Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 16.01.2024, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 1664/2023
Вид
Решение № 27
Подписан
16.01.2024
В сила
06.03.2024
Състав
ЕМИЛ БОБЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Велико Търново, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20234110201664 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Р. Р. В. с ЕГН **********, с адрес в ******, против електронен фиш серия К № 6472932, издаден от ОД на МВР – В.

Търново, с който за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на В. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 (сто) лева и срещу електронен фиш серия К № 5798743, издаден от ОД на МВР – В. Търново, с който за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на В. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 (сто) лева. В жалбата се излагат доводи, че посочените ЕФ са незаконосъобразни, тъй като са извън сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради което се моли същите да бъдат отменени.

При извършена служебна проверка настоящия съдебен състав установи, че във връзка с посочената жалба е образувано друго дело – АНД (НАХД) № 1663/2023 год. по описа на ВТРС, като е прието, че същата е срещу серия К № 1

6472932. По това дело има влязъл в сила съдебен акт – Определение № 818/21.11.2023 год., поради което настоящия съдебен състав намира, че не следва да се произнася по отношение на този електронен фиш и счита, че жалбата е само срещу ЕФ серия К № 5798743 издаден от ОД на МВР – В.

Търново.

В съдебно заседание, жалбоподателката редовно призована - не се явява и не се представлява. Не представя нови доказателства и няма искания за събиране на такива.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 19.01.2022 год., в 17:25 ч., община В. Търново, на ПП І-4, км.

133+490, в посока гр. Варна, при ограничение от 60 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак „В 26“, с АТСС (автоматизирано техническо средство или система) „ERS 400“, е заснето движението на МПС - "Шевролет Авео" с регистрационен номер *****, със скорост от 87 км/ч (с отчетен толеранс от минус 3 км/ч.), при което е фиксирана превишена стойност на скоростта от 27 км/ч. Въз основа на заснетия с посоченото АТСС снимков материал, от ОД на МВР - В. Търново е издаден процесния електронен фиш серия К № 5798743, в който се установява извършено нарушение на чл. 21, ал.

2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателката Р. Р. В. с ЕГН **********, в качеството й на собственик на автомобила, е наложена глоба в размер на 100.00 (сто) лева.

Жалбоподателката не е направила възражение относно авторството на деянието, като на 02.11.2023 год. (видно от пощенското клеймо върху плика с който е изпратена жалбата), недоволна от издадения електронен фиш, е подала жалба срещу него пред компетентния съд – ВТРС.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът намира за установена, въз основа на приетите писмени доказателства по делото.

В придружителното писмо на въззиваемата страна с което е изпратена административно-наказателната преписка по процесния ЕФ е посочено, че ЕФ серия К № 5798743/18.04.2022 год. е отразен като „връчен“ на дата 02.08.2023 год. и същия е влязъл в законна сила на 17.08.2023 година. По делото обаче не са представени доказателства за редовното връчване на 2 посочения ЕФ на Р. В.. Към АНП е приложена разпечатка от електронната система на МВР (л. 21 от делото) в която действително е отразено, че процесния ЕФ е връчен на 02.08.2023 година. Същевременно обаче към АНП е приложен и заверен препис от Докладна записка с рег. № 16896/17.08.2023 год. (л. 20 от делото) изготвена от Мл. ПИ Б.Б. от РУ – Плевен, от която се установява, че полицейски служител е търсил В. за да й връчи ЕФ и е провел с нея телефонен разговор, при който е поканил лицето да се яви в полицейска приемна за връчването му, но до момента на изготвяне на справката В. не се е явила да получи ЕФ. Тази преписката с посочената докладна записка е върната в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново. По делото няма никакви други доказателства за връчването на ЕФ серия К № 5798743 на Р. Р.

В.. В жалбата си В. сочи, че процесния ЕФ й е бил връчен на 22.10.2023 год. при преминаване през ГКПП „Капитан Андреево“. С оглед на така установеното настоящия съдебен състав намира в полза на жалбоподателката, че жалбата срещу процесния ЕФ е подадена в законоустановения 14-дневен срок (02.11.2023 год.), поради което се явява допустима. Разгледана по същество обаче съдът приема, че същата е неоснователна.

Настоящия съдебен състав приема, че от формална страна процесния електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Видно от приложения към АНП екземпляр от процесния ЕФ е видно, че в същия достатъчно подробно и конкретно е посочено мястото на извършване на нарушението - на Първокласен път І-4, км. 133+490, в посока Варна.

На следващо място от приложената към АНП разпечатка от снимков материал (л. 13 и л. 14 от делото), се установява, че засечената от АТСС скорост на процесния автомобил е 87 км/ч (след приспаднат толерант от -3 км/ч) и превишението е 27 км/ч над разрешената скорост за движение в този участък. В процесния ЕФ е отразено и е видно, че от засечената скорост е приспаднат толеранс от минус 3 км/ч и посоченото превишение не е от 27 км/ч. По този начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

В самия ЕФ е отразен вида и номера на автоматизираното техническо средство, а именно „ERS 400“, което е стационарна камера. Към АНП са приложени писмени доказателства относно типа и вида на конкретното АТСС, както и доказателства, че същото е одобрен тип средство за измерване 3 и към датата на констатираното нарушение е било годно техническо средство за измерване. Вярно е, че приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 е със срок на валидност до 06.10.2019 год., но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Поради това и съобразно § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за измерванията, посоченото средство за измерване, което се намира в употреба и което подлежи на контрол по този закон, може да бъде използвано от лицата, които го притежават (в случая ОД на МВВР – В. Търново), ако изпълнява предвиденото си предназначение и при последваща проверка се установява съответствие на метрологичните му характеристики с изискванията към тях. От материалите по приложената административнонаказателна преписка съдържаща и протокол № 30-С-ИСИС от 07.09.2021 год. от проверка на стационарна видео-радарна система за видеоконтрол „SITRAFIC ERS 400“, се установява че конкретното автоматизирано техническо средство с № 1062569А01080078, е преминало проверка на 07.09.2021 год., при което е установено, че същото е технически изправно.

Срокът на тази проверка е една година и реално до 07.09.2022 год. конкретното техническо средство се счита за технически изправно до тази дата. Конкретното нарушение е установено с това техническо средство на 19.01.2022 година.

Неоснователни са изложените в жалбата доводи за допуснато нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: а) нарушителят е починал; б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието; в) това е предвидено в закон или указ.

Същата разпоредба гласи и че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Настоящия съдебен състав намира, на първо място, че разпоредбата на 4 чл. 34 от ЗАНН е неприложима при издаването на електронен фиш. На следващо място дори и да се приеме, че тази разпоредба е приложима, то съдът намира, че в конкретния случай не са налице нито една от посочените в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН предпоставки. По делото няма данни и доказателства нарушителят да е починал, да е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието или в друг закон да е предвидено да не се образува административнонаказателно производство, а образуваното да се прекратява.

Не е изтекъл срокът по чл. 34, ал. 1 изр. второ от ЗАНН, като видно от приложените по делото доказателства, процесния ЕФ е издаден на 18.04.2022 год. (видно от разпечатка за преглед на ЕФ – л. 21 от делото), т.е. в тримесечния срок от констатиране на нарушението. Обстоятелството, че процесния ЕФ е връчен доста време след това не води до незаконосъобразност на същия.

Предвид горното съдът намира, че от обективна страна по делото се установява, е осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателката . По делото не се представят доказателства и не се навеждат доводи с които да се оспорва авторството на деянието, поради което съдът приема, че деянието е извършено от жалбоподателката Р. Р. В.. Именно спрямо нея е реализирана административнонаказателна отговорност затова, че на 19.01.2022 год., в 17:25 ч., в общ. В. Търново, на път ПП І-4, км. 133+490, в посока Варна, управлява МПС – л.а. "Шевролет Авео" с регистрационен номер *****, със скорост от 87 км/ч (с отчетен толеранс от минус 3 км/ч.). Нарушението е установено с АТСС, тип стационарна система, при което е фиксирано превишение на разрешената скорост с 27 км/ч.

На основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил издаден електронен фиш на собственичката на автомобила. От нея не е посочено друго лице, което да е управлявало автомобила, а директно е подадена жалба срещу електронния фиш. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта извън населено място с 27 км в час, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване над 20 km/h - с глоба 100 лева. На жалбоподателката е наложена глоба именно в този фиксиран размер, с оглед на което не са налице 5 основания за нейното изменение.

По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и правилен, и като такъв следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5798743, издаден от ОД на МВР – В. Търново, с който на Р. Р. В. с ЕГН **********, с адрес в ******, за извършено на 19.01`.2022 год. нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 (сто) лева – като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. В. Търново в 14 дневен срок от получаване на съобщението до страните че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6