Решение № 917 от 03.09.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 917

01.09.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

III състав

На 01.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20203100502015 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано по жалба, подадена от Н. Ц. Н. , длъжник в изпълнителния процес, срещу действие на ЧСИ Захари Димитров, рег.

№ 808, с район на действие – района на ВОС, по изп.д. №20118080401405: приемане на разноски по изпълнителното дело, представляващи незаплатени такси, на основание чл.79 от ЗЧСИ. В жалбата се твърди, че посочените в съобщение от 12.06.2020г. задължения по изпълнителното дело в размер на 259,71лв., представляващи такси по чл.79 ЗЧСИ са недължими, тъй като не е посочено еднозначно и непротиворечиво на кого следва да се заплати сумата. Излага, че отношенията между него и взискателя са уредени изцяло през 2011г., като след това взискателят не е извършвал действия по изпълнителното дело.

Вземането е погасено на основание чл.433, л.1,т.8 ГПК към 2013г., с изтичането на 2годишнта давност, както и на основание давността по чл.110 ЗЗД, която е изтекла през 2016г. Счита също, че вземането на ЧСИ за такси е изискуемо и валидно от датата на уведомлението за доброволно изпълнение, в случая от 2011г., поради което и същото следва да се счита за погасено по давност. Молбата на взискателя от 19.02.2020г., т.е. след изтичане на срока на погасителната давност, поради което и не може да послужи за основание за неговото продължаване.

Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата.

ЧСИ е представил мотиви за обжалваните действия съгласно чл.436, ал.3 ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Изп. д. №20118080401405/2011г. е образувано на 19.09.2011г. по молба на „Водоснабдяване и канализация- Варна“ООД въз основа на изпълнителен лист издаден по гр. д. №3265/2010 г. на РС-Варна, за заплащане на сума в размер на 711,42лв., 1 включваща:461,51лв.-главноца за консумирана и неплатена вода за периода 10.10.2001г.01.03.2010г.; 249,91лв.-лихва за забава за периода 10.10.2001г. – 01.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда-10.03.2010г. до окончателното й изплащане; 125лв.- съдебни разноски.

В молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е посочил като изпълнителни способи- запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд на длъжника; запор върху пенсия; възбрана върху недвижими имоти, опис и продажба на движими вещи на длъжника. За осъществяваните в изпълнителното производство представителство и защита взискателя е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.

До длъжника са изпратени покани за доброволно изпълнение, в които са посочени конкретно размерите на задълженията / неолихвяеми суми, разноски по изпълнителното дело. Видно от преписката по изпълнителното дело, ЧСИ е извършил проучване на имуществото на длъжника. Като присъединен взискател по делото е конституирана Държавата с вземане в размер на 186 762,87лв.

В хода на изпълнителното производство, длъжникът е извършвал плащания на присъдени с изпълнителния лист суми.

С разпореждане от 22.06.2012г., въз основа на молба, подадена от взискателя „Водоснабдяване и канализация Варна“ООД ЧСИ е спрял изпълнителните действия по делото до 01.09.2012г., поради постигнато споразумение между взискателя и длъжника от 22.06.2012г.

С разпореждане на ЧСИ от 11.07.2012г. размера на задължението към Държавата е коригиран на 250лв., въз основа на удостоверение от 05.07.2012г.

С молба от 09.05.2014г., взискателят е поискал възобновяване на изпълнителното производство, както и да бъдат продължени изпълнителните действия по принудителното събиране на вземанията. Същото е възобновено с разпореждане на ЧСИ от 10.05.2014г. пС разпореждане от 19.06.2014г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 17.01.2020г. е изготвено съобщение до взискателя за дължимите авансови такси по делото. С молба от 19.02.2020г., взискателят е уведомил ЧСИ, че задължението по изпълнителното дело е изцяло погасено по отношение на главница, лихви и разноски, като моли делото да бъде прекратено след заплащане на дължимите такси към ЧСИ от страна на длъжника.

Въз основа на разпореждане от 20.02.2020г. е изпратено съобщение, с което длъжникът е уведомен да заплати дължимите на ЧСИ такси. Длъжникът е уведомен на 12.06.2020г.

От данните по делото се установява, че длъжникът е погасил задълженията си през 2019г., след образуване на изпълнителното дело и налагане на запорите и възбраните.

2

При така установеното, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Жалбата е допустима: Подадена е в срок, от лице легитимирано да обжалва изпълнителните действия, с качеството на длъжник в производство, срещу акт на ЧСИ, с който той се е произнесъл по разноските в изпълнителното производство, като е възложил същите на длъжника.

Разгледана по същество тя е неоснователна: Съгласно чл.79, ал.1, т.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато:делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Следователно ако с плащане преди започване на изпълнителното производство е изпълнено задължението, за принудителното изпълнение за което е образувано изпълнителното производство./ чл.433, ал.1, т.1 ГПК/, разноските по изпълнението и за представителство на взискателя са за сметка на взискателя. В настоящия случай, видно от данните по изпълнителното дело, длъжникът не е заплатил задължението си преди издаване на изпълнителния титул и образуване на изпълнителното производство.

Настоящият състав на съда намира за неоснователни оплакванията за незаконосъобразност на постановлението в частите, с които е разпоредено, че жалбоподателят дължи тези разноски, тъй като не са представени доказателства, от които да се установява, че длъжникът добросъвестно и доброволно е погасил установеното с влязло в сила решение задължение или е предприел действия за неговото изпълнение преди издаването на изпълнителен лист или преди образуването на производството по изпълнителното дело, поради което и същият дължи заплащането на сторените разноски по изпълнителното дело. Таксата по събраната сума за изпълнение на парично вземане, дължима по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, по общото правило на чл.79 ГПК, също следва да се възложи в тежест на длъжника, който е заплатил задължението след образуване на изпълнителното производство. Без значение е обстоятелството дали плащането е извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. Ц. Н. , длъжник по изпълнителното дело, срещу действие на ЧСИ Захари Димитров, рег.№ 808, с район на действие – района на ВОС, по изп.д. №20118080401405: приемане на разноски по изпълнителното дело, представляващи незаплатени такси, на основание чл.79 от ЗЧСИИ.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4