Решение № 51 от 18.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000642 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 65 от 25.07.2025 година, постановено по т. дело № 147/2024 година по описа на Окръжен съд – Хасково, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Националната агенция по приходите, гр.София,бул. „Княз Дондуков“ № 52, срещу „Димана“ АД, ЕИК 126084797, гр.Харманли, бул. „България“ № 9, синдика В. И. Г. и „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК831919536, гр.София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя“ № 7, иск с правно основание чл.694 ал.3, т.1 от Търговския закон за установяване на поредността на удовлетворяване на вземанията на „Уникредит Булбанк“ АД за законна лихва за заплатени разноски за охрана в производството по несъстоятелността по чл. 722, ал.1, т. 9 от ТЗ, а не по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ, съгласно одобрения от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на „Димана“ АД, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20240612120644.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от НАП, представлявана от главен юрисконсулт С. Х. – К., с искане за отмяната му и 1 постановяване на ново по същество, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че поредността на удовлетворяване на процесните вземания на „Уникредит Булбанк“ АД за законна лихва за заплатени разноски за охрана в производството по несъстоятелност е по чл. 722, ал. 1, т.

9, а не по чл. 722, ал.1, т. 3. Претендирани са разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Оплакването е за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че то противоречи на материалния закон. С поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т. 3 от ТЗ в производството по несъстоятелност се ползвали само приетите вземания за направени разноски по несъстоятелността, изчерпателно изброени в чл. 723 от ТЗ. Цитирана е разпоредбата на чл. 616, ал. 2, т. 1 от ТЗ в подкрепа на становището, че законна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, се удовлетворява след пълно удовлетворяване на останалите кредитори, с поредност по чл. 722, ал.1, т. 9 от ТЗ. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е немотивирано, не съдържа мотиви относно начислената лихва за забава върху направените от банката разноски за охрана и поредността на нейното удовлетворяване.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „Уникредит Булбанк“ АД с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Сочи се, че внесените от кредитор суми по чл. 629б от ТЗ или направените разходи за поддържане на висящността на производството по несъстоятелност се удовлетворяват с поредността по чл. 722, ал.1, т. 3 от ТЗ и че разпоредбата на чл. 616, ал.2, т. 1 от ТЗ касае само вземания към длъжника, произтичащи от виновно неизпълнение, но не и предплатени разноски, респ. разходи в производството по несъстоятелност.

Останалите страни по делото - длъжникът „Димана“ АД и синдикът В.

И. Г, не са подали отговори на въззивната жалба.

Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и доказателства, приема следното: събраните по делото

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо 2 правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу решението, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ.

Преди произнасяне по въведените с въззивната жалба доводи, касаещи законосъобразността на първоинстанционното решение, съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, следва да се произнесе по неговата валидност и допустимост в обжалваната част.

Първоинстанционното решение е валидно, но същото е недопустимо по следните съображения:

По т. дело № 147/2024 година по описа на Окръжен съд – Хасково НАП, в качеството си на кредитор, е предявила иск с правно основание чл.

694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, оспорвайки поредността на удовлетворяване на приетото вземане на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД за законна лихва върху заплатените разноски за охрана в производството по несъстоятелност на „Димана“ АД по чл. 722, ал.1, т. 3 от ТЗ и поддържайки, че тази поредност е по чл. 722, ал.1, т. 9 от ТЗ.

Става дума за вземанията на „Уникредит Булбанк“ АД, които са предявени с молба вх. № 4227/30.04.2024 година и са включени от синдика в списъка на приетите вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника под № 20240612120644. Те включват главница от 44709,68 лева, посочена като заплатени разноски в производството по несъстоятелност за охрана на имуществото на длъжника въз основа на сключен анекс от 20.12.2023 година към рамков договор за охрана от 22.01.2014 година по четири фактури от дати 11.01.2024 г.; 01.02.2024 година; 01.03.2024 година и 01.04.2024 година, както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на вземането до пълното погасяване на сумите по чл. 86 от ЗЗД. В списъка на приетите вземания е посочено, че поредността за удовлетворяване както на главницата, така и на законната лихва върху нея за посочения период, е чл. 722, ал.1, т. 3 от ТЗ.

Срещу посочената в списъка на синдика поредност по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ за удовлетворяване на вземането на „Уникредит Булбанк“ АД за законна лихва върху главницата, включваща заплатени суми за охрана, е подадено възражение от НАП на основание чл. 690 от ТЗ.

3

По възражението на НАП съдът по несъстоятелността се е произнесъл с определение № 306 от 07.10.2024 година по т. дело № 93/2023 година на ОС – Хасково по реда на чл. 692, ал. 4 от ТЗ, като го е оставил без уважение.

Това определение е обявено в ТРРЮЛНЦ на основание чл. 692, ал. 5 от ТЗ под № 20241011153235.

Съгласно разпоредбата на чл. 694, ал. 6 от ТЗ исковете по ал. 1-3 / включително настоящият, който е с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ/, се предявяват пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4.

В случая за НАП този четиринадесетдневен срок за предявяване на иска е изтекъл на 25.10.2024 година / ден петък/.

Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е заведена в съда четири дни по-късно - едва на 29.10.2024 година. Няма твърдения на ищеца и данни исковата молба да е подадена в по-ранен момент.

Първоинстанционният съд, макар в доклада си по делото и в мотивите на съдебното решение да е посочил, че има възражение на ответника „Уникредит Булбанк“ АД за недопустимост на иска поради неговото предявяване извън срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ, не е разгледал и не се е произнесъл по основателността на това възражение.

Сред правомощията на въззивната инстанция, съгласно чл. 269 от ГПК, е да следи, включително служебно, за допустимостта на иска в обжалваната му част. Поради това и приемайки, че искът е предявен извън предвидения в закона 14 дневен преклузивен срок, въззивният съд намира, че той е недопустим, постановеното по него решение следва да бъде обезсилено и производството по делото следва да бъде прекратено.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 65 от 25.07.2025 година, постановено по т. дело № 147/2024 година по описа на Окръжен съд – Хасково и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост

/предявяване извън преклузивния срок/ на иска на Национална агенция за приходите, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, срещу „Димана“ АД, ЕИК 4

126084797, синдика В. И. Г. и „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК831919536, с правно основание чл.694 ал.3, т.1 от Търговския закон, за установяване на поредност по чл. 722, ал.1, т. 9 от ТЗ на удовлетворяване на вземанията на „Уникредит Булбанк“ АД за законна лихва за заплатени разноски за охрана в производството по несъстоятелността, а не по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ съгласно изготвения от синдика списък на приетите вземания на кредитори по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20240612120644, одобрен от съда с определение № 306 от 07.10.2024 година по т. дело № 93/2023 година на ОС – Хасково, обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20241011153235.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000642 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 65 от 25.07.2025 година, постановено по т. дело № 147/2024 година по описа на Окръжен съд – Хасково, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Националната агенция по приходите, гр.София,бул. „Княз Дондуков“ № 52, срещу „Димана“ АД, ЕИК 126084797, гр.Харманли, бул. „България“ № 9, синдика В. И. Г. и „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК831919536, гр.София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя“ № 7, иск с правно основание чл.694 ал.3, т.1 от Търговския закон за установяване на поредността на удовлетворяване на вземанията на „Уникредит Булбанк“ АД за законна лихва за заплатени разноски за охрана в производството по несъстоятелността по чл. 722, ал.1, т. 9 от ТЗ, а не по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ, съгласно одобрения от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на „Димана“ АД, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20240612120644.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от НАП, представлявана от главен юрисконсулт С. Х. – К., с искане за отмяната му и 1 постановяване на ново по същество, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че поредността на удовлетворяване на процесните вземания на „Уникредит Булбанк“ АД за законна лихва за заплатени разноски за охрана в производството по несъстоятелност е по чл. 722, ал. 1, т.

9, а не по чл. 722, ал.1, т. 3. Претендирани са разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Оплакването е за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че то противоречи на материалния закон. С поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т. 3 от ТЗ в производството по несъстоятелност се ползвали само приетите вземания за направени разноски по несъстоятелността, изчерпателно изброени в чл. 723 от ТЗ. Цитирана е разпоредбата на чл. 616, ал. 2, т. 1 от ТЗ в подкрепа на становището, че законна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, се удовлетворява след пълно удовлетворяване на останалите кредитори, с поредност по чл. 722, ал.1, т. 9 от ТЗ. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е немотивирано, не съдържа мотиви относно начислената лихва за забава върху направените от банката разноски за охрана и поредността на нейното удовлетворяване.