Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 05.03.2025, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 21/2025
Вид
Решение № 25
Подписан
05.03.2025
В сила
21.03.2025
Състав
Здравка Запрянова

Цитирани разпоредби

  • чл.151 · Закон за движението по пътищата
  • чл.151 ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.160 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.46 · Закон за движението по пътищата
  • Чл.313 · Наказателен кодекс
  • чл.313 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

Мотиви към Решение № 25 от 05.03.2025г. по НАХД № 21/ 2025г. на КжРС Постъпило е Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание срещу И. Е. Р. по чл.313 ал.1 от НК за това, че на 20.12.2023г. в гр.К. потвърдил неистина в писмена декларация, която се дава по силата на чл.160 от Закона за движението по пътищата пред орган на властта- началник на сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Р. Б..

Представител на прокуратурата не се явява в съдебно заседание.

Обвиняемият И. Е. Р., редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият И. Е. Р., роден на ***, живущ в ***, български гражданин, женен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

По делото безспорно се установи фактическата обстановка, описана в постановлението на прокурора, а именно: Обвиняемият И. Р. заявил постоянен и настоящ адрес в ****************. В тази връзка, той попълнил и подписал заявление до кмета на ***, обл.К. В началото на месец октомври 2010г. обвиняемият И. Е. Р. заминал за Ф. Р. Г., където се установил трайно да живее и работи. На 27.12.2018г. той се снабдил със Свидетелство за управление на моторно превозно средство № ******* за категории на правоуправление „С,В,М,АМ,ТКТ,В1 и С1“, валидно до 27.12.2023 година. В началото на месец декември 2023г. обвиняемият И. Е. Р. се завърнал в дома си в Р. Б., ***************, тъй като възнамерявал да подмени българско свидетелство за управление на моторно превозно средство, годността на което изтичало на 27.12.2023 година. За целта на 20.12.2023г. обвиняемият Р. пристигнал в гр.К. и посетил сградата на сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОД МВР- Кърджали, за да подмени свидетелството си за управление на МПС. Там на место той попълнил Заявление с вх.№ *** и положил подписа си в графата „Подпис на заявителя“. Съобразно изискванията на чл.151 ал.5 от ЗДвП този ден- 20.12.2023г., в гр.К. обвиняемият И. Р. следвало да попълни и подаде декларация, за да удостовери, че обичайното му пребиваване е в Р. Б..

Там на место пред свидетелката Д. Д. той попълнил декларация ****, в която потвърдил неистина, че обичайното му пребиваване е в Р. Б. по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата на адрес ****************, въпреки, че му било известно, че обичайното му пребиваване е във Ф. Р. Г.. След това обвиняемият И. Р. положил подписа си в декларацията в графата „Подпис“ и я предал на свидетелката Д. Д., която я приложила към заявлението. На 20.12.2023г. на обвиняемия Р. било издадено 1

СУМПС с № ***** в нарушение на Директива 2006/126/ЕО, тъй като е потвърдил неистина в декларацията от същата дата, която се подава пред орган на властта по силата на чл.151 ал.5 от Закона за движение по пътищата.

В последствие в Главна дирекция Национална полиция- С. било изпратено писмо от компетентните власти на Ф. Р. Г., в което било посочено, че И. Е. Р. от 04.11.2010г. живее във Ф. Р. Г. и обичайното му пребиваване е във Ф. Р. Г..

От заключението на вещото лице изготвило съдебно- графическата експертиза се установява, че подписът срещу „Подпис“ в ДекларацияПриложение № 1 от името на И. Е. Р. с ЕГН ********** е положен от обвиняемия Р..

Тази фактология бе възприета от съда на база признанията на обвиняемия дадени на досъдебното производство, както и от свидетелските показания на Д. Д. от досъдебното производство, от графическата експертиза, както и от писмените доказателства- Декларация по чл.151 от Закона за движението по пътищата ****, Заявление № ***, както и от другите писмени документи по делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Чл.313 от НК криминализира лъжливо документиране в своя полза. Престъплението по ал.1 на цитирания текст е налице само тогава, когато е потвърдена неистина или затаена истина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства. Безспорно е по делото, че такава декларация се изисква по силата на чл.151 ал.5 от ЗДвП.

Деянието е формално- такова на просто извършване и се явява довършено с факта на осъществяване на изпълнителното деяние- в случая потвърждаване на неистина чрез подписване и депозиране на декларацията. Съдът намира, че предвид гореизложеното и установеното по делото обстоятелство, че обвиняемият е посочил, че обичайното му пребиваване е в Р. Б., в изискуемата по закон декларация, е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.313 ал.1 от НК.

Обвиняемият Р. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.313 ал.1 от НК. Деянието е извършено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Причини за извършване на деянието се коренят в незачитане на законовия ред.

ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид предвиденото в НК наказание за престъпление по чл.313 ал.1 от НК- „лишаване от свобода” до 3 години или глоба, като същото е извършено при пряк умисъл, а също и че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и че не е освобождаван от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, както и че няма причинени имуществени вреди от престъплението, намира че той следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи 2 административно наказание. Съдът като взе предвид степента на обществена опасност- типична, предвид на вида на засегнатите обществени отношения и тази на дееца; като отчете наличието на смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало, добри характеристични данни и пълните самопризнания, които прави на досъдебното производство, намира, че чрез административно наказание „глоба” към минимума на предвиденото, а именно в размер на 1000лв. при превес на смекчаващите обстоятелства, ще изпълни целите на чл.36 от НК.

Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК на дееца бяха възложени направените по делото разноски в размер на 238,00лв., които да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали.

Съдът постанови след влизане на решението в сила Заявление вх.№ ****, Декларация ****, Заявление № *** и Декларация ****, да се върнат на сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, на разпореждане.

По изложените съображения от фактическо и правно естество,съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Кърджали, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20255140200021 по описа за 2025 година РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемия И. Е. Р., роден на ***, живущ в ***, български гражданин, женен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че:

На 20.12.2023г. в гр.Кърджали потвърдил неистина в писмена декларация, която се дава по силата на чл.160 от Закона за движението по пътищата пред орган на властта- началник на сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република България- престъпление по чл.313 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба” в размер на 1000.00лв.

ОСЪЖДА обвиняемия И. Е. Р. със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали направените по делото разноски в размер на 238.00лв.

ПОСТАНОВЯВА след влизане на решението в сила Заявление вх.№ ****, Декларация ****, Заявление № *** и Декларация ****, да се върнат на сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, на 1 разпореждане.

Решението подлежи на обжалване или протестиране пред Окръжен съд- Кърджали в 15- дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 2