Решение № 14760 от 30.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14760 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц при участието на секретаря М.Р.И като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110158826 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба, подадена от „У.Б“ АД срещу И.

Г. П., с която са предявени кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника И. Г. П. съществуването на вземане на ищеца за сумата от 486,40 лева – главница по договор за кредитна карта на физическо лице № ****-***-*****2016 от 11.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда (19.11.2021 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 430, ал. 3 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника И. Г. П. съществуването на вземане на ищеца за сумата от 13,20 лева – възнаградителна лихва върху редовната главница по договор за кредитна карта на физическо лице № ****-***-******-2016 от 11.04.2016 г. за периода 18.01.2021 г.-22.04.2021 г.; и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата от 34,21 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 22.04.2021 г. до 18.11.2021 г.

В исковата молба се твърди, че на 19.11.2021 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Образувано е ч.гр.д. № *****/2021 г. по описа на СРС, 35 състав. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за горепосочените суми, както и за разноските в заповедното производство. На 04.03.2022 г. е образувано изпълнително дело № ***/2022 г. по описа на ЧСИ С.П, рег.

№ *** в КЧСИ, район на действие СГС, за събиране на процесното вземане. По ч.гр.д.

№ *****/2021 г. е постъпило възражение, от което произтича правният интерес от предявяването на настоящия положителен установителен иск.

Сочи, че на 11.04.2016 г. между „У.Б" АД и И. Г. П. е сключен Договор за кредитна карта на физическо лице № ****-***-*****2016, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредитен лимит в размер на 500,00 лева. От своя страна, той се е задължил да ползва кредитната карта съгласно условията по договора, в т.ч. да 1 възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минималната погасителна вноска. В чл. 3.1. от договора била опредЕ. единствено минимална погасителна вноска в размер на не по - малко от 3 % от отпуснатия кредитен лимит, която ответникът се задължава да осигурява ежемесечно по сметката си, посочена в чл. 3 и то в случай, че ползва суми до размера на кредитния лимит. В чл. 3.1.1. от договора е посочен период на клиентски на плащания - всеки календарен месец от първо до последно календарно число. В чл. 3.1.2. от Договора е посочен период на погА.ване/издължаване - от 1-во до 15-то число от всеки месец, следващ периода на клиентските плащания, т.е. на ползването на кредитната карта. В чл. 2 от Договора страните са уговорили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат, при ползване на суми от кредитния лимит и/или при допуснати просрочия. Определен е краен срок за окончателно възстановяване и погА.ване на дължимите суми по договора, а именно 24 месеца, считано от датата на сключване на договора. Договорът регламентира и случаите, в които кредитния лимит, става предсрочно изискуем - чл. 10 от договора.

Сочи, че ищецът, съгласно чл. 10.1., във вр. с чл. 10.1.1., във вр. с чл. 8.12. от договора е обявил цялата непогасена част от кредита за предсрочно изцяло изискуема, и се е възползвал от правото си да пристъпи ким незабавно събиране на изискуемите суми главница и лихви, включително такси и разноски. Кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем на 22.04.2021 г., за което е уведомил ответника чрез покана за доброволно изпълнение, съдържаща изявление по чл. 60 ЗКИ. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, както и разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № *****/2021 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват исковете по основание и размер. Твърди, че договорът, на който ищецът основава претенцията си, е за срок от две години /чл. 3.4/ от датата на сключването му, като с оглед на това следва, че е изтекъл на 11.04.2018 г. Посочва, че по т.6.1 от договора банката може едностранно, еднократно и автоматично по нейна преценка, при непостъпило от кредитополучателя искане за прекратяването му, да продължи правото на кредитополучателя да ползва картата и да възобнови кредитния лимит, ако той е бил изправна страна, като от клаузата на т.6.2 следвал извод, че ако кредитополучателят не усвои средствата от датата на изпълнение на условията по т. 5 от договора, но не по-късно от последния ден на периода на клиентски плащания, то задължението на банката да предостави неусвоените суми от кредитния лимит се прекратява, респ. и процесният договор се прекратява. Счита, че договорът е изтекъл на 11.04.2018 г., доколкото не са налице представени от банката доказателства за продължаването му, съгл. т. 6.1 от него за срок от още 24 месеца. Сочи, че твърдението на ищеца, че вземането е предсрочно изискуемо от 22.04.2021 г., респ. от 26.08.2021 г. - датата, на която съдебният изпълнител е приел, че съобщението за предсрочна изискуемост е редовно връчено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, която редовност оспорва, е неоснователно, тъй като договорът се прекратява с изтичане на 24 месеца от датата на сключване на договора, а именно – на 11.04.2018 г. Вземането е обявено за предсрочно изискуемо на 22.04.2021 г., респ. на 26.08.2021 г., което счита за неправилно, защото нямало как такова съобщение за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането да произведе действие, защото предсрочна изискуемост се обявява за вземане, чиято изискуемост все още не е настъпила, т.е. по все още действащ договор. Сочи, че дори да се приеме, че ищецът се е ползвал от правото по т.

6.1. да продължи действието на договора за още 24 месеца, ако кредитополучателят е бил изправна страна, договорът е изтекъл най-късно на 11.04.2020 г. - дата, предхождаща по време датата на предсрочна изискуемост, което не обуславя извод за наличие на предсрочно изискуемо вземане, тъй като изискуемостта вече е била 2 настъпила с прекратяването на договора. Счита, че договорът е изтекъл на 11.04.2018 г., като от посочената дата остатъчното вземане е станало изискуемо, ако се установи, че то не е било погасено. Твърди, че към датата на изтичане на договора - 11.04.2018 г., респ. 30.04.2018 г., както и към 11.04.2020 г., респ. 30.04.2020 г., ако се установи, че договорът е автоматично подновен, вземането е било изцяло погасено и правоотношението по процесния договор е приключено, което обуславя неоснователност на исковата претенция. Ако се установи, че е налице забавено плащане или не е заплатена главница по издадената кредитна сметка и такава е дължима към кредитора, твърди, че е по друго правоотношение, различно от процесния договор, което е видно от формуляр за предоставяне на информация относно кредитен лимит по кредитна карта за физически лица от 07.05.2020 г., обуславящ извод за наличие на възникнало друго правоотношение между страните след изтичане на процесния договор. Сочи, че не са представени общите условия по договора, поради което твърди, че не е обвързан с тях. Счита, че не са налице вземания в полза на ищеца по процесния договор, поради което искът е неоснователен по размер и по основание. Оспорва относимостта на приложената като доказателство справка за движението по кредитна карта, тъй като обхващала период, който е последващ периода на действие на процесния договор и не обуславял яснота за ползваните суми в периода на неговото действие, нито върнатите през този период суми. Твърди, че е невярно, че към процесния договор са били налични анекси и не му е известно такива да съществуват. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че вземането е по процесния договор, и се установи, че друго, различно от посоченото облигационно правоотношение не съществува, счита, че процесният договор е недействителен.

Твърди, че тъй като договорът не е във връзка с осъществяването на търговска или професионална дейност, ответникът се явявал потребител, съответно договорът е за потребителски кредит и следва да се приложи Законът за защита на потребителите с оглед неговата действителност. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, в редакцията към 28.07.2015 г., която изисквала договорът за потребителски кредит да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като елементите в него следва да са посочени в еднакъв вид, като шрифта на договор, респ. на съдържанието му не може да е по-малък от 12. Сочи, че е налице договор, чийто шрифт е под 12, което обуславяло извод за недействителност на процесния договор, на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Счита, че изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК следва да обхващат и договора за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни документи, посочен от ищеца, както и към неприложените общи условия, доколкото те се явяват свързани с потребителския кредитен договор по смисъла на чл. 27 3ПК, и неизпълнението на чл. 10, ал. 1 ЗПК спрямо тях също води до недействителността им.

В настоящия случай не било изпълнено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК за посочване на лихвения процент, приложим по процесния договор на годишна основа.

В съдържанието на договора бил посочен единствено размер на месечен лихвен процент, но не и неговата годишна равностойност, което води до недействителност на процесния договор в неговата цялост на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърди, че не било изпълнено и правилото на чл. 11, ал. 1, т. 9а, като никъде не било посочено изрично посоченият месечен лихвен процент да е фиксиран, поради което кредиторът има възможност да прилага референтен /променлив/ лихвен процент и е следвало да бъде посочена методика за изчисление на лихвения процент, съгласно изискването на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 9а 3ПК. Посочва, че не било изпълнено и условието на чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПК, тъй като в договора не се установявало посочване размера на ГПР, изчислен към датата на сключване на договора, като в клаузата по чл. 2.2 от договора единствено били посочени 3 компонентите, въз основа на които следва да се начисли, поради което процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

По договора се сочи, че били налице общи условия, които ответникът оспорва да е подписвал и счита, че не съществуват. Твърди, в условията на евентуалност, че дори и да се приеме, че в случая се касае за договор за потребителски кредит, по който кредитът се предоставя под формата на овърдрафт, отново била налице недействителност на този договор, с оглед на това, че императивните правила по чл.

12, ал. 1 3ПК не са спазени. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 7 ЗПК в договора следвало да се посочи лихвения процент и условията за усвояването му, но такъв бил посочен на месечна, а не на годишна база, което било изискването съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗПК Недействителност се обуславяло и от неспазване на нормата на чл. 12, ал. 1, т. 8 ЗПК, тъй като в договора изрично липсва посочване, че лихвеният процент е фиксиран, от което следва, че се касае за променлив лихвен процент, с първоначален лихвен процент в размер на посочения в договора, поради което кредиторът е следвало да спази изискванията на нормата на т. 8, на чл. 12, ал. 1 3ПК. Не било изпълнено и изискването, визирано в нормата на чл. 13 ЗПК. Не била спазена и нормата на чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в договора не било налице посочване на числовата стойност на размера на ГПР, като в клаузата по т. 2.2 от договора единствено бил посочен компонента, въз основа на който следвало да се начисли, но не и допусканията, още повече, че в процесния договор било посочено, че размерът на ГПР се определял в рамките на лихвения процент. Липсва и посочване на общо дължимата сума, в хипотези при която потребителят е ползвал изцяло кредитния лимит, върху който е начислена посочената лихва. С оглед това договорът бил недействителен в неговата цялост на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 12, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 9 3ПК. Посочва, че били налице предпоставки за неравноправност на клаузите, тъй като те не били индивидуално договорени и при формирането им ответникът не е могъл да влияе и да взима становище по тях, а са едностранно наложени от кредитора. Твърди, че ако договорът е недействителен, на основание чл. 23 ЗПК /в редакцията към 28.07.2015 г./ кредитополучателят дължал връщане на чисто получената сума, без да дължи каквито и да е лихви и разноски, с оглед на това, че тя е дадена без правно основание, респ. на отпаднало основание, като изискуемостта за тази сума, съгл. чл. 114 33Д за връщане е датата на даването. Датата на сключване на договора била 11.04.2016 г., от което следвало, че това е датата, от която задължението на кредитополучателя да върне тази сума е станало изискуемо, като съобразно приложимата давност по чл. 110 33Д, следвало да се приеме, че вземането е погасена по давност на 11.04.2021 г., която дата предхождала по време датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.11.2021 г., като тази дата предхождала по време и датата, на която ищцовото дружество твърди, че е обявило предсрочна изискуемост на вземането /22.04.2021 г./, респ. и датата, на която съдебният изпълнител с приел, че съобщението за предсрочната изискуемост е връчено /26.08.2021 г./. Твърди, че чисто получената сума по процесния договор, ако той бъде приет за недействителен, респ. нищожен, е погасена по давност на 11.04.2021 г., което обуславя извод за неоснователност на иска.