Решение № 19396 от 15.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10343/2026
- Вид
- Решение № 19396
- Подписан
- 15.10.2026
- Състав
- КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за защита на потребителите
- чл.29 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 19396 гр. .., 15.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20261110110343 по описа за 2026 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ ... / ...
15.10.2026 г., гр...
В
ИМЕТО
НА
НАРОДА
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №10343 по описа за 2026г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.45, вр. чл. 49 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, вр. чл.31 от ЗП.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. Г. Д., чрез адв.Е. М. от САК, срещу ...., със седалище: гр..., ул. „......“ №.... представлявана от кмета В. Т., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено 1 нещо дължимостта по отношение на ответника на сумата от 511,29 евро /равностойност на 1000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и притеснение, претърпени от ищцата по време на ПТП, предизвикано от падането на бетонен къс върху управляван от нея л.а. „......“, с рег. №...., на 03.10.2025г., поради неизпълнението на ответника на задължението му по поддръжка и ремонт на пътната инфраструктура в участъка на моста на бул. „....“ и бул. „....“ в гр..., ведно със законната лихва от 08.12.2025г. до окончателното й изплащане, за която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по описа на ч.гр.д. №908/2025г. по описа на РС- гр.Берковица, 3 състав. Твърди се, че в автомобила са пътували ищцата, сестра й и невръстното й дете, когато внезапно при преминаване под моста е паднал бетонен къс, ударил МПС в предната му част, от което са причинени материални щети по МПС. Посочва се, че са подали сигнал на тел.112 и над 2 ч. са чакали пристигането на Пътна полиция на местопроизшествието при неблагоприятни метрологични условия и пътен трафик. Претендират се сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк. П. Т., с който оспорва иска като неоснователен. Счита за недоказано, че причина за ПТП да е бетонен къс, който се е откъснал и паднал. Оспорва изобщо да е настъпило процесното ПТП.
Счита претендираното обезщетение за завишено по размер. Моли за отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за неоснователен. Съображенията за това са следните:
Приложен към исковата молба е препис на Протокол за ПТП №.... от 03.10.2025г., съставен от инсп. в Отдел ПП към СДВР Б. З., че по време на движение върху л.а. ......“, рег.
№.......... управляван от Т. Г. С., по бул. „....“, с посока на движение от бул. „......“ към бул.
„.....“, пада бетонен къс от моста на бул. „....“, като поврежда предния ляв фар, предния капак, предно панорамно стъкло и др.
Представя се изискана от СР, 29 състав преписка на СДВР, отдел „Пътна полиция“, съставена по случая, /стр.70 и сл./.
По делото са разпитани при довеждане двама свидетели- съпруга на ищцата Г. Ю. Д., който е завел иск срещу отв.СО за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от същото събитие и на чието име по талон е проц. МПС, видно от представеното свидетeлство за регистрация част I и II, по които искове е образувано гр.д. №54527/2025г. по описа на СРС, 29 състав и кума им М. М. Б.
Свидетелят Д. не е пътувал в автомобила по време на пътното произшествие, като разбрал за него от съпругата си, която му се обадила по телефона, оставил служебните си задължения при хоум офис ангажираност и й се притекъл на помощ. Докато оглеждал материалните щети по колата съпругата му разказала, че движейки се в лява лента по бул.
„....“ в посока към ж.к. „...“ в последния момент забелязала как парчета бетон и мазилка се отчупват от моста на кръстовището с бул. „....“ и падат върху колата. Ищцата не е успяла да отклони встрани, подари трафика в съседните ленти за движение. След това ищцата спряла на близката спирка на градския транспорт и позвънила на тел.112, като органите на реда се явили на място след повече от 2 ч. Пътувала е в колата заедно със сестра си и бебето й, като всички са чакали пристигането на КАТ на местопроизшествието. Описва и материалните щети по предницата на автомобила. Посочва, че след настъпване на проц. събитие съпругата му е била разстроена няколко седмици и е отказвала да шофира МПС. Изпитвала е страх да минава под този мост и е искала да продадат увредения автомобил. Посещавала е също психолог, поради изпитван страх от повторение на пътния инцидент.
Вторият свидетел посочва, че от Г. е разбрал за катастрофата, който му се е обадил по телефона и му е съобщил, че всички са били добре, но били много уплашени. Разказал му е какво се е случило, като описва гореизложеното. Посочва, че се е виждал с ищцата след 2 проц. ПТП, която изглеждала видимо притеснена и в недобро настроение. Разбрал е от нея и от съпруга й, че не желае да шофира автомобил и се притеснява когато минават под този мост.
Правните изводи, до които достигна съдът са следните:
На осн. чл.29 от Закона за пътищата /ЗП/, лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, д а организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и опазване на околната среда от наднормен шум и замърсяване от МПС- та. С горната разпоредба законът вменява задължение на собствениците на пътя да го поддържат съобразно транспортното му значение, изискванията на движението и опазването на околната среда. Нормативно установено задължение за поддръжка на пътната инфраструктура в гр... има СО. Съгласно легалното определение в §1, т14 от ДР на ЗП „поддържане на пътища“ представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Отговорността по чл.49 от ЗЗД, от своя страна, възниква за чужди виновни противоправни действия и има обезпечителногаранционна функция. Условие за възникването й е наличието на вреди при или по повод на изпълнение на работа. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи кумулативното наличие на вреда, причинена от лице, за което ответникът е възложил изпълнението на работа, вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника и противоправното поведение на изпълнителя на работата. .... има задължението да поддържа в изрядно за ползване състояние съораженията на пътната инфраструктура в гр..., вкл. моста на бул. „....“ с кръстовището над бул. „....“, поради което следва да се приеме, че отв. СО носи отговорност за причинените вреди в проц. случай.
При нарушаване на законовата забрана да не се вреди другимо се поражда задължение да се обезвредят настъпилите вреди от деликвента. При накърняване на неимуществен интерес обезщетението се определя от съда по справедливост, на осн. чл.52 от ЗЗД.
Обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторна функция по отношение на причинените вреди. Релевантно е това увреждане, което се характеризира с продължителност и с по- висока степен на интензивност. Неимуществените вреди представляват несъизмерими с конкретна стойност вреди, които следва да бъдат обезщетени по справедливост, на осн. чл.52 от ЗЗД. Съгласно принципа на справедливо обезщетяване на болките и страданията възмездяването на тези вреди става чрез определянето на справедливо обезщетение. За да се определи размера на обезщетението следва да се извърши цялостната преценка на конкретните обстоятелства по делото. Критериите за определяне на размера на дължимата обезвреда са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото.
В процесния случай се търси обезщетение на неимуществена вреда, изразяваща се в причинена уплаха и стрес от ПТП с настъпили имуществените вреди по управляваното МПС. При настъпило ПТП съд. практика ограничава хипотезите на неимуществени вреди до причинени физически болки и страдания от телесни увреждания и до болки и страдания от смъртта на близък или съпруг. Психическият стрес, изразяващ се в безпокойство, безсъние, тревожност и напрегнатост, постоянни мисли за случилото се, страх, след настъпило ПТП, сам по себе си, не представлява основание за търсене на обезщетение за неимуществена вреда. Обезщетението за неимуществени вреди се определя съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки и страдания. На обезщетяване по този ред подлежи само това увреждане, което се характеризира с 3 продължителност и с по- висока степен на интензивност от обичайното. Изпитвано безпокойство от бъдещ подобен инцидент, уплаха от реализираното ПТП и прочее не се обезщетяват като неимуществена вреда от ПТП, при което има само причинени материални щети по МПС. Не са и ангажирани по делото доказателства за установени по съотв. медицински ред от компетентни лица трайни негативни изменения в психиката на ищцата.
Относно доказаността на настъпилите вредни психически последици за ищцата следва да се съобрази и разпоредбата на чл.172 от ГПК относно събраните по делото гласни доказателствени средства, които следва да се ценят при възможна заинтересуваност на свидетелите с оглед близките им родствени отношения с ищцата и наличието на второ висящо дело в съда за същото ПТП. Отделно ответната СО не носи отговорност за времето, за което КАТ реагира на сигналите за ПТП в гр.... С оглед на горното, искът срещу ответната община следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в тежест на ищеца, в размер общо на 102,26 евро/ 200 лв., за определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г., съобразно приложимата й редакция.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Г. Д., ЕГН:**********, срещу ...., със седалище: гр..., ул.
„......“ №.... представлявана от кмета В. Т., установителен иск за признаване дължимостта на сумата от 511,29 /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет стотинки/ евро , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и притеснение, претърпени от ищцата по време на ПТП, предизвикано от падането на бетонен къс върху управляван от нея л.а. „......“, с рег. №...., на 03.10.2025г., поради неизпълнението на ответника на задължението му по поддръжка и ремонт на пътната инфраструктура в участъка на моста на бул. „....“ и бул. „....“ в гр..., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по описа на ч.гр.д. №908/2025г. по описа на РС- гр.Берковица, 3 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Г. Д., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ...., със седалище: гр..., ул. „......“ №.... представлявана от кмета В. Т., сума в размер общо на 102,26 /сто и две евро и двадесет и шест стотинки/ лв., представляващи сторени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.