Решение № 260234 от 28.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 28.10.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря АНЕЛИЯ ГРУЕВА и като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 2392 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като първоначално са предявени като частични, а впоследствие е заявено и допуснато увеличението им по молба от 13.10.2020г. до размер на посочените суми.

Ищецът „Р.д.“ ЕООД твърди, че с различни пълномощни, издадени в периода 2011г. - 2014г. ответникът „Т.б.а.Б.“ ЕАД е упълномощил Б.Я.А., тогава адвокат от САК, да го представлява с описаните права. Описаните три пълномощни са с нотариална заверка на подписите съответно рег.№16197/03.11.2011г. на нотариус Т.В., рег.№327/09.01.2012г. и рег.№0200/0402/11.05.2012г. също на нотариус В.. Твърди, че в изпълнение на възложеното му по гореописаните пълномощни адв. Б.А. е участвал в производството по т.д.№4747/2011г. на СГС, VІ-7състав, по т.д.№1500/2013г. на СГС,VІ-9 състав и по т.д.№ 376/2014г. на САС, ТО, 11 състав, както и по т.д.№6678/2014г. на СГС, І-10 състав, като извършил описаните процесуални действия. Твърди, че ответникът отказал да плати адвокатски възнаграждения, а през 2015г. адв. А. бил отписан от САК и вписан в АК-Перник. Сочи, че тъй като не бил сключван договор за определяне на размера на адвокатското възнаграждение, адв. А. поискал от АК да се определи такъв на основание чл. 36, ал.3 от Закона за адвокатурата и с решение по т.7 от Протокол №12/29.10.2015г. Адвокатския съвет при АК-Перник определил възнагражденията за пет производства, както следва: по т.д.№1500/2013г. в размер на 553 190,97 лв., по т.д.№376/2014г. на САС в размер на 414 893,23 лв., по т.д.№4747/2011г. в размер на 553 190,97 лв., по гр.д.№ 6678/2014г. в размер на 23084,99 лв., като в същия размер и за втори иск по същото гражданско дело. Твърди, че с договор за цесия от 02.10.2017г. адвокат Б.А. му прехвърлил вземанията си общо в размер на 1 567 445,15 лв., като изрично го упълномощил и да съобщи за цесията.

Сочи, че банката била уведомена за горното с писмо с вх.№*********/09.08.2019г.

Предявил е частични искове за заплащане на процесните възнаграждения, като първите три търсени суми са частични в размер на 25 001 лв., а последната сума в размер на 23 084,99 лв., представлява възнаграждението по гр.д.№6678/2014г., като се търси и сумата от 1 992,77 лв. – законна лихва върху последната главница за периода от 09.09.2019г. до 10.11.2019г., а също така претендира и законната лихва върху общо търсената сума от 98 087,99 лв. С допълнителната искова молба, подадена на 30.12.2019г. ищецът оспорва възраженията на ответника. Счита, че съобщаването на цесията от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор, е валидно и поражда правно действие и няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника, който извод се налага от нормата на чл. 36 от ЗЗД и от целта на чл.99, ал.4 от ЗЗД, позовавайки се и на описаната съдебна практика. Възразява срещу твърдението, че цедираните вземания са лични, напротив, счита, че е прехвърлимо парично вземане и по никакъв не попада под забраната на чл. 17, ал. 1 от Етичния кодекс на адвоката за „поделяне“, което се отнася към установените от Закона за адвокатурата забрани адвокатът да привлича клиенти чрез посредници (чл. 41 ЗА), да рекламира своята дейност (чл. 42 ЗАдв/. Оспорва възраженията за нищожност, както и за симулативност на договора за цесия. Заявява, че не оспорва сключването на договора от ответната банка с „Б.К.“ ЕООД от 01.11.2011г., като твърди, че именно въз основа на договора с писмо за възлагане от 11.11.2011г. възложил описаните съдебни производства срещу кредитополучатели на банката, включително и „А.БГ“ЕООД, като уточнява, че именно във връзка с горното било издадено пълномощно с рег.№327/09.01.2012г., което съставлява верния номер на погрешно цитирано в исковата молба пълномощно за адв. А.. Не оспорва, че с тристранно споразумение от 15.02.2012г. банката е упълномощила двама адвокати – адв. А. и адв. В.Й.за представителство, но на 27.01.2012 год. „Т.Б.А.Б.“ ЕАД оттеглила пълномощията си от адв. В.Й.за представителство по т.д. № 4747/2011 г. на СГС, като на адв. А. пълномощното не било оттеглено, дори и след споразумението от 20.06.2012г. и тъй като липсва оттегляне на нотариално завереното пълномощно по надлежния ред, поради което адв. А. продължил да осъществява процесуално представителство на ответника по т.д.№4747/2011г.

Твърди, че за отделни действия по това дело са му били издавани и изрични пълномощни, като напр. пълномощно с рег. № 4960/26.11.2012 г. с удостоверяване на подписа от нотариус В.Ч., с рег. № 210 и с район на действие – СРС, за участие в Събрание на кредиторите на 25.06.2013 г.; пълномощно с рег.№ 2610/07.06.2013 г. с удостоверяване на подписа от нотариус В.Ч., за участие в проведена от синдика на „А.Г.- БГ” ЕООД (н.) продажба по реда на чл. 717в от ТЗ, пълномощно с рег. № 4560/30.09.2014г. Изтъква, че са несъстоятелни твърденията на ответника, че адв. А. не би спазвал инструкциите му. Изтъква, че участвал в т.д.№1500/2013г., което е различно от т.д.№4747/2011г. и не е предмет на възлагане от ответника на дружеството, което важи и за другите описани дела.

Поддържа, че са неоснователни и възраженията за липса на предпоставките по чл.

36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, тъй като има такава делегирана функция на АС с горепосочената норма. Счита, че са неоснователни и възраженията за погасяване по давност, тъй като конкретното адвокатско възнаграждение не било определено по размер и поради това ставало изискуемо с определянето му, което е осъществено на 29.10.2015г. и от тази дата тече давност. В хода на съдебното производство по молба от 13.10.2020г. е допуснато увеличение на предявените искове, както следва общо със сумата от 1 446 272,17 лв., като искът за възнаграждение за производството по т.д.№1500/2013г. да се счита предявен за сумата от 553 190,97 лв., искът за възнаграждение по т.д.376/2014г. на САС,ТО-11 състав за сумата от 414 893,23 лв., а иска за възнаграждение по т.д.№4747/2011г. на СГС, VІ-11 състав за сумата от 528 189,97 лв., като се претендира и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане. В хода на съдебното производство поддържа претенцията си чрез процесуалния си представител адв. Ал. Г. като претендира уважаването й и присъждането на разноски по списък. Постъпили са и писмени бележки.

Ответникът „Т.б.а.Б.“ ЕАД оспорва исковата претенция по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 06.12.2019г. и допълнителния отговор от 29.01.2020г. и чрез процесуалния си представител адв. К..

Оспорва активната легитимация на ищеца като твърди, че цесията не е съобщена надлежно съгласно изискванията на закона по подробно изложените доводи.

Поддържа, че вземането за заплащане на адвокатско възнаграждение не можело да се поделя с лице, което не е адвокат и затова ищецът не бил легитимиран.

Твърди, че вземането имало сходен характер с трудовото и че прехвърлянето му не може да породи действие. Твърди, че договора за цесия е симулативен и се целяла персонална симулация, за да не можело да се противопоставят възражения на цедента Б.А. за недобросъвестно и неетично поведение на адвокат. Като аргументи за горното сочи, че липсвало счетоводно отразяване на цесията, че била безвъзмездна. Твърди, че договорът за цесия е нищожен, тъй като се прехвърля несъществуващо вземане по нищожно правоотношение. Оспорва фактическите твърдения и сочи, че с договор от 01.11.2011г. били възложени юридически услуги на посоченото дружество, чийто представител е адв. А. и че съвместяването на двете качества на адвокат и управител на дружеството създавало заблудата, че дружеството „Б.К.“ ЕООД е адвокатско дружество. Изтъква, че по договора са уговорени три вида възнаграждения и същите следва да се съобразят като авансово плащане на адв. А.. Сочи, че по проформа фактура от 14.11.2011г. била заплатена на адв. А. на 22.11.2011г. сумата от 181 134 лв. Излага подробности относно сключения анекс и споразумение за прихващане. Твърди, че възлагането по този договор касае всички дела, включително и това по иска по чл. 694 от ТЗ, което счита за произтичащо от производството по несъстоятелност на длъжника „А.-БГ“ ЕООД. Твърди, че липсва основание за определяне на възнаграждение по реда на чл. 36 от ЗА, като се позовава на подробно описаната практика на САК. Изтъква, че производството пред АК-Перник протекло едностранно, без да бъде уведомена банката. Изтъква, че е налице свързаност на лицата по договора за цесия по подробно изложените доводи, макар Б.А. и Р.Д. да са напуснали „Б.к.“ ЕООД към датата на сключване на договора за цесия, защото били свързани лица, когато бил действал договора за юридически услуги. Изтъкват, че са налице нарушение на инструкциите на банката, подробно описани в отговора. Твърди, че договорното правоотношение с „Б.к.“ ЕООД е прекратено на 19.01.2017г. и то с посочване, че освен уговореното плащане на сумата от 60 000 лв., няма други неуредени финансови отношения. Заявява възражение, че адвокатско възнаграждение не се дължи поради нарушение на чл. 14, ал.3 от Етичния кодекс на адвокатите, което водело до нищожност на мандатното правоотношение. Заявява и възражение за погасяване по давност на вземанията, както и по отношение на размера на определените възнаграждения с оглед приложимата редакция на Наредба №1/2004г., а също и по обема и качеството на извършената работа. Подробно се заявяват възражения за всяко едно от делата, които се покриват с общите посочени. Твърди се нарушение на Закона за адвокатурата и Етичния кодекс от адв. Б.А.. Заявяват искове за конституиране на посочените три лица като помагачи, а именно адв. Б.Я.А., Р.Р.Д. и „Б.К.“ ЕООД, като изтъква, че „посочените лица са го увредели съвместно с деликтното си поведение за което носели солидарна отговорност“, поради което би могла да предяви регресни права срещу тях при евентуално уважаване на исковете, както и за други вреди и пропуснати ползи.

Третите лица помагачи - Б.Я.А., Р.Р.Д. и „Б.К.“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв. Б. считат, че исковете са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С исковата молба е представено удостоверение от САК с изх.№1430/16.09.2014г., съгласно което Б.Я.А. е вписан в регистъра на адвокатите, воден от САК на 06.06.2001г. и без прекъсване упражнява адвокатска професия. По представената извадка от протокол №11 на АС при АК – гр. Перник от 23.09.2015г., адв. А. е приет за член на АК-Перник, като по квитанция 1048 е внесъл вноска за членски внос от 60 лв. Представена е и справка за актуално състояние за членството от АС – Перник.

На стр. 35 от делото е представено пълномощно от „НЛБ Банка София“ АД за адвокат Б.А. с описаните права, включително по т.3 - да представлява банката в производствата по несъстоятелност срещу лица, на които тя е кредитор, като същото е с нотариална заверка на подписите на лицата, представляващи упълномощителя от 03.11.2011г.

Представено е аналогично пълномощно от 09.01.2012г. от „Т.б.а.б.“ ЕАД за адв. А., както и пълномощно с нотариална заверка от 11.05.2012г. Представено е и пълномощно с право за представителство пред НАП при депозиране на уведомления по чл. 78 от ДОПК за адв. А. с нотариална заверка от 08.12.2011г.

Не се спори и се установява, че по молба с вх.№104208/17.11.2011г., подадена от името на банката чрез адв. А., срещу „А.–БГ“ ЕООД, и с участието на същия като процесуален представител по т.д.№4747/2011г., молбата е уважена и е открито производство по несъстоятелност с решение от 15.10.2012г., като по същото дело адв. А. е участвал и в производство по разглеждане на възражения по чл. 690 от ТЗ видно от протокола от съдебно заседание на 19.02.2013г., представен на стр. 53 и следващите от том І на делото. Нито със съдебното решение, нито с определението е отразено за банката да са искани или присъждани разноски за производството. По това дело е представено пълномощно за адв. А. и за участие в събрание на кредиторите на дружеството, което е с нотариална заверка от 26.11.2012г., като е участвал в проведеното ПСК на 27.11.2012г., видно от представения протокол. Представено е изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите от 07.06.2013г. за представителство в СК за 25.06.2013г., като видно от протокола на стр.64 от делото, адв. А. е участвал в същото като представител на банката-кредитор. Представени са изходящи от адв. А. от името на банката отговори на въззивни жалби по процесното горепосочено дело, молби, с които са представяни пред съда данни за предплащане на разноски. С изрично пълномощно с нот. заверка от 30.09.2014г. адв. А. е бил упълномощен от банката да я представлява в процедура по продажба по чл. 717 от ТЗ на посочения имот, като е подал представеното на стр. 76 и следващите от делото наддавателно предложение. Представен е протокол от проведената продажба, видно от която адв.