Решение № 252 от 29.12.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Девня, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20253120100083 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Р. М. А. чрез процесуален представител адв.Е. И. от АК Пловдив,съдебен адрес гр.Пловдив, ул.“Борба“ №3 против "Вива Кредит "АД, ЕИК 207343548 с която е предявен иск за установяване на недействителността на клауза от договора за кредит №6066358/07.08.2024г.на едно от следните основания - противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК , заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречие с принципа на добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и "Вива Кредит" АД бил сключен на .07.08.2024г.договор за кредит, по силата на който на Р. А. били предоставен заем в размер на 1800 лева при фиксиран лихвен процент от 40.32% и ГПР 49,49%. Съгласно чл. 4 от договора потребителят следвало да предостави едно от следните обезпечения - две физически лица поръчители, които да отговарят на определени изисквания; или банкова гаранция, която също да отговаря на определени изисквания. При неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 4, ал. 2 от договора потребителят следвало да плати неустойка в размер на 825.50 лева - разсрочено и ведно с погасителните 1 вноски по кредита. Неустоечната клауза била недействителна - излизала извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката; понеже се кумулирала към погасителните вноски и била уговорена формално за неизпълнение на задължение в твърде кратък срок, тя единствено оскъпявала кредита и съставлявала печалба за кредитора; следвало да се включи в ГПР по кредита, но това не било сторено в нарушение н а чл. 19, ал. 4 от ЗПК . Иска се от съда да уважи претенцията на някое от заявените основания. Претендират се разноски.

Ответникът "Вива Кредит " АД оспорва наведените доводи за недействителност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора. Счита, че не е налице нарушение на добрите нрави, доколкото неустойката била уговорена в съответствие с принципа на свободата на договаряне като обезщетение за неизпълнение от поето от ищеца задължение за обезпечаване на кредита, а нейният размер съответствал на предвидимите вреди при сключването на договора. Ищцата се съгласила със съдържанието на клаузата и тя не нарушавала интересите й като потребител. Не бил нарушен лимитът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - неустойката не била включена в ГПР, но и не следвало да се включва процесната неустойка, понеже тя била последица от неизпълнение на задължения на кредитополучателя (чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК ). Моли претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Между страните по делото са безспорни следните обстоятелства: че между ищеца и ответника е сключен на..... договор за паричен заем №6066358/07.08.2024г. по силата на който е предоставена на ищеца сумата от 1800 лева при ГЛП 40.32% и ГПР 49,49%. който съдържа в чл. 4, ал. 2 уговорка за дължимост на неустойка в размер на 832.50 лева при непредоставяне на уговореното в ал. 1 обезпечение в деня на подписване на договора; че неустойката с цитирания размер не е включена при изчисляване на ГПР по кредита. Тези обстоятелства документално се потвърждават и от представените писмени доказателства - договор за кредит, искане за отпускане на кредит, рекапитулация по кредита.

2

По правото:

Като взе предвид характеристиките на съглашението и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК - кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности, липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ищец, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следва да осигури в изключително кратък срок - в деня на подписване на договора - един от два лимитативно изброени вида обезпечение - гаранция от банка или поръчителство. Предвид изложеното, видно е, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед сравнително ниската стойност на отпуснатата сума - 1800 лева, и предвид естеството на т. нар. "допълнителни услуги", заради които се изисква предоставянето на това обезпечение. От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за кредитора е предвидимо и очаквано.

Безспорно положение в теорията и съдебната практика е, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се "покрива" от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно - дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това - близка по размер до размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл.

4, ал. 2 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително възнаградително плащане в полза на кредитодателя.

Като се съобразят горните изводи, става явно, че задължението за заплащане на парична сума въз основа на процесната договорна клауза съставлява разход по кредита, дължим от потребителя, а не същинска 3 неустойка от неизпълнение на негово задължение, каквито са възраженията на ответника. С оглед на това обстоятелство, тази сума е следвало да бъде включена в ГПР, доколкото съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК : "Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит." Това не е било сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР не отговаря на действителния. Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК . Това е така, понеже целта на разпоредбата е да се осигури на потребителя ясна и точна информация за реалните параметри на договора за кредит. При това положение, кредитът следва да се счита за освободен от лихви и разноски (чл. 23 от ЗПК).

Ако кредиторът беше включил уговореното като "неусточено" задължение по чл. 4, ал. 2 от договора в ГПР, каквото е изискването на ЗПК, то щеше да е видно prima facie противоречието на договора с чл. 19, ал. 4 от ЗПК - неустоечното задължение възлиза на почти 1/2 от отпуснатата сума. В този случай отново би се активирала защитната разпоредба на чл. 23 от ЗПК и кредиторът не би получил нищо, освен чистата стойност на кредита.

За да избегне тези негативни последици, кредиторът е уговорил формално като неустойка за неизпълнение на задължение, отделно от възнаградителната лихва, едно плащане в своя полза. По този начин са нарушени императивните норми на ЗПК - общият разход по кредита за потребителя надвишава лимита на чл. 19, ал. 4 от ЗПК .

На изложеното основание - противоречие със закона, атакуваната договорна клауза е недействителна. Тя не може да бъде недействителна на повече от едно основание, поради което е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищеца в тази насока.

По разноските:

С оглед изхода от спора на Р. А. следва да се присъдят разноските за производството, изчерпващи се в държавна такса в размер на 5.00 лева. Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на г-жа А..Настоящият състав намира, 4 че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 600.00 лева с ДДС, които следва да се присъдят на процесуалния представител.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА поради противоречие със закона клаузата на чл. 4, ал. 2 от сключения на 07.08.2024г. между страните "Вива Кредит" АД ЕИК:207343548 и Р. М. А., ЕГН: **********, договор за паричен заем №6066358.

ОСЪЖДА "Вива Кредит " АД, ЕИК: 207343548, да заплати на Р.

М. А., ЕГН: **********, сумата от 05.00лв. /пет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА "Вива Кредит " АД, ЕИК: 207343548, да заплати на Р.

М. А., ЕГН: **********, сумата от 600.00 лева шестстотин лева / с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца правна помощ и съдействие в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Варна в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5