Решение № 10060 от 27.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10060 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110147858 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца ************************, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника И. И. И., ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в ****************************************, с присъединен абонатен № ******, съществуването на вземане за сумата от 959,42 евро / 1876,47 лв./, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за отчетен период от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 182,81 евро / 357,56 лв./, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 24.03.2025 г., сумата от 14,26 евро / 27,89 лв./, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 3,18 евро /6,22 лв./, представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2022 г. до 24.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.04.2025 г. по ч. гр. д. № 18330/2025 г. по описа на СРС, 166-и състав.

В исковата молба ищецът **********************, ЕИК *********, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в ****************************************, с присъединен абонатен № ******, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.

Твърди се, че продажбата на топлинна енергия / ТЕ/ за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна 1 енергия от ************************ на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ********** съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира присъждане на разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. И. И., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. З. О., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е бил ползвател на процесния имот. Оспорва да е била реално доставена топлинна енергия в твърдяното количество и стойност. Сочи, че по делото не са представени доказателства, установяващи изключителна собственост на ответника касателно процесния имот. Прави възражение за давност. Моли за отхвърляне исковете.

Третото лице помагач *********** не взема становище по исковата молба. Прилага писмени доказателства в хода на производството.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Исковете са допустими, подадени в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК.За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; предоставяне на услугата по дялово разпределение от дружеството топлинен счетоводител. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността. По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия и на услугата по ДР. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за 2 домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Установено е по делото от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот за собственост на апартамент по чл. 55г от ЗПИНМ № 44, том ХХIII, дело № ****/1969 г. и удостоверение за идентичност на адрес, издадено от Столична община, район „*******“, че Т. П. Д. и Н. С. Д. са придобили апартамент № 30, находящ се в ****************************** /преди бл.

6/ в съсобственост. Съгласно препис – извлечение от акт за смърт от 25.01.2006 г. се установява, че Н. Д. е починал на 25.01.2006 г., а съгласно препис – извлечение от акт за смърт от 29.05.2011 г., Т. Д. е починала на 27.05.2011 г. Видно от удостоверение за наследници от 13.03.2006 г. на Столична Община се установява, че Н. С. Д. е оставил свои законни наследници Т. П. Д. и Ц. Н. И.а - дъщеря. По делото е прието и удостоверение за наследници на Ц. И.а, съгласно което същата е починала на 18.01.2015 г. и оставила свои наследници И. И. И. – съпруг и Н. И. И. – дъщеря. Видно от нотариален акт за дарение № 180, том IV , рег. ***** , дело № *** от 2021 г. на нотариус М. М. - Р., Н. И. И. дарява на баща си И. И. И. ½ идеална част от съсобствения им апартамент № 30, в *********************, придобит по наследството. По делото като част от доказателствената съвкупност са приобщени и две заявления от 2007 г. от Т. Д. и от 24.03.2023 г. от И. И. И. за същия апартамент. Следователно по делото безспорно е доказано, че ответникът е единствен собственик на процесния апартамент в процесния период, поради което съдът приема, че ответникът има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр.

54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, като между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор". Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Ето защо, ответникът е единствен собственик на апартамента, поради което възраженията му, че отговаря за ½ част от процесните задължения са неоснователни. Ирелевантни са и доводите на ответника, че същият не е живял, нито ползвал процесния топлоснабден имот, доколкото по делото е установено, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия, поради което и в качеството си на клиент на 3 топлинна енергия, на осн. чл. 149 ЗЕ и чл. 153 ЗЕ, ответникът дължи заплащане на процесните суми.

Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените: изравнителни сметки и протокол за главен отчет за процесния период, както и от заключението на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, че имотът е топлофициран и че сградата етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, че горепосоченият апартамент се отнася за абонатен № ******. В процесния имот има 3 броя отоплителни тела с поставени ИРРО и щранг- лира без техническа възможност за монтаж на уред. За периода 2021/2022 г., 22/23 г. уредите са отчетени на 19.05.2022 г. и на 21.04.2023 г.

През отчетен период 23 /24 г. в сградата са подменени ИРРО, като изравнителните сметки на всички абонати са разделени до 20.02.2024 г. при отчет на старите уреди и от 21.02.2024 г. при отчет на новите уреди. За трите отчетни периода има служебно начисление само за щранг- лирата в банята. В периода 11.2022 г. до 02.2023 г., поради смяна на партидата от Т. Д. на И. И. за период м.03.2023 г. до м.04.2023 г., изравнителната сметка е разделена. СТЕ счита, че изчисленията, извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба № Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с Наредбата Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. За процесния период начислената сума за ТЕ е по прогнозни данни, а след изчисление от ФДР на реалното потребление на ТЕ в съответствие с Наредба Е-РД -04-1 от 12.03.2020 г, ЗЕ и Общи условия на *******************, одобрени с решение на ДКЕВР е извършено изравняване между начислена и дължима сума. За периода 01.2022 г. до 04.2024 г., дължимите суми за потребена топлинна енергия са в размер на 2120,05 лева, от която 470,76 лева – сградна инсталация, 1649,28 лева – отопление на имот и 0,00 лева – топлинна енергия за БГВ. Според вещото лице, общият топломер, монтиран в абонатната станция съобразно изискванията на Закона за измерванията и заповедите на ДАМТН като СТИ/ средство за търговско измерване е преминал проверка през 26 месеца, вместо през 24 месеца, за период 06.2021 г. до 08.2023 г., но през процесния период топломерът не е сменен и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтиране на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Като взе предвид гореизложеното, съдът приема, искът е установен по основание, а по размер съгласно чл. 162 ГПК следва да вземе установените от вещо лице по съдебнотехническа експертиза размери на вземането. Ето защо, съдът приема, че по делото е доказана по несъмнен начин потребената в процесния топлоснабден имот топлоенергия в общ размер на 2120,05 лева / 1083,96 евро/. Доколкото искът е предявен за сумата от 1876,47 лева при спазване принципа по чл. 6, ал. 2 ГПК и предвид изводите, до които съдът достигна до този размер 4 ответникът отговаря, а за разликата над тази сума искът подлежи на отхвърляне.