Определение № 567 от 07.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 567 гр. П., 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500486 по описа за 2026 година

Производството по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 121 от ГПК, е образувано по частна жалба на ответника в първоинстанционното производство В. Г. Д. ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. П., ул. „Г.Г. „ № 16 , ет.4 и адрес за кореспонденция : гр. В., общ. Р. , ул.

„Й.Й. „ № 1 чрез адв. А. Й. от АК – П., срещу Определение № 1196/11.05.2026 г. постановено по гр.д. № 4306/2025 г. по описа на РС- П. , с което е оставено без уважение възражението на частния жалбоподател / ответник в производството пред районния съд / за местна неподсъдност на делото пред РС – П..

Поддържат се оплаквания за неправилност и искане за отмяна и постановяване на определение за изпращане на делото по подсъдност на РС – Р..

Ответникът по жалбата „ОВЕРГАЗ КАПИТАЛ „АД ЕИК 121589421, чрез процесуален представител е депозирал отговор по същата, с изложени доводи, според които обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен.

Въззивният съд установи следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, след изпълнена процедурата по чл. 276 от ГПК. Следователно е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството пред РС – П. е образувано по предявени положителни установителни искове с искова молба на „ОВЕРГАЗ КАПИТАЛ“ АД, ЕИК 121589421, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Филип Кутев“ № 1, чрез пълномощника юрисконсулт Д. К., срещу В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. Г.Г.“ № 16, ет. 4, с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 11 625,06 лева, представляваща частична главница по Запис на заповед, издаден от ответника на 16.06.2008 г. в гр. П., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 04.02.2010 г. до окончателното й 1 изплащане, за която сума била издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 5493/2010 г. по описа на СРС. При условията на евентуалност - в случай, че бъде прогласена недействителността на договора за кредит, за обезпечаването на който е издадена посочения Запис на заповед на основание чл. 22 от ЗПК, е предявен и осъдителен иск, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 4 539,47 лева, представляваша подлежащ на връщане остатък от чистата стойност от кредита по чл. 23 от ЗПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили два отговора на исковата молба от ответника В. Г. Д., със съдебен адрес: гр. В., обл. Р., ул. „Й.Й.“ № 1. С подадения отговор с вх. № 6102/02.03.2026 г. ответникът Д. е направил възражение за местна неподсъдност на делото на Районен съд - П.. Поддържа се , че договорът за кредит бил сключен от него в качеството му на физическо лице и той притежава статут на „потребител“ по смисъла на ЗЗП, поради което счита, че в случая е приложима била разпоредбата на чл. 113 от ГПК, определяща специална местна подсъдност на исковете заведени от и срещу потребители.

Сочи, че макар и по лична карта настоящият му адрес да е в гр. П., действителното му пребиваване и център на жизнени интереси бил в гр. В., обл. Р., където живеел и се намирала професионалната му дейност. Счита, че уредената с разпоредбата на чл. 113 ГПК местна подсъдност била с цел защита на потребителя и тя била свързана с реалното му местоживеене, поради което делото следвало да се изпрати за разглеждане на местно компетентния според ответника Районен съд – Р.. Отправено е искане в този смисъл, а при условията на евентуалност е поискано делото да се изпрати на Софийски районен съд, който бил местно компетентен по постоянен адрес на ответника, доколкото същият бил в гр. С..

След извършена служебно справка от НБД - „Население“, по делото е безспорно установено, че към датата на предявяване на иска – 07.11.2025 г., настоящият адрес на ответника В. Г. Д., ЕГН ********** е в гр. П., бул. Г.Г.“ № 16, ет. 4, който не е променян от 10.09.2010 г. Същото така от 26.06.2001 г. постоянният му адрес е в гр. С., ж.к. „З.Ф.“ № 46а, вх. Б, ет. 2, ап. 8, който също не е бил променян. Предвид което и с оглед съдържанието на спорното правоотношение , съдът е приел, че това правоотношение е с участие на „ потребител“ и съобразявайки разпоредбата на чл. 113 от ГПК, е намерил възражението за неоснователно като го е оставил без уважение с определението – предмет на настоящата въззивна проверка.

В частната жалба се настоява , че ответникът е потребител и се поддържа , че при постановяването на обжалвания съдебен акт , съдът не е съобразил актуална практика на СЕС във връзка с приложението на Директива 93/ 13/ ЕИО, а именно : Решение на СЕС от 04.06.2009 г. по дело С- 243/08 , в което , жалбоподателят поддържа, че европейските магистрати извеждали принципа на ефективност , който националните съдилища са длъжни да спазват и по- специално се цитират параграф 41 и параграф 45. Излагат се доводи , за незаконосъобразно сместване на административния факт на регистрацията с процесуалния факт на местоживеенето, а от тук за нарушаване на смисъла вложен в защитата по чл. 113 2

ГПК , с която се осигурява разглеждането на делото от съд, който е най- близо до реалния център на жизнени интереси на потребителя. Нещо повече поддържа се , че формалното позоваване единствено на административната регистрация по чл. 94 и чл. 99 ЗГР , когато по делото има безспорни доказателства за фактическо пребиваване на друг адрес, води до заобикаляне на закона. Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради пренебрегване на предходната процесуална история на спора, а от тук за злоупотреба с процесуални права от ищеца във връзка с предявяване на иска пред съд , за чиито съдебен район , ищецът доставерно знае / въз основа на собствени предходи изпълнителни и процесуални действия/ че ответникът- потребител не пребивава там. Поддържа се още , че са нарушени правата на потребителя на реален , а не фиктивен съдебен форум и за нарушение на принципа на процесуална икономия. Освен това се поддържт доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на процесуалните права на ответника , принципа на справедлив процес и достъп на правосъдие / чл. 6 ал.1 от ЕКПЧ и чл. 121 ал1 КРБ / .

Позовава се и на относима според жалбоподателя практика на СЕС –Решение по дело С -618 / 10 , в което се приема, че процесуалните правила на държавите членки не трябва да правят практически невъзможно или прекомрно трудно упражняването на правата , предоставени от правния ред на Съюза. Поддържа се, че възлагането на тежестта за водене на процес на над 400 км. от реалния настоящ адрес на потребителя представлява точно такава непреодолима пречка , която обезмисля правото на достъп до правосъдие. Цитират се текстове на парагаф 41 и 42 , във връзка с процесуалното задължение на съда служебно да прецени неравноправни клаузи в потребителски договори, включително още в хода на самото заповедно производство. Подчертава се , че в т.1 от това съдебно решение СЕС дава задължително тълкуване, че правото на ЕС не допуска процесуални пречки пред една такава проверка , като според жалбоподателя изведените от СЕС принципи за служебното начало с цел защита на потребителите , са напълно приложими и по отношение на служебното следене за спазване на императивната потребителска подсъдност, по която изрично дерогира общата подсъдност в интерес на по-слабата страна. Поддържа се още, че в случая е нарушено правото на равен старт и достъп до правосъдие , както и че решаващия съд , изобщо не е обсъдил , възраженията на ответника , че административната регистрация по лична карта не отговаря на реалното фактическо положение по чл. 99 ал.1 ЗГР, което представлява отказ от правораздаване по проведените защитни доводи. Поддържа се , че предвид константната практика на ВКС , това е самостоятелно основание за отмяна на акта.

Поддържа се , че по делото не е взето предвид, че „ настоящ адрес „ по смисъла на чл. 113 ГПК , във връзка с чл. 99 ал.1 ЗГР изисква изследване на обективната житейска реалност и установяване на мястото , където трайно е концентриран целия личен, здравословен и професионален живот на лицето. Поддържа се, че в случая за жалбоподателя това е гр. В., общ. Р. , а не в гр. П..

Възражението на ответника за неподсъдност на делото е направено в предвидения в чл. 119, ал. 3 от ГПК срок и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

3

Ответникът по иска – длъжник по запис на заповед, е и страна по обезпеченото с издаването на ценната книга каузално правоотношение произтичащо от Договор за кредит № **************** / 04.11.2010 г. със срок до 19.06.2018 г. В съдържанието на процесния договор задължението е посочено като потребителско, и е в тежест на ответника в качеството му на физическо лице, като не е посочено същият да е с предназначение за извършване на търговска или професионална дейност. Следователно ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 113 от ГПК искове от и срещу потребители се предявяват в съда, в чийто район се намира настоящия им адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

В настоящия случай по отношение на подсъдността на спора важат правилата на чл. 113 ГПК , която има императивен характер и за нея съдът следва да следи и служебно / 119 ал.3 ГПК /. В случая тази разпоредба е приложена точно, тъй като от извършените служебни справки се установява, че искът е предявен по настоящия адрес на ответника , който е в гр. П. и компетентен да се произнесе по него е РС- П..

Всички доводи изложени от жалбоподателя , касаят неговото искане , делото да се разгледа от друг съд, тъй като се твърди, че в района на този съд е фактическото му пребиваване , макар, че той не е извършил регистрация на този адрес, като настоящ или като постоянен. На първо място следва да се посочи, че местната подсъдност уредена в чл. 113 ГПК се подчинява на императивни правила , които не могат да се тълкуват разширително.

Законово правило , предвиждащо местна подсъдност според фактическото пребиваване на ответника, различно от тази по неговата регистрация , не е регламентирано, а извеждането на такова правило не може да бъда обосновано и при тълкуване на нормите или съдебната практика на ПЕС.

Съгласно чл. 62 от Регламент / ЕС / № 1215 / 2012 г. уреждащ компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела в рамките на Европейския съюз , понятието „ местоживеене „ на физическите лица не е автономно понятие от правото на Съюза, а се определя според вътрешното право на държавата на сезирания съд.

Жалбоподателят твърди , че имайки качеството си на „ потребител „ следва да се ползва от особена защита , която според твърденията му се разпростира и върху правото му да отговоря по предявени против него искове , пред съд, в района на който е неговото фактическо пребиваване. Сочат се и причините за това фактическо положение , а именно : установено място на дейност , като професионален център и получаване на съдебна кореспонденция, здравен статус и непрекъснато медицинско обслужване, морални , семейни и хуманитарни задължения / грижа за болен родител/.

Действително практиката на СЕС , във всички свои разпоредби , имащи защитен характер по отношение на правата на потребителите , изисква националните съдилища да осигуряват ефективна правна защита , недопускайки процесуални пречки , които биха възпрепятствали потребителя да защити правата си / Директива 93/ 13/ЕИО/. Именно такъв е характерът на императивните правила на местната подсъдност регламинтирани в чл.113 4

ГПК. Точното прилагане на тази разпоредба по никакав начин , не създава процесуални пречки за потебителя да защити правата си , тъй като му гарантира , че може да се защити , пред съда , в чиито район е настоящия му адрес, а това е адреса , на който той се установил да живее трайно и преимуществено.