Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 133 от 26.04.2023, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 159/2023
Вид
Решение № 133
Подписан
26.04.2023
В сила
25.04.2023
Състав
Николинка Чокоева, Татяна Черкезова, Галина Магардичиян

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Русе, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Галина Магардичиян като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20234500500159 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 437 от ГПК във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на М. Д. Г. против постановление на частен съдебен изпълнител В Н. с рег. № *** на КЧСИ, с което е отказал да намали адвокатското възнаграждение на присъединения взискател по изпълнително дело № 1064/2021 г. Твърди се, че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен, като се оспорва и легитимността на процесуалния представител.

Моли за отмяната му и освобождаване от допълнителни разноски в размер на 400 лв., евентуално – за намаляване до минималния размер от 200 лв. за образуване на изпълнително дело.

Ответникът по жалбата Ц. С. Г. изразява становище за неоснователността й и моли за оставянето й без уважение .

В представените мотиви към обжалваното постановление, съдебният изпълнител излага становището си относно подадената жалба, като я счита за неоснователна.

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на разноски по делото. В настоящия случай се обжалва постановлението от 01.02.2023 г. на ЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за освобождаване от разноските за адвокатско възнаграждение, а при невъзможност същото да бъде редуцирано до минималния размер – подлежащ на обжалване акт, като жалбоподателят в качеството си на длъжник в изпълнителното производство, е процесуално 1 легитимиран да обжалва тези действия на съдебния изпълнител. Поради това съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, както и писмените мотиви на ЧСИ по повод обжалваното действие, намира за установено следното:

Изпълнителното производство по изп. дело № 1064/2021 г. по описа на Ч С И В Н. е образувано първоначално н а 13.12.2021 г. по молба на взискателите Д. Б. Д. и К. Т. Д. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 6618/2019 г. по описа на Районен съд Русе срещу длъжника и настоящ жалбоподател М. Д. Г..

На основание чл. 456 от ГПК с молба от 16.012.2022 г., към която е приложен изпълнителен лист от 14.12.2022 г. по гр. д. № 579/2022 г. по описа на Районен съд Русе, Ц. С. Г. се присъединила към образуваното изпълнително дело за сумата от 1 800 лв., представляваща разноски пред РС Русе и ОС Русе. Към молбата за присъединяване на взискателя към изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и съдействие с платено адвокатско възнаграждение от 400 лв. – за образуване и защита по изпълнително дело, вкл. да получава суми по същото.

На 18.01.2023 г. по изпълнителното дело е депозирано възражение от длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от присъединения взискател на адв. Е. М., а на 03.02.2023 г. е входирана молба, с която длъжникът уведомява за доброволно погасяване на задължението към първоначалните взискатели, които със съобщение от 17.02.2023 г. са уведомени, че на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК изпълнителното дело е приключило спрямо тях.

С обжалваното постановление ЧСИ е постановил отказ да намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв., претендирано от присъединения взискател Ц. Г..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

В мотивите по т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК е прието, че разноските се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, което налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство.

Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи разноските по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника.

2

Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител.

В приложените документи по изпълнителното дело липсва яснота по отношение на основанието и размера на определените от съдебния изпълнител разноски. За длъжника, респективно за съда не става ясно от къде произтичат и за кои конкретни изпълнителни действия се отнасят , поради което относно сочената от жалбоподателя прекомерност на адвокатското възнаграждение, настоящият състав счита жалбата за основателна.

Претендира се намаляване на възнаграждението с присъждане на възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, тъй като действия по процесуална защита и представителство с цел удовлетворяване на паричното вземане, не са извършвани от адвоката пълномощник на присъединения взискател.

Въззивният съд приема, че действително такива действия не са предприемани, а длъжникът е извършил частично плащане на задължението си, видно от изготвените по изпълнителното дело протоколи от 31.01.2023 г. и 01.02.2023 г. , поради което адвокатът е извършил действия единствено по присъединяване към изпълнителното дело и само за това следва да му се заплати възнаграждение, което съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 200 лв.

Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 01.02.2023 г., постановено по изпълнително дело № 1064/2021 г. по описа на ЧСИ В Н. – рег. № *** на КЧСИ, с което е отказал да намали поради прекомерност претендираното адвокатското възнаграждение на присъединения взискател, като вместо него постановява:

НАМАЛЯВА присъденото по делото в полза на взискателя Ц. С. Г. адвокатско възнаграждение от 400 лева на 200 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4