Определение № 294 от 23.07.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 294 гр. ХАСКОВО, 23.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря Р. В. Н. в присъствието на прокурора Н. Б. В. като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20265600600500 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК.

Образувано е по частна жалба от служебния защитник на обвиняемия по досъдебно производство № 280/2026 г. по описа на РУ Димитровград против протоколно определение № 257 от 20.07.2026 г., постановено по ЧНД № 230/2026 г. на РС Димитровград, с което е оставено без уважение искане на обвиняемия Б. по реда на чл. 65 от НПК за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение "Задържане под стража" в по-лека. Излагат се доводи, че не е налице необходимост от продължаване действието на мярката за неотклонение "Задържане под стража", не е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, както и че не са налице доказателства уличаващи обвиняемия в извършване на престъплението, за които му е повдигнато обвинение. В заключение и с твърдения за нездравословни условия в следствения арест защитникът иска ОС да отмени обжалваното определение и промени взетата спрямо обвиняемия мярка за процесуална принуда от "Задържане под стража" в по-лека.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и направеното искане за изменение на мярката в по-лека.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково даде становище, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Според прокурора материалите по досъдебното производство, събрани до настоящия момент установяват както съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност последният да се укрие или да извърши престъпление. Прокурорът споделя извода на РС, че не са налице доказателства, които да налагат промяна на вече взетата мярка за неотклонение затова иска въззивната инстанция да потвърди обжалвания съдебен акт.

1

Окръжен съд, като взе отчете становищата на страните и след запознаване с материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение, прие следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 65, ал. 7 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С постановление от 17.06.2026г., предявено същия ден М. Б. е привлечен в качеството на обвиняем за извършена при условията на опасен рецидив кражба, като деянието е било осъществено на 14.06.2026г. и посегателството има за предмет проводници на обща стойност от 400.60 Евро. В производство по чл. 64 НПК, с влязло в сила на 23.06.2026г. Определение № 230/19.06.2026 г., постановено по ЧНД № 188/2026 г. по описа на РС Димитровград по отношение на обвиняемия Б. е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража". С обжалваното определение, постановено месец, след първото по ЧНД 188/26г., РС Димитровград е оставил без уважение молбата на обвиняемия за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение "Задържане под стража" в по-лека.

Предмет на обсъждане в производството по чл. 65 НПК е въпросът настъпила ли е промяна на обстоятелствата, при условията на които спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража", след влизане в сила на постановения от съда акт за вземането й. В разглеждания случай не се установяват обстоятелства, настъпили след първоначалното вземане на мярката за неотклонение "Задържане под стража" по отношение на обвиняемия Б., които да налагат изменение на тази мярка за процесуална принуда. Прав е бил РС, който е посочил, че и към настоящия момент продължават да са налице кумулативните предпоставки за потвърждаване на мярката за неотклонение, съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, който извод е обоснован със събраните в хода на досъдебното производство многобройни доказателства. Последните, в достатъчна степен сочат наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е автор на инкриминираното деяние, за което му е повдигнато обвинение. Дали друго лице има отношение към кражбата и дали са налице данни за друго престъпление, вкл. вещно укривателство е въпрос, който следва прокуратурата да реши, но това обстоятелство не влияе върху извода, че наличните данни уличават Б. като автор на престъпното деяние за което му е повдигнато обвинение. Последното се заключава в отнемане на проводници със значителна дължина и на относително висока стойност, които очевидно са били оставени без надзор и на обществено доверие от фирмата изпълнител на ремонтните дейности. Налични са както риск от извършване на престъпление, така и опасност от укриване изводими от съдимостта на обвиняемия и тежестта на обвинението. Б. на практика няма постоянен адрес и е извършил процесното деяние четири месеца, след като е изтърпял наложеното му наказание лишаване от свобода, за друго престъпление против собствеността, отново извършено при условията на опасен рецидив. Очевидно е, че проявената снизходителност спрямо Б. по н.о.х.д.№ 48/2025г. на ДРС при определяне на наказанието при условия по чл.

2

55, ал. 1 от НК и за срок от три месеца не е довело до постигане на индивидуалната превенция спрямо този деец. Не може да се говори и за прекомерна продължителност на действието на мярката за неотклонение "Задържане под стража" защото органите на досъдебното производство активно извършват действия по разследването, което е към своя край.

С оглед изложеното съдът прие, че липсват основания за изменение на мярката за неотклонение, взета по отношение на този обвиняем с друга, поради което обжалваното определение, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното и на основание чл. 65, ал. 8 НПК, окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 257 от 20.07.2026г. на РС Димитровград, постановено по ЧНД № 230/2026 г.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3