Решение № 136 от 24.11.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. София, 24.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20231800900070 по описа за 2023 година

Р. И. А. с ЕГН **********, М. П. А. с ЕГН **********, и двамата от гр. Б., ул. „Хан Аспарух“ № 11 и Г. М. Г. от гр. Б., ***, с ЕГН **********, всички чрез пълномощник адв. Т. Г. от САК, са предявили срещу "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – - за заплащане на Р. И. А. на обезщетение в размер на 120 000 лева, частичен иск, при пълен размер на претенцията от 200 000 лева, за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на сина й С.М.П. с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, причинено на 17.08.2020 год. в гр. В., по вина на Б. Д. С. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № СА 2835 КХ, със застрахователна полица № BG/06/119002943559 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 19.10.2019 год. до 18.10.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.08.2020 год., до окончателното й заплащане;

- за заплащане на М. П. А. на обезщетение в размер на 120 000 лева, частичен иск, при пълен размер на претенцията от 200 000 лева, за причинени на ищеца неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на сина му С.М.П., настъпила в резултат на горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.08.2020 год., до окончателното й заплащане;

- за заплащане на Г. М. Г. на обезщетение в размер на 26 000 лева, частичен иск, при пълен размер на претенцията от 40 000 лева, за причинени на ищцата неимуществени вреди 1

– душевни болки и страдания вследствие на смъртта на брат й С.М.П., настъпила в резултат на горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.08.2020 год., до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

С исковата молба се твърди, че на 17.08.2020 год. в гр. Варна, в тъмната част на деня, Б. Д. С., водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № СА 2835 КХ, се движил по бул. „Княз Борис I“ в посока от центъра на гр. Варна към к.к. „Златни пясъци“ с включени къси светлини. Поради движение с несъобразена с пътните условия и видимост скорост водачът на лекия автомобил виновно причинил ПТП с пешеходеца С.М.П., който починал вследствие на нараняванията си, предизвикани от сблъсъка.

Твърди се, че ищците са наследници на починалия С. П. – негови родители и сестра /ищцата Г. Г./, които много тежко преживяват загубата на своя близък. С.П. приживе бил е в разцвета на силите си, в трудоспособна възраст, в която е бил опора за близките си, заедно със сестра си Г. Г. полагал грижи за родителите си, четиримата били сплотено семейство, споделяли помежду си своите радости и разчитали на подкрепата си в трудни моменти.

Твърди се, че С. П. приживе имал много силна връзка със своята сестра, не бил семеен и най-близкият му човек била Г. Г.. Двамата били отгледани и възпитани в патриархално семейство, в което връзката между роднините била на особена почит. Двамата били постоянно заедно, помагали си взаимно. Връзката им била особено силна и била прекъсната внезапно с трагичната смърт на С. П.. И към настоящия момент сестра му не може да преживее загубата му, като търпи болки и страдания, които надхвърлят обичайните.

Твърди се, че за лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № СА 2835 КХ, е била сключена с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица, валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.

Твърди се, че ищците депозирали обща писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, по същата била образувана преписка по щета 43072952000163, по която с писмо от 30.09.2021 год. ответното дружество ги уведомило, че няма основание да заплати застрахователно обезщетение.

Преписи от и.м., уточняващата молба и приложенията към същите са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, а исковете по чл.432, ал.1 от КЗ – и завишени по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора ответникът признава твърдяното с и.м. застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с „ДЗИ – О.з.“ 2

ЕАД за лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № СА 2835 КХ, със застрахователна полица № BG/06/119002943559, валидна към момента на ПТП, 17.08.2020 год.

С отговора се оспорват твърденията по и.м. за механизма на настъпване на ПТП, като се оспорва да са налице следните елементи от фактическия състав на деликта : противоправност на действията на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована към ответното дружество, настъпването на неимуществени вреди с тежест и обем, каквито се твърдят в исковата молба, причинно-следствена връзка между целия обем от негативни последици за ищците, каквито се твърдят в исковата молба и процесното събитие и вина единствено на лицето, застраховано към „ДЗИ – О. з.“ ЕАД. Твърди се, че починалият С.М.П. е допринесъл за настъпване на леталния изход, който е настъпил вследствие и на неговото виновно поведение, изразило се в нарушаване на правилата за движение по пътищата. Прави се възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат, тъй като :

- пешеходецът е предприел внезапно пресичане на оживен булевард на нерегламентирано за целта място в тъмната част от денонощието, като в непосредствена близост до местопроизшествието се намирал подлез, предназначен за пресичане на пешеходци; във връзка с горното пострадалият е допуснал нарушение на разпоредби от чл.113 във вр. с чл.114 от ЗДвП;

- пострадалият се е намирал в състояние на алкохолно опиване с концентрация на алкохол в кръвта от 2.56 ‰. Сочи се, че горното състояние се характеризира със значителни нарушения на мисловната дейност, съобразителността, вниманието и координацията на движенията, изразяващи се в силно забавяне на реакциите, което съществено е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

С отговора се оспорват предявените претенции за неимуществени вреди от ищците Р.

А. и М. А. по размер, като се сочи, че подобни високи размери на обезщетенията за неимуществени вреди не са съобразени с принципа за справедливост, с обичайните размери на обезщетения, присъждани при аналогични случаи, с вида и характера на вредите, които не могат да бъдат поправени и възстановени реално.

Оспорва се предявената претенция за неимуществени вреди от ищцата Г. Г. да получи застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени вреди, в качеството й на сестра на загиналия в резултат на ПТП. Сочи се, че в случая не се излагат никакви обстоятелства, които да обосноват критериите по т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год., ОСНГТК, а именно – че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и ППВС № 5/24.11.1969 год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Сочи се, че в случая, без да се подценява мъката от загубата на близък човек и факта, че никаква парична сума няма да замени починалия, не се излагат никакви 3 изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между брат и сестра, които да налагат присъждане на обезщетение на ищцата Г. Г..

Ответникът също претендира присъждане на направените по делото разноски.

С отговора на и.м. ответникът е сочил, че срещу водача на застрахованото при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите МПС – Б. Д. С., е бил внесен обвинителен акт в ОС – Варна, образувано НОХД № 555/2022 год. и постановена присъда, която до момента на подаване на отговора не е влязла в сила – по обвинение за престъплението, описано в обстоятелствената част в и.м., при което е била причинена смъртта на С.М.П..

Тъй като с отговора на и.м. ответникът е удостоверил твърденията си за образувано НОХД във връзка с процесния инцидент, с определение от 20.06.2023 год. съдът на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спрял производството по т.д. № 70/2023 год. на СОС до приключването на производството по НОХД № 555/2022 год. на ОС – Варна с влязла в сила присъда.

Видно от изисканата от съда на 21.06.2023 год. служебна справка от ОС – Варна, получена в СОС на 18.12.2023 год., производството по НОХД № 555/2022 год. на ОС – Варна е приключило с влязла в сила на 04.12.2023 год. присъда, приложена в заверен препис. С оглед на горното и на осн. чл.230, ал.1 от ГПК с определение от 18.12.2023 год. съдът е възобновил производството по настоящото дело, като е разпоредил връчване на препис от отговора на исковата молба на ищците с указанията по чл.372 от ГПК.

До изтичане на срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците не са депозирали допълнителна искова молба.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

От представеното с и.м. удостоверение за съпруг и родствени връзки изх. № 95/18.11.2021 год. на Община Ботевград се установява, че починалият на 17.08.2020 год.

С.М.П. с ЕГН ********** е син на ищците Р. И. А. и М. П. А. и брат на ищцата Г. М. Г..

Видно от приложеното към настоящото дело НОХД № 555/2022 год. на ОС – Варна, с присъда № 2/16.01.2023 год., влязла в законна сила в тази й част на 04.12.2023 год., подсъдимият Б. Д. С. с ЕГН ********** е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343а, ал.1, б „б“ във вр. с чл.343 ал. б „в“ и чл.342, ал.1 от НК – за това, че на 17.08.2020 год. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № СА 2835 КХ, нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С.М.П., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – деликтът, описан в обстоятелствената част на исковата молба.

От заключението по назначената автотехническа експертиза, неоспорено от страните, 4 се установява следният механизъм на ПТП :

На 17.08.2020 год. около 21.30 часа – в тъмната част на денонощието, в дясната пътна лента на булевард „Княз Борис I” в гр. В., в посока от центъра на града към к.к. „Златни пясъци”, на къси светлини, със скорост около 55 км/ч, се е движил лек автомобил „Фолксваген Поло” с ДК № СВ 8809 ММ, управляван от Б. Д. С.. Платното за движение в този район е било сухо, нормална видимост, без наличие на предмети, ограничаващи видимостта, с работещо улично осветление. В зоната на десния тротоар на платното за движение се намирала автобусна спирка „Акациите” на градския транспорт и на около 11 метра от нея се е намирал вход на подлез, предназначен за пешеходци, пресичащи платното за движение.

В същото време, в посока отдясно наляво по отношение посоката на движение на лекия автомобил, пешеходецът С.М.П., с наличие на алкохол в кръвта си от 2.56 ‰, навлязъл в платното за движение и предприел пресичане, движейки се със скорост около 5.4 км/ч, при което настъпил удар между предна дясна част на лекия автомобил и лявата странична част на тялото на пешеходеца. Ударът е бил осъществен под масовия център на пешеходеца, при което тялото е качено върху предния капак и с главата е достигнало до долната част на предното панорамно стъкло на лекия автомобил, след което под действието на инерционните сили, породени от скоростта на тялото преди удара, същото е изпаднало от лявата страна на автомобила. Автомобилът е продължил напред в спирачен режим и се е установил в мястото, описано в протокола за оглед за местопроизшествие.