Определение № 324 от 16.05.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 324 гр. Ловеч, 16.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500221 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на 248, ал.3 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“ ет.2, офис 40-46, представлявано от П. Д., чрез ст. юриск. П.

Д., срещу Определение № 114/ 19.02.2024 година, постановено по гр.д. № 310/ 2023 г. по описа на РС Тетевен, с което съдът е оставил без уважение искането от тяхна страна за изменение на Решение № 15/ 17.01.2024 година, в частта му за разноските.

Посочва, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна. Излага съображения за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв, тъй като не е съобразено с фактическата и правна сложност на исковото производство. Позовават се на практика на СЕС и ВКС.

Във връзка с гореизложеното, моли да бъде отменен атакувания съдебен акт и постановено намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от М. Х. Г., чрез адв. Д. М., в който посочва, че по делото са обективно кумулативно съединени два иска и съгласно НМАВ по всеки иск минималното възнаграждение е 500 лева. Позовава се на разпоредбата на чл.

2, ал.5 от НМАВ и съдебна практика. Счита, че определението е правилно и 1 следва да бъде потвърдено.

Ловешкият окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото намира жалбата за допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени иск за установяване нищожност на договор за паричен заем № 4279136 с „Изи Асет Мениджмънд“ АД за сумата от 500 лева, поради недействителност на чл. 4 от Договора, касаеща възнаграждението да поръчителство, както и осъдителен иск по чл. 55 от ЗЗД за връщане са сумата от 50 лева, като частичен иск от общо 250 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4279136.

С молба вх. № 3108/ 28.06.2023 година ищецът е направил увеличение на осъдителната искова претенция, на 404.18 лева. Направено е и искане за присъждане на разноски в размер на 1 000 адв. възнаграждение и д.т.

Приложен е документ за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

С решение № 15/ 17.01.2024 година постановено по гр.д. № 310/ 2023 година исковите претенции са уважени, като са присъдени и разноски за адв. възнаграждение в размер на 1000 лева.

С определение № 114/ 19.02.202 4 година по гр. дело № 310/ 2023 година направеното искане за изменение на решението в частта за радноските е оставено без уважение. Първоинстанционният съд е приел, че се касае за два иска, като минималното възнаграждение е в размер на 500 лева по всеки един от тях и на основание чл. 2, ал.5 ,вр. чл. 7, ал.2 от НМАВ е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК.

Съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от На редба № 1 за минималните адв. възнаграждения съобразно цената на иска минималното адвокатско възнаграждение e в размер и на 400 лева за настоящата инстанция. Съдът като съобрази решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/ 22 г., с оглед противоречие на така определените размери по наредбата с чл. 101, §1 и § 2 от ДФЕС, счита, че тези размери подлежат на преценка от съответния съд.

Съставът следва да съобрази вида на спора, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност, при зачитане принципа 2 за достойно заплащане на труда. В конкретния случай, делото не е със фактическа и правна сложност, касае се за един договор, искът по чл. 55 от ЗЗД е акцесорен, обусловен от изхода по установителния иск, както и при отчитане обема на извършената работа, съдът счита, че минималният размер за предявените искове, определен в Наредба № 1 е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа, поради което следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 400 лева.

При тези съображения, атакуваното определение следва да бъде отменено и постановено изменение по реда на чл. 248 от ГПК на решение № 15/ 17.01.2024 година постановено по гр.д. № 310/ 2023 година по описа на РС - Тетевен.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 114/ 19.02.2024 година по гр. дело № 310/ 2023, по описа на РС - Тетевен, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 15/ 17.01.2024 година, постановено по гр.д. № 310/ 2023 година по описа на РС - Тетевен в частта за разноските, касаещи присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 15/ 17.01.2024 година, постановено по гр.д. № 310/ 2023 година по описа на РС - Тетевен, в частта за разноските, касаеща присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, като ги

НАМАЛЯВА до размер на сумата от 400 (четиристотин) лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3