Решение № 324 от 30.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Калин Калпакчиев

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200436 по описа за 2025 година Производството пред касационната инстанция е образувано на основание чл.

346 т.1 НПК по жалба на подсъдимия Т. Я. Я., подадена чрез защитника му адв. Т., срещу решение № 41 от 10.03.2025 г. постановено по ВНОХД № 63/2025 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.

Касационната жалба е насочена срещу решението на въззивния съд в изменителната му част - с която е определено на основание чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК и е увеличено наказанието на подсъдимия Т. Я. Я. лишаване от свобода от една година и десет месеца на две години, а на основание чл. 343г НК му е наложено и наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК лишаване от право на управление на МПС за срок от две години. В жалбата е заявено само касационното основание по чл. 348, ал. 1,т.3 вр. ал.5 НПК – че наложеното с въззивното решение наказание е явно несправедливо. В подкрепа на същото са изложени доводи, че апелативният съд неправилно е приел, че не са налице предпоставките за приложение на чл.55 НК, мотивирайки се, че няма изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства; че от посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти е видно, че Я. е загубил контрол върху управлението на автомобила поради заспиване, като това му състояние е в причинна връзка с настъпилата преумора след двете поредни нощни дежурства, за които е получил наряд следобед на 01.09.2021 г., а отказването на това назначение в системата на МВР води до дисциплинарни последствия; че настъпилата физическа преумора не е могла да бъде предвидима с оглед възможността Я. да поиска почивка или смяна непосредствено преди произшествието; че това обстоятелство се явява изключително смекчаващо вината, но въпреки доказателствата въззивният съд не го е прел за такова. Претендира се, че неправилно тежестта на по-ниската степен на 1 непредпазливата вина е принизена заради обстоятелството, че мястото на нарушението е на магистрален път. Сочи се, че този извод е в противоречие с приетите факти от описателната част на обвинителния акт, че Я. е напуснал магистралния път по пътната връзка с ГКПП /граничен пункт/, където е настъпил удара. На следващо място се изтъква, че въззивният съд неправилно е приел, че в случая няма съпричиняване на общественоопасния резултат, като в тази връзка се твърди, че извършеното от този съд тълкуване на чл. 137а ал.2 ЗДвП не е законосъобразно, тъй като законът изрично посочва лицата, на които е позволено да са без колан, и сред тях не са служителите на МВР. Излагат се и аргументи, че горните обстоятелства заедно с признатите от въззивния съд останали смекчаващи вината такива (отличната личностна характеристика, чисто съдебно минало, добрия социален статус - семейно участие в отглеждането на децата със средства от положен общественополезен труд, добрата трудова характеристика-само получени награди, разкаянието за стореното) правят възможен извода, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а ал.4 вр. чл. 55 ал.1 НК. По тези съображения и на основание чл.354 ал.2 т 1 НПК към касационния съд са формулирани алтернативни искания: да измени решението като наложи наказание „лишаване от свобода” в размер под една година и четири месеца, а на основание чл. 55 ал. 3 НК не наложи предвиденото по-леко наказание „лишаване от право да управлява МПС” или да намали наложеното наказание ”лишаване от право да управлява МПС” за срок под две години.

В срока по чл.351 ал.4 НПК срещу жалбата на защитника на подсъдимия адв.

Т. е постъпило писмено възражение от повереника на частните обвинители адв. М., в което се оспорва основателността на изложените възражения и се излагат доводи по всяко едно от заявените оплаквания, като се формулира молба да се остави без уважение касационната жалба на подсъдимия и да се остави в сила въззивното решение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия Т.

Я. адв. Т. поддържа касационната жалба и изложените в нея съображения в подкрепа на релевираното оплакване, като отново ги поставя на вниманието на ВКС. Моли касационния съд да постанови съдебен акт, с който да се уважи жалбата съобразно направените в нея искания.

Подсъдимият Т. Я. заявява, че е съгласен с казаното от защитника си и че съжалява за стореното. В последната си дума отново заявява, че много съжалява и че не е искал това да се случи с колегата му.

Представителят на ВКП изразява становище, че фактите по оплакването са правилно и точно установени и оценени, а за тяхното правно значение и влияние са изложени обосновани и убедителни съображения, поради което намира дейността на въззивната инстанция за законосъобразна, а преценката й по тези факти за правдива, житейски логична и обективна. С оглед на това пледира въззивното решение да се остави в сила.

Повереникът на частните обвинители Б. В. Г., М. Г. Г. и А. Д. А. адв. Е. Т. поддържа изложените възражения от адв. М. по отношение жалбата на подсъдимия.

Счита, че решението на апелативния съд е правилно и законосъобразно и че наложените наказания са справедливи и пълноценно биха изпълнили целите по чл.36 НК. Моли да се остави без уважение касационната жалба на защитата и съответно да се остави в сила въззивното решение.

Всеки един от частните обвинители Б. В. Г., М. Г. Г. и А. Д. А. изразява 2 съгласие със заявеното от повереника им.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 15/18.04.2024 г., постановена по НОХД № 740/2023 г. по описа на ОС-Хасково, подсъдимият Т. Я. Я. е признат за виновен в това, че на 02.09.2021 г. в землището на /населено място/, /област/, на пътна връзка към /път/ при км. 0+380, при управление на МПС - лек автомобил марка /марка/, с рег. № /рег. номер/, нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 20, ал. 1 ЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Б. В., б.ж. на /населено място/, поради което и на основание чл.

343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението му за срок от 4 години. С присъдата ОС-Хасково се е произнесъл и по въпросите относно веществените доказателства и разноските по делото, като на основание чл. 189, ал. 3 НПК е възложил последните на подсъдимия Т.

Я. Я..

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от частните обвинители Б. В. Г., М. Г. Г. и А. Д. А., депозирана чрез повереника им адв. М., като въз основа на нея пред Апелативен съд-Пловдив е образувано ВНОХД № 258/2024 г.

Въззивното производство по това дело е приключило с постановяването на решение № 126/17.07.2024 г., с което е отменена първоинстанционната присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Хасково.

След връщането на делото от АС-Пловдив пред Окръжен съд-Хасково е образувано НОХД № 486/2024 г. по описа на съда. С постановената по това дело присъда № 32/07.11.2024 г. подсъдимият Т. Я. Я. е признат за виновен в това, че на 02.09.2021 г. в землището на /населено място/, /област/, на пътна връзка към /път/ при км. 0+380, при управление на МПС - лек автомобил марка /марка/, с рег. № /рег. номер/, нарушил правилата за движение по пътищата -чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Б. В., б.ж. на /населено място/, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 58а ал. 4, вр. чл. 55 ал. 1 т.

1 вр. чл.2 ал.1 НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 10 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от 4 години. С тази присъда ОС-Хасково се е произнесъл и по въпросите относно веществените доказателства и разноските по делото, като на основание чл. 189, ал. 3 НПК е възложил заплащането на последните на подсъдимия Т. Я. Я..

Срещу тази присъда е постъпила въззивна жалба от частните обвинители Б. В.

Г., М. Г. Г. и А. Д. А., подадена чрез повереника им адв. М., като въз основа на нея пред Апелативен съд-Пловдив е образувано ВНОХД № 63/2025 г. Същото е приключило с постановяването на атакуваното пред ВКС въззивно решение № 41/10.03.2025 г., с което първоинстанционната присъда е изменена, като е определено на основание чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК и увеличено наказанието на подсъдимия Т. Я.

Я. лишаване от свобода от една година и десет месеца на две години, а на основание чл. 343г НК му е наложено и наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК лишаване от право на управление на МПС за срок от две години. С въззивното решение присъдата е потвърдена в останалата й част.

Касационната жалба е подадена от лице, имащо право на жалба; срещу 3 подлежащ на касационна проверка съдебен акт; и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Доводите, че апелативният съд неправилно не е приел наличие на предпоставките за приложение на чл.55 НК, очертават оплакване за неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 58а, ал. 1 и ал. 4 вр. чл. 54 или чл. 55 НК и в частност недоволство от отказа на АС-Пловдив да приложи чл. 58а, ал. 4 НК и да определи наказанията по реда на чл. 55 НК. Доколкото с това оплакване се претендира допусната грешка при самото определяне на наказанието (налагането му), същото се отнася към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за правилното приложение на закона.

Възраженията за игнориране на обстоятелства, които, според защитата, следва да бъдат включени в обхвата на чл. 54 НК като смекчаващи, както и за неправилна оценка на значението и тежестта на същите, се отнасят към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

При първоинстанционното разглеждане на делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК на основание направеното от подсъдимия признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт (чл. 371 т.2 НПК) и на даденото от него съгласие да не се събират доказателства за тях, поради което, постановявайки осъдителна присъда, окръжният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК и е наложил на подсъдимия наказанието (лишаване от свобода) при условията на чл. 58а НК.

Особените правила за определяне на наказанието на призналия фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт подсъдим (чл. 371, т. 2 НПК) не дерогират общите правила на чл. 54 и сл. от НК за неговата индивидуализация. При условията на чл.58а НК подсъдимият само получава привилегията при осъждане да му бъде наложено по-леко наказание в сравнение с това, което може да му бъде определено по общия ред. Затова при определянето му като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и като съобрази смекчаващите и отегчаващите обстоятелства съобразно разпоредбите на чл. 54, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1-3 НК съдът следва при наличие на многобройни или изключително/и смекчаващи обстоятелства да избере найблагоприятния вариант измежду получените резултати при прилагането на чл. 58а, ал.

1 НК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55 НК. За извършването на такава преценка разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК изисква да са налице предпоставките по чл. 55 НК, за да може формиращите се при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК и чл.58а ал.4 вр. чл.

55 НК размери на наказанието да се съпоставят. В този случай съдът следва да наложи наказанието, определено по реда на чл. 55 НК, само ако то е по-благоприятно за подсъдимия.

Тези принципни положения относно определянето на наказанието при проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371 т.2 НПК налагат отговор, на първо място, на възраженията, касаещи установяването и наличието обстоятелствата по чл. 54 НК и в частност на смекчаващите и отегчаващите такива, и едва след това на възраженията за неприлагането на чл.55 НК, в каквато последователност ще бъдат разгледани.