Решение № 426 от 02.10.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Несебър, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Д. при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №

20252150101169 по описа за 2025 година

От ищеца „П***П***Б**” ***, ЕИК 1**** /конституиран по реда на чл. 227 ГПК като правоприемник на първоначалния ищец „Р***П****М***“ ***/, в качеството му на професионален управител по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС /в действалата към процесните периоди редакция/ на етажната собственост на комплекс „М***Ф***“, са предявени искове с правно основание чл. 38, ал. 1 вр. . 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска ответницата О.Ч. да бъед осъдена да заплати на ищеца сумата от 1 816,78 евро /равностойност на 3553,32 лв./, представляваща такси за поддръжка и управление на етажната собственост за периода 27.05.2022г. – 31.12.2024г., дължими за самостоятелен обект с идентификатор 11****** по КККР на гр. С***В***, както и сумата от 473,46 евро /равностойност на 926 лева/ – сбор от лихви за забава върху всяка от годишните такси за периода 01.07.2023г. – 09.10.2025г.

Ищецът сочи, че ответницата е собственик на ап.***, ет. **, бл. **, в комплекс „М***Ф***“. Излага, че на 28.06.2019г. и 18.04.2022г. са проведени общи събрания на етажните собственици в блок „**“, блок „**“, блок „**“, блок „**“ и блок „**“ на комплекс „М***Ф***“ в гр. С***В***, на които дейностите по управление и поддържане на общите части били възложени на „Р***П****М***“ ***. Сочи, че с решение от 28.06.2019г. е определена такса за поддръжка на общите части в размер на 7 евро на кв.м. без ДДС за периода 2019 – 2021г., а с решение от 18.04.2022г. – по 9 евро на кв. м. без ДДС – за периода 2022– 2024г. Навежда се, че таксата за 2020 и 2021г. била дължима до 31.03 на текущата година, а за 2022 – 2024г. – до 30.06 на текущата година. Сочи се, че решенията са влезли в сила. Твърди се, че съобразно решенията таксите следвало да бъдат заплащани по банкова сметка на ищеца. Обръща се внимание, че на ответницата били начислени за плащане 1366,66 лв. с ДДС за периода 27.05.2022г.– 27.05.2023г., 820 лв. с ДДС за периода 28.05.2023г. – 31.12.2023г. и 1366,66 лв. с ДДС за периода 01.01.2024г. – 31.12.2024г. Сочи се, че върху неплатените главници били начислени лихви за забава, а именно: 428,05 лв. за периода 01.07.2023г. – 09.10.2025г. върху главницата от 1366,66 лв., 256,83 лв. – за периода 01.07.2023г. – 09.10.2025г. върху главницата от 820 лв. и 241,12 лв. – за периода 01.07.2024г.

– 09.10.2025г. върху главницата от 1366,66 лв. С тези доводи от съда се иска да уважи претенциите. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата О.Ч., чрез процесуалния й представител, е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Твърди се, че ЕС в комплекс „М***Ф***“ не разполага с легитимация, а още по-малко би могла да предостави това право на юридическо лице. Навежда се, че комплекс „М***Ф***“ е от затворен тип по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, като се развиват съображения в тази насока. В тази връзка се сочи, че той следва да се управлява по силата на договори по чл. 2 от ЗУЕС.

Счита, че решенията на ОС на ЕС са нищожни. Развива съображения в насока, че не може да съществува етажна собственост между две или повече сгради. Твърди се, че посочената в представените протоколи ЕС не би могла да възникне и никога не е била организирана по начина, който се твърди в исковата молба. Оспорва се твърдението, че общи събрания от 28.06.2019г. и 18.04.2022г. са провеждани. Решенията се оспорват и като нищожни – взети от некомпетентен орган. Обръща се внимание, че на 08.01.2025г. е избран нов управител на ЕС.

Твърди се, че ищецът не е изпълнявал задълженията си, свързани с предоставяне на съответните услуги и не е направил твърдените разходи. С тези доводи от съда се иска да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи и присъди претендираните суми. Претендират се съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответницата се представлява в проведени по делото съдебни заседания от упълномощения си адвокат, който поддържа дадения отговор и моли за отхвърляне на претенциите. Претендира разноски по списък с молба вх. № 10722/23.09.2026 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС:

В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик на посочения обект в режим на ЕС – ап. ***, ет. 2, бл. **, в к-с „М***Ф***“, взетите легитимни решения за определяне на такси и вноски за периодите – от 28.06.2019 г. и 18.04.2022 г., размера на претенциите, както и че е настъпила тяхната изискуемост. В тежест на ищеца е да докаже материалноправната си легитимация като основание да получи изпълнение по решенията на ОСЕС в качеството на изпълнител по възлагане на ОСЕС /чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС – стара редакция/, вкл. извършваната поддръжка в процесния период 27.05.2022 г. – 31.12.2024 г. в комплекса.

По делото се установява, че ответницата е собственик апартамент № ***, съставляващ СОС с идентификатор 11****** по КККР на гр. С***В***, находящ се в блок ** в комплекс „М***Ф***“ /нотариален акт на л. 4-5 от делото/.

От протокол от общо събрание на етажната собственост на комплекс „М***Ф***“ от 28.06.2019 г. /л. 6-9 от делото/ се установява, че било взето решение по т. 1 от дневния ред за възлагане за срок от 2 години на дейностите по управление и поддръжка на общите части на „Р***П****М***“ ***, ЕИК 20****, като в тази връзка на дружеството били възложени и съответните правомощия, свързани с управление и поддръжка на комплекса. По т. 2.1 от дневния ред на същото ОСЕС бил определен размер на такса за поддръжка на блокове ** и ** - в размер на 7 евро на кв. м. без включен ДДС и на блокове **, ** и Е в размер на 6 евро на кв. м. без включен ДДС. Срокът за плащане на таксите бил определен до 31.03 на текущата година, а за 2019 г. – до 15.07.2019 г., като същите били определени за период от 2 години.

На 18.04.2022 г. също било проведено събрание на етажната собственост, за което бил съставен протокол /л. 10-12 от делото/. С решение по т. 2 от дневния ред дейностите по управление и поддръжка отново били възложени за срок от 2 години на „Р***П****М***“ ***, ЕИК 20****. По т. 3.1 бил актуализиран размерът на таксите – 9 евро на кв. м. без ДДС за блокове ** и ** и 8 евро на кв.м. без ДДС за останалите блокове. По т. 3.2 бил определен срок за плащане – до 30.06 на текущата година. Била посочена и сметка на „Р***П****М***“ ***, по която да се заплащат таксите.

В процесния случай, ищецът основава материалната си легитимация на чл. 11, ал. 1, т.

11 от ЗУЕС /в действалата към 2019 г. и 2022 г. редакция/. Съгласно посочената разпоредба 2 общото събрание на етажната собственост може да приеме решение за възлагане на дейности по поддържане на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителния съвет /управителя/, които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица. Според редакцията на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС към 2019 г. и 2022 г. възлагането на правомощия или част от тях на управителния съвет/управителя на лица, които не са собственици, може да стане с решение на общото събрание на етажната собственост, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, като за целта с решение на общото събрание следва да бъде одобрен договор, който да се сключи за срок от 2 години от упълномощено от общото събрание лице.

Може да се направи извод, че разпоредбите от ЗУЕС /в действалите редакции към 2019 г. и 2022 г./ са предвиждали императивен ред, по който се учредява материална легитимация за лице, което не е собственик, да встъпи в качеството „управител“ на етажната собственост.

В случая ищецът се легитимира като управител на етажната собственост и се позовава на взетите решения от общото събрание, но нормата на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС е категорична и изисква сключването на договор с управителя-несобственик, в който да бъдат уговорени параметрите на правомощията, които се възлагат. По делото не са ангажирани доказателства за сключването на такъв договор. Няма как да се приеме и тезата, че това обективно не би могло да се случи, тъй като не е имало учредени органи на управление. Нормата на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС предвижда сключването на договора от упълномощено от общото събрание лице, а не от органи на управление на етажната собственост. Следователно не е имало никаква обективна пречка такъв договор да бъде сключен между етажната собственост и управителя – несобственик. След като са ангажирани доказателства единствено за взети решения от общите събрания на етажната собственост за възлагане на правомощията по управление и поддръжка на „Р***П****М***“ ***, но не са ангажирани доказателства за сключен с това дружество договор по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, то остава недоказан елемент от фактическия състав, необходим за възникване на материалната легитимация на ищеца да претендира сумите на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС. Същите биха могли да бъдат претендирани от надлежно конституирани органи на управление на етажната собственост, или при липсата на такива от всички етажни собственици, в качеството им на неперсонифицирана структура. Не е доказано обаче ищецът „Р***П****М***“ *** да притежава нужната материална легитимация по предявения иск. Поради тази причина същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съдът намира за нужно да посочи в допълнение, че крайният извод не търпи промяна с оглед взетото решение по т. 2.2 от събранието от 2019 г. и т. 3.2 от събранието от 2022 г. – таксите да се заплащат по сметка на „Р***П****М***“ ***, тъй като при липсата на валидно учредено правоотношение с дружеството като управител, решението на общото събрание представлява единствено определяне на начин на плащане, който може да бъде приет за валиден при извършено погасяване по посочената сметка. При неизпълнение обаче на етажните собственици да извършат съответни парични вноски към ЕС по посочения начин не се поражда материална легитимация за дружеството да претендира сумите по процесния ред.

Недоказаността на един от елементите на правопораждащия иска по чл. 38 от ЗУЕС фактически състав влече недоказаност на претенцията в цялост, предвид което съдът не намира за нужно да анализира детайлно приетите доказателства във връзка с установяване на останалите елементи – писмени доказателства за извършвани разходи по поддръжка /л.

53-68 от делото/, показанията на св. К. /л. 91-92 от делото/ и заключение на съдебносчетоводна експертиза за установяване размера на вземанията /л. 85-89 от делото/ По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За основателност на този иск на първо място е нужно да се докаже наличието на главен дълг на ответницата към материално легитимирания ищец. Доколкото съдът формира краен извод за неоснователност на главната претенция, то и акцесорната такава за лихва следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

При този изход на спора, на ищеца не се следва присъждане на разноски за 3 производството. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, такива се следват на ответната страна.

Ответницата Чернета доказа извършени разноски по настоящото дело в размер на 400 евро – заплатено адвокатско възнаграждение, което следва да се възложи в тежест на ищцовото дружество.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „П***П***Б**” ***, ЕИК 1****, със седалище и адрес на управление в гр. С***, ул. „М***“ № **, бл. **, ет. **, в качеството му на правоприемник на „Р***П****М***“ ***, срещу О.Ч., БУЛСТАТ ****, с адрес в общ.