Определение № 834 от 27.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 834 гр. Кюстендил, 27.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500481 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.248 ал.3 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх.№9544/15.08.2024г., подадена от „Креди Йес“ ООД, с ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в гр.Хасково, ул.

„Лозарска“ №12, представлявано от управителя В.И., чрез пълномощника адв.Н. Ш., срещу определение №1036/25.07.2024г., постановено по гр.д.№2263/2023г., по описа на РС Кюстендил, с което първоинстанционният съд е отхвърлил молба на жалбоподателя за изменение на решение №565/30.05.2024г. в частта му за разноските като присъдените такива за адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищцата в производството бъдат намалени.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон. Поддържа се, че размерът на адвокатското възнаграждение, което на основание чл.38 от ЗА ответникът „Креди Йес“ ООД е осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата – адв.А. Д., е завишен. Сочи се, че размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, чиято стойност се определя съобразно фактическата и правна сложност на делото, а не следва да се превръща в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делото.

Счита се, че този размер може да бъде и по-нисък от посочения в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), с оглед тълкуването дадено от СЕС в Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22, съгласно което, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101 пар.1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Поддържа се, че в конкретния случай определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 1 112.76 лева не зачита общия интерес на всички участници в производството и не е справедливо, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, в исковата молба са 1 наведени твърдения за нищожност на една клауза от договора, поради което определеното възнаграждение е очевидно диспропорционално на принципното положение на чл.36 ал.2 от ЗАдв., според което размерът на възнаграждението на адвоката следва да е справедлив и обоснован, както и би довело до неоснователно разместване на блага. Цитира се практика на СЕС и на ВКС. Отправя се искане съдът да отмени обжалваното определение и да намали разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника, като се счита, че подлежащите на преценка критерии не обосновават присъждане на възнаграждение, надхвърлящо 400 лева.

Ответникът по частната жалба В. М., чрез пълномощника си адв.А. Д., е подал писмен отговор, в който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. По същество изразява становище, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, като прави пространен анализ на съдебната практика, в това число на решението на СЕС, на което се позовава жалбоподателя.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите и възраженията на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от лице, което има право на жалба и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Производството по гр.д.№2263/2023г. по описа на РС – Кюстендил е било образувано по подадена от В. Р. М., чрез адв.А. Д. от АК-София, срещу „Креди Йес“ ООД искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за паричен заем с №405883 от 26.06.2023г. е нищожен поради противоречие с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание по чл.26 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузата на чл.8 от същия договор за паричен заем с №405883 от 26.06.2023г. е нищожна.

Още с исковата молба е отправено искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на адв.А.Д. адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от ЗАдв. в минималните размери по наредба №1/2004г. за всеки от исковете, с включен ДДС, а именно: 1112.76 лева за основния иск и 683.20 лева за евентуално съединение иск.

С постановеното по спора решение с №565/30.05.2024г. РС – Кюстендил е уважил предявения главен иск, като, на основание ччл.26 ал.1 пр.1 във вр. с чл.22 и чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, е прогласил за недействителен сключения между страните договор за паричен заем с №405883 от 26.06.2023г. На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА КнРС е осъдил ответното дружество да заплати на адв.А. Д. сумата от 1 112.76 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство и защита по разгледания иск.

С обжалваното в настоящото производство определение №1036/25.07.2024г. съдът е отхвърлил подадена от „Креди Йес“ ООД молба по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, посредством намаляване на размера на определеното за заплащане адвокатско възнаграждение на адв.А.Д., като е приел, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с предвидения в НМРАВ минимум, като е изтъкнал, че намаляването на възнаграждението под този минимум е правна възможност за съда, а не задължение, както и е посочил, че следва да се има предвид и фактът, че за евентуално съединения иск възнаграждение не е било определяно.

Въззивният съд счита, че преценката на КнРС, извършена при проверката, осъществена в инициираната процедура по чл.248 от ГПК, не е правилна.

Претенцията за присъждане на сторените по делото разноски е своевременно заявена 2 от ищцата - с подаването на исковата молба. Разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК определя, че при уважаване на иска, заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждение за един адвокат, се заплащат от ответника, ако това е поискано. Същевременно, разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА въвежда задължение за съда да определи адвокатско възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при условията на ал.1 на същия текст, като съгласно препращащата норма на чл.38 ал.2 от ЗАдв., то следва да е в размер не по-малък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗАдв.

Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Въпреки че чл.36 ал.2 изр.2 от ЗАдв. препраща към размерите, определени съобразно НМРАВ, настоящият съдебен състав приема, че определените по правилата на Наредбата възнаграждения, само в зависимост от защитавания интерес, невинаги са справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

По въпроса обвързан ли е съдът от предвидените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения е постановено решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C438/22г., с което е прието, че чл.101, §1 от ДФЕС във връзка с чл.4 §3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища, по силата на чл.633 от ГПК, поради което цитираното следва да бъде съобразено и от настоящия състав като се приеме, че предвидените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, а могат да служат единствено като ориентир при определяне на справедлив размер на адвокатското възнаграждение. Водещи при преценката налице ли е прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, при отправено от насрещната страна искане за присъждане на такова на по-ниска стойност, са действителната правна и фактическа сложност на делото (чл.78 ал.5 от ГПК). В съответствие със задължителните указания, съдържащи се в Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК на ВКС, за да прецени основателността на искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, настоящият съд следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси.

В конкретния случай, настоящата съдебна инстанция съобразява, че действията на процесуалния представител на ищцата в хода на първоинстанционното производство се ограничават с изготвянето на исковата молба, инициирала самото дело, на молба за освобождаване от държавна такса, на писмено становище по отговора на исковата молба и на три молби за разглеждане на делото в отсъствие на процесуалния представител на ищцата, като последните, обаче, видно от текста им не са изготвени конкретно за целите на гр.д.№2263/2023г., по описа на РС - Кюстендил, доколкото не отговарят на фактическата обстановка по същото – и в трите молби се иска постановяване на неприсъствено решение, предвид липсата на подаден отговор на исковата молба, какъвто конкретният случай не е бил. Първоинстанционното дело е било разгледано в три съдебни заседания, без участие на страните или техните процесуални представители. Делото не представлява трудност от правна страна - свежда се до приложение на разпоредби от Закона за потребителския кредит съобразно константната съдебна практика. Ето защо, съдът достига до извода, че процесният случай не се отличава с правна или фактическа сложност, като процесуалните усилия на 3 адвоката на ищцата се свеждат до минимално необходимото за образуване и провеждане на исковия процес, с акцент върху присъждането на възнаграждения на адвоката – процесуален представител на ищцата. Съобразявайки тези обстоятелства, съдебният състав намира, че справедливият и обоснован размер на адвокатско възнаграждение би бил в размер на 650 лева.

Отделно, на основание § 2а от ДР на НМРАВ към възнаграждението следва да бъде добавено и ДДС, доколкото според цитираната разпоредба дължимият ДДС за регистрираните по ЗДДС адвокати се начислява върху възнагражденията и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Следва да се прибавят 20 % ДДС, включително и в процесния казус - при оказана безплатна услуга, при която адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв. В подкрепа на този извод са определение №50093/11.05.2023г. по т.д.№1638/2021г., II ТО на ВКС, определение №50088/10.05.2023г. по т.д.№1445/2021г., II ТО на ВКС и др. По делото е представено доказателство, от което е видно, че адв.А. Д. е регистриран по ЗДДС субект. По изложените съображения, възнаграждението в конкретния случай трябва да включва ДДС като с него дължимата сума се равнява на 780 лева.

С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, като предвид частичната основателност на частната жалба размерът на възложеното в тежест на ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до сумата от 780 лева, с ДДС.