Решение № 1982 от 05.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1982 гр. Пловдив, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20235330100005 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от М. Р. Г. срещу „Креди Йес“ ООД, с която е предявен иск за прогласяване за недействителна клаузата по чл.8 за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, предвидена в договор за паричен заем № ******* от 11.10.2022 г., поради противоречие с добрите нрави и заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.

Твърди се, че между страните е сключен паричен заем № ******* от 11.10.2022 г., по който ответникът е заемодател, а ищецът заемател, в който е предвидена клауза за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която е недействителна поради противоречие с добрите нрави, както и заради това, че с нея се цели едно допълнително оскъпяване на кредита и по своята същност е възнаградителна лихва и уговарянето й като неустойка е с цел да се избегне ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК. С оглед изложеното е предявен иска. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковата молба като нередовна. Счита, че към исковата молба не бил приложен подписан договор за кредит. Не изразява становище по същество на спора.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за признаване за недействителна клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, предвидена в договора, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД и противоречие със закона, чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че в договора за кредит е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за 1 предоставяне на обезпечение, твърдението си за недействителност на клаузата за неустойка.

В тежест на ответника е да докаже валидна клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

С определение от 23.02.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили за паричен заем № ******* от 11.10.2022 г. със съдържанието, посочено от ищеца в исковата молба, в който е уговорена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение във фиксиран размер от 1458.18 лева, която не формира ГПР. Посочените обстоятелства съдът отделя като безспорни между страните.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Креди Йес“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Видно от договора за кредит № ******* от 11.10.2022 г. /л.4/ в чл.8 е уговорено, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури в тридневен срок от сключване на договора за заем, предвидено в него обезпечение ще дължи неустойка във фиксиран размер от 1458.18 лева.

Ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за неустойка противоречие с добрите нрави и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави 2 обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 8 от договора.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в чл.8 от договор за кредит № ******* от 11.10.2022 г., поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищеца основание, съдът не дължи обсъждане на другите посочени основания за недействителност на клаузата за неустойка.

По отговорността за разноските:

Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат ищеца

Ищецът доказа разноски в размер на 58.33 лева – платена държавна такса /л.6/, която на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъди изцяло.

По делото ищецът се е представлявал от адв. Д. М., която е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.

Представен договор за правна помощ и съдействие /л.30/, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Д. М.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.7, ал.2, т.2, вр. с пар.2а от ДР от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Д. М. в размер на 534.98 лева с ДДС, което ще му се присъди изцяло.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, обективирана в чл.8 от договор за кредит № ******* от 11.10.2022 г., сключен между М. Р. Г., ЕГН ********** и „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, като противоречаща на добрите нрави.

3

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12 ДА ЗАПЛАТИ НА М. Р. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 58.33 лева – разноски в производството.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12 ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Д. В. М., вписан в АК - *******, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 534.98 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4