х., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Смядово, общ. Смядово, обл. Шумен, ул. “.... № 35, СОЛИДАРНО, за сума в общ размер на 8362,29 лева, включваща сумата от 3500,00 лева (три хиляди и петстотин лева), представляваща главница; договорно възнаграждение в размер на 1357,29 лева (хиляда триста петдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки), за периода от 01.06.2023 г. до 05.06.2024 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга ФАСТ, в размер на 1400 лева (хиляда и четиристотин лева); неплатено възнаграждение за закупена услуга ФЛЕКСИ, в размер на 1575 лева (хиляда петстотин седемдесет и пет лева); неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв.; неплатени такси 2 по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане при забава с повече от 90 календарни дни за заплащане на вноска по договора за кредит 500 лева (петстотин лева), начислени на 06.09.2023 г.; лихва за забава 477,62 лева (четиристотин седемдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки), за периода от 02.06.2023 г. до 05.06.2024 г., законна лихва в размер на 435 лева (четиристотин тридесет и пет лева), за периода от 05.06.2024 г. до 29.10.2024 г. и законна лихва от датата на входиране на заявлението – 30.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноските за заповедното производство. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № 40016965495 от 24.04.2023 г. сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – кредитор и М. С. Х. – длъжник и Е. А. Х. – съдлъжник.

В обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане първоинстанционния съд е приел, че в договорът за кредит, не е посочен дължимият с всички разходи по кредита ГПР, което е нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, поради което същия е недействителен и на осн. чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Разпоредил е да се издаде заповед за изпълнение, само за сумата за главница в размер на 3500 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на входиране на заявлението – 30.10.2024г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 120.00 лева – разноски в производството и е отхвърлил заявлението за останалите претендирани с него суми. Посочил е, че договореното в т. V от договора, заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в общ размер на 2975 лева, е прекомерно, предвид предоставената в заем сума в размер на 3500 лева и не отговаря на изискванията на закона, както й, че с него, се увеличава ГПР и същия излиза извън рамките, определени от ЗПК – петкратния размер на законната лихва.

От изложеното в жалбата се установява, че жалбоподателят обжалва разпореждането само в частта, с която са отхвърлени претенциите за сумите от 1357.29 лева – договорно възнаграждение за периода от 01.06.2023г. до 05.06.2024г.; 477.62 лева – лихва за забава от 02.06.2023г. до 05.06.2024г. и законна лихва в размер на 435 лева – дължима от 05.06.2024г. до 29.10.2024г. В останалата отхвърлителна част разпореждането, като необжалвано е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК. Съобразно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за 3 потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза. С даденото задължително тълкуване на закона с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. ". В горния смисъл и Решение № 50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о., и др. Според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми. Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, както и нормите на ЗПК, касаещи формата, действителността на договора за кредит и последиците от установяване на недействителността му, са именно от такъв характер - императивни. Съобразно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.