Акт от 17.03.2010, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 8

Номер

8

Година

26.01.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.28

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Георги Стоянов Милушев

Секретар:

Николина Александрова

Кирил Митков Димов

Ангел Фебов Павлов

Прокурор:

Дафин Каменов като разгледа докладваното от

Ангел Фебов Павлов

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20105100600275 по описа за

2010 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 121/06.10.2010 г., постановена по Н.О.Х.Д. № 168/2008 г. по описа на РС – Момчилград, същият съд е признал: П. Н. Ж. К., ЕГН *, със снета по делото самоличност, за виновен в това, че през периода 22.05.2004 г. – 24.05.2004 г. в землището на с. Кос, общ. М, в съучастие като извършител с Ц И. Д. от Г. Х., чрез използване на МПС – товарен автомобил „Волво” с ДК№ ***** и автокран марка „Шкода” с ДК№ **** и технически средства – ъглошлайф, бензинов агрегат и електрожен, е отнел чужда движима вещ - метално хале с размери: дължина 32 метра, широчина 12 метра и височина 5,50 метра, на стойност 7100 лева, от владението на „С – Е. К., собственост на Е. Б К. от Г. М, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като кражбата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, като случаят не е маловажен и откраднатата вещ не е била под постоянен надзор и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ е заместена, поради което и на основание чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК е осъден на наказание „глоба” в размер на 300 лева, като на основание чл. 304 от НК същият подсъдим е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 2 от НК, а именно – кражбата да е в големи размери; П. Ц И. Д., ЕГН *, със снета по делото самоличност, за виновен в това, че през периода 22.05.2004 г. – 24.05.2004 г. в землището на с. Кос, общ. М, в съучастие с Н. Ж. К. от с. К., общ. Х., като помагач, чрез използване на МПС – товарен автомобил „Волво” с ДК№ **** и автокран марка „Шкода” с ДК№ **** и технически средства – ъглошлайф, бензинов агрегат и електрожен, е отнел чужда движима вещ – метално хале с размери – дължина 32 метра, широчина 12 метра и височина 5,50 метра, на стойност 7100 лева, от владението на „С – Е. К., собственост на Е. Б К. от Г. М, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като кражбата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, като случаят не е маловажен и откраднатата вещ не е била под постоянен надзор и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ е заместена, поради което и на основание чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК го е осъдил на наказание „глоба” в размер на 300 лева, като на основание основание чл. 304 от НК същият подсъдим е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 2 от НК, а именно – кражбата да е в големи размери. Със същата присъда горепосочените подсъдими са осъдени да заплатят солидарно по сметка на РС – Момчилград сумата от 1380 лева - разноски по делото.

В законоустановения срок срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подс. К. – А. Д. С. от АК - К.. В нея са изложени становища за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на първоинстанционната присъда. От въззивния съд се иска тя да бъде отменена, като подс. Н. К. бъде признат за невинен, евентуално – като делото бъде върнато на първата съдебна инстанция или на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без да се сочат конкретни такива нарушения.

В срока по чл. 322 от НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадената жалба. Не са постъпили и допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата, по реда на чл. 320, ал. 3 от НПК.

Прокурорът от ОП – К. счита, че по делото, включително и след проведеното съдебно следствие в хода на въззивното производство, не са събрани доказателства, обосноваващи изменение или отмяна на атакувания съдебен акт и моли същият да бъде потвърден.

Отново в съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс. К. поддържа така подадената жалба. Счита, че не е доказано наличието на съставомерните обективни и субективни признаци на престъплението, в което е обвинен Н. К.. В тази връзка твърди, че инкриминираната вещ е недвижима и не може да бъде предмет на престъплението „кражба”. Изразява становище, че К. не е съзнавал обстоятелството, че тази вещ е чужда, а я е считал за негова, продадена му от другия подсъдим, като сочи това, че подзащитният му е извършил съответното проучване относно собствеността преди демонтирането на визираната вещ, че това демонтиране не е направено тайно. Подс. К. се придържа към заявеното от защитника си и заявява, че иска от съда справедливост.

В същото заседание защитникът на подс. Д., А. Б. от АК – К., заявява, че поддържа изложеното от защитника на другия подсъдим, както и това, че неговият подзащитен е доволен присъдата на районния съд, намира я за справедлива, поради което и не я обжалва. Подс. Ц. Д. поддържа становището на защитника си и заявява, че е доволен от присъдата на РС – Момчилград.

Въззивният съд намира, че процесната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Съдът, след като провери изцяло - по реда на чл. 314 от НПК - обжалваната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, намира:

По делото се установява следната релевантна фактическа обстановка:

През 1996 г. св. Е. К., действащ като „С” – Е. К., Г. К., след провеждане на търг закупил от ВК „М”, Г. М, сграда - сеновал, намиращ се в землището на с. Кос, общ. М, построен през 1972 г., изграден от метална сглобяема конструкция (метално хале) с ограждащи я тухлени стени и с покрив от етернитови плоскости. Сеновалът бил деклариран от едноличния търговец пред данъчната администрация като недвижим имот. През 1999 г. търговецът съборил тухлените стени на сградата и покрива й. От нея останала само металната конструкция (т. нар. „хале”), съставена от 16 колони (стъпващи на бетонни основи и закрепени за тях с болтове), ребра и ферми. След това св. К. от време на време минавал покрай мястото на тази конструкция в случаите, когато имал път към Крумовград и тогава наглеждал халето. На неустановена с точност по делото дата през 2004 г., но не по-късно от 13.05.2004 г., Н. К. и Ц Д., след като установили, че халето не е под постоянен надзор, се разбрали да организират демонтирането на металната конструкция и същата да бъде предадена на К.. На 13.05.2004 г. бил съставен договор между двамата подсъдими, подписите в който били заверени от нотариус на съща‗а дата и съгласно който договор подс. Д. продавал на подс. К. същото хале - металната конструкция, която била останала от сеновала - като в текста на договора било записано, че Д. декларира това, че е единствен и легитимен собственик на металната конструкция, че тя не е обременена с ипотечни задължения и други вещни тежести, права на трети лица, че не е предмет на съдебни и други спорове и че няма публични задължения към държавата и общината. Подсъдимият Н. К. организирал група от лица, между които свидетелите А. Х., П. К. и М.Е., на която група възложил демонтирането на халето, включително натоварването му на камион. Демонтажът започнал на 21.05.2004 г. и приключил на 24.05.2004 г. Колоните на конструкцията били до голяма степен изгнили, съответно – болтовете, с които били закрепени към бетонните основи били клеясали, поради което се наложило групата да реже метала, използвайки бензинов агрегат и ъглошлайф (захранван от агреагата), за да може да освободи колоните от основите. На мястото на извършване на демонтирането присъствал подс. К., а в последния ден – и подс. Ц. Д.. Една част от разглобения метал била натоварена на камион марка „Волво” с ДК№ ****, управляван от св. З. Я. и откаран до Г. М; Я. бил помолен от подс. Д. да превози с камиона си металната конструкция. Поради това, че се повредил кранът, с който подсъдимите искали да бъде извършен демонтажът на колоните, подс. Ц.Д. помолил св. Г. Г. да помогне с неговия (на свидетеля) автокран, марка „Шкода” с ДК№ ***. Последният отишъл на място с автокрана и чрез него колоните били натоварени на камиона, управляван от св. З. Я.. Първоначално, разглобената метална конструкция била откарана от св. Я. до Г. Х., а впоследствие – до Г. П., където била разтоварена; при пътуването до Г. П. св. З. Я. бил придружаван от подс. Д.. Участващите в демонтирането на металната конструкция свидетели нямали представа, че собствеността върху халето е на св. Е. К., а не на К. и Д., като някои от тях знаели от подсъдимите, че собственик е Н. К., а други били с впечатлението, че и двамата подсъдими са придобили общо металното хале. По-късно през 2004 г. пострадалият Е. К. установил липсата на халето и сигнализирал органите на МВР.

Подс. К. е роден през *** г., като същият е неосъждан, разведен, с висше образование, кмет на с. К., общ. Х.. Подс. Д. е роден през *** г. в Г. Х., неосъждан, вдовец, със средно образование, безработен, с малолетно дете.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К., К., Е., Я. (дадени пред първата и въззивната инстанции, включително тези, дадени пред съдия в досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие пред въззивния съд), Г., А.., Ш. и А., отчасти – от показанията на св. Х. (дадени пред първата и въззивната инстанции, включително тези, дадени пред съдия в досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие пред въззивния съд), отчасти - от обясненията на подсъдимите (дадени пред първата и въззивната инстанции), от заключението на извършената съдебно-техническа експертиза, от протокола за извършен на 18.11.2004 г. оглед на местопроизшествие, от приложените: справки за съдимост на подсъдимите и характеристична справка за подс. Д.; декларации за семейно и материално положение на подсъдимите; заверено копие на договор за покупко-продажба от 13.05.2004 г. с нотариална заверка на подписите; заверено копие на протокол за проведена тръжна процедура по отношение имущество на ВК „М”, Г. М.; заверено копие на фактура № * от 31.05.1996 г. с издател ВК „М., Г. М.; удостоверение от ОС – К. относно „С”; заверени копия от данъчни декларации и от документи, изходящи от ТДД – К.; удостоверение от ОИК при Община Х. за избиране на кмет на с. К. от **** г.; писмо от Сектор „ПП-КАТ” при РДВР – Х. с приложени към него справки от база „КАТ”.

Настоящата инстанция споделя констатацията на районния съд, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Х. за това, че до процесното хале, на няколко метра от него, имало друго, което било демонтирано преди това, поради това, че в тази си част показанията на Х. противоречат на показанията на св. К., св. К., св. Ш., св. Е. и св. А., като е необходимо да бъде отбелязано, че свидетелите Е. и Ш. са местни жители – от района, където се е намирала процесната конструкция, поради което е съвсем нормално да познават достатъчно добре обитавания от тях район; в тази връзка, в проткола от извършената съдебно-техническа експертиза действително е посочено, че близо до останките от сеновала се наблюдават останки от друга сграда, но тя е с предназначение за персонала. Съдът обаче кредитира в останалата им част показанията на този свидетел и на другите гореизброени свидетели, доколкото същите са последователни и логични и намират опора в останалите доказателствени материали по делото.

Въззивният съд кредитира изцяло заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, което е логично, дадено от компетентно лице, притежаващо съответните научни знания и незаинтересовано от изхода на делото.

Настоящият съд кредитира и протокола за оглед на местопроизшествие, както и съдържанието на другите изброени по-горе документи и заверени копия от документи, приложени по делото. Съдържанието на тези документи е логично и намира опора в останалия доказателствен материал, а, що се отнася до протокола за оглед, характеристичната справка, справките за съдимост, удостоверението от ОИК, писмото от Сектор „ПП-КАТ” при РДВР – Х. с приложени към него справки от база „КАТ”, удостоверението от ОС – К. относно „С.”, както и заверените копия от нотариалната заверка на договора между подсъдимите, от изходящите от ТДД документи, от протокола за проведена тръжна процедура и от фактурата с издател ВК „”, Г. М., то следва да се посочи, че тези документи са издадени от съответните компетентни длъжностни лица.