Решение № 94 от 20.12.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Враца, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев при участието на секретаря Христина Т. Ц. като разгледа докладваното от Борис К. Динев Търговско дело № 20221400900127 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД от З. А. С., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана по пълномощие от адв. П. С., срещу ЗК"Лев Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***.

В исковата молба се твърди, че на 07.05.2022г. на път ІІІ-134 /с.Попица-гр.Бяла Слатина/ е настъпило ПТП, при което лек автомобил "Тойота Ярис" с рег.№ВР *** СВ, управляван от К. Ф. К. с несъобразена с пътните условия скорост, е самокатастрофирал, в резултат от което ищцата е претърпяла телесни увреждания, изразяващи се в тежка черепно-мозъчна травма, травматичен субарахнодиален кръвоизлив, субтрохантерна фрактура, закрито, счупване на тялото на дясна бедрена кост, счупване на ребро, счупване на орбитално дъно, натъртвания е охлузвания по цялото тяло. Твърди се, че ищцата е транспортирана в "МБАЛ-Христо Ботев"АДВраца, където е настанена в хирургично, а впоследствие в ортопедично отделение, в което е престояла две седмици и й е извършена операция на десния крак с поставяне на имплант.

Ищцата сочи, че във връзка с ПТП е образувано ДП №304/2022г. на РУ-Б.

Слатина. Сочи също, че лекият автомобил "Тойота Ярис" е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, поради което на 27.05.2022г. е предявена застрахователна претенция.

Нататък в исковата молба се твърди, че след изписването й от болница на ищцата са направени 40 рехабилитационни процедури, които ще продължат и занапред, и към момента тя се придвижва с патерици, възстановяването й не е приключило и за нея се грижат майка й и сестра й. Твърди се, че преди произшествието ищцата е била активен човек, работила е като хигиенист, имала е интензивен социален живот, била е радостна и щастлива, но според прогнозите на лекарите занапред няма да може да стои права дълго време и травмата ще се отрази на трудоспособността й и на целия й живот.

Следващото твърдение на ищцата е, че влошеното й здраве се отразява тежко и на психиката й, станала е затворена, потисната и тревожна, изпитва постоянен страх и 1 безпокойство, загубила е апетита си, страда от безсъние и кошмари, трудно се концентрира, станала е разсеяна и раздразнителна, получава чести кризи със спомени от преживяното, съпроводени със треперене, сърцебиене, главоболие, световъртеж и изпотяване, поради което и в резултат от продължаващите силни болки не може да изпълнява домакинските си задължения. Ищцата твърди, че изпитва страх и от възможността да бъде извършена нова операция за премахване на остеосинтезите.

В исковата молба се твърди, че в резултат от ПТП ищцата е претърпяла и имуществени вреди от направени разходи за закупуване на имплант, заплащане на потребителска такса и рехабилитации.

С отказа на ответника да изплати на ищцата поисканите от нея обезщетения е обоснован правния интерес от предявяването на иск за сумата 150 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и на иск за сумата 3 138лв. – обезщетение за имуществени вреди. Двете обезщетения се претендират ведно със законната лихва, считано от 27.05.2022г. /датата на уведомяването на ответника/ до окончателното им изплащане, както и законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение, включващо както обезщетението, така и лихвата по чл.429, ал.3 КЗ, считано от 03.06.2022г. /датата на постановения отказ/ до окончателното погасяване на вземането.

Чрез пълномощника си юрисконсулт А. ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Ответникът оспорва твърденията за вина на водача на л.а."Тойота Ярис" и за настъпване на вреди за ищцата.

В условията на евентуалност ответникът въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, за която се твърди, че в нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан.

Предявените искове са оспорени и по размер.

Ответникът признава, че на 30.05.2022г. ищцата е предявила пред него застрахователна претенция, по която е образувана щета №0000-1000-03-22-7342, като на 03.06.2022г. от нея са изискани допълнителни документи, каквито тя не е представила.

Чрез пълномощника си ищцата е подала допълнителна искова молба, в която поддържа всички твърдения, наведени в първоначалната.

Ответникът не е подал допълнителен отговор.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С отговора на исковата молба се признава, че ответникът е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на автомобил „Тойота“ модел „Ярис“ с ДКН ВР *** СВ и ПТП е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица, поради което и настоящият съдебен състав намира за безспорно установено това обстоятелство.

От показанията на свидетеля П. Г. П., които настоящият съдебен състав кредитора като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени се установява, че съшият е очевидец на ПТП. Свидетелят управлявал велосипед заедно със съпругата си на 07.05.2022 г. с. Попица в посока на движение от гр. Бяла Слатина към с. Попица.

От показанията на свидетеля се установява, че времето било сухо, слънчево, асфалтът бил сух и нямало вятър. Непосредствено преди инцидента свидетелят и съпругата му бил изпреварено от два леки автомобила едновременно. Единият от 2 автомобилите се движил с по-ниска скорост от другия изпреварващ автомобил. Тъй като този автомобил бил по-близо до свидетеля, тях до следил с периферното си зрение. Видял че след като го изпреварил от лявата страна автомобилът се отклонил надясно, излязъл от пътя и оттам скочил в нещо като шанец, канавка, след което спрял в храстите пред нея. Лекият автомобил спрял на около 15-20 м. от пътя, но по дължина някъде на 50 м. след мястото, което излязъл от пътя. По време на целия инцидент работил левия мигач на автомобила, сигнализиращ началото на маневрата изпреварване на велосипедистите.

Според свидетеля причина за настъпването на ПТП бил водача с тъмната кола, който се движел най-вляво с много висока скорост и притиснал другата кола, която вървяла по-напред и оттам я изкарал извън пътя. Нямало удар между двата автомобила.

Свидетелят подал сигнал на тел. 112, веднага се отправили към катастрофиралия автомобил. Ищцата била на задната седалка, свидетелят няма спомен дали ищцата е била с поставен обезопасителен колан и дали е била в съзнание, но я чувал да стене.

Ищцата не могла да излезе от катастрофиралия автомобил и била извадена от него едва след като на местопроизшествието пристигнала линейка.

Освен ищцата, която се возела на задната седалка на автомобила в него били шофьорката, до нея на предната седалка се возел мъж, а на задната седалка и дете.

Шофьорката и мъжа били излезли самостоятелно от автомобила, когато свидетелят отивал към него.

От показанията на свидетелката К., които настоящият съдебен състав кредитора като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени и преценени с оглед евентуалната заинтересованост на свидетелката се установява, че същата е управлявала катастрофиралия автомобил „Тойота Ярис“, извършила маневрата изпреварване на движещите се велосипедисти, забелязала зад нея друг автомобил, който я изпреварвал висока скорост, пробрала се рязко на платното пред велосипедистите, изгубила контрол върху управлявания от нея лек автомобил, който спрял извън пътя. От показанията на свидетелката се установява, че ищцата се возела на задната седалка зад свидетелката. Свидетелката мисли, че ищцата била с поставен предпазен колан, но не е сигурна дали е бил поставен. Самото ПТП настъпило на около 2 км от с. Попица.

Относно механизма на настъпване на ПТП е допусната и изслушана САТЕ по делото което детайлно е анализирало механизма на ПТП и потвърждава показанията на свидетелите П. и К..

От заключението на вещото лице инж. В. по допуснатата САТЕ, изслушано по делото, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно, безпротиворечиво и добросъвестно дадено се установява, че л.а. „Тойота Ярис" се е движил на прав, хоризонтален участък на път III-134, в мислената дясна лента на пътното платно, в посока от с. Попица към гр. Бяла Слатина с видимост в посока траекторията му пред него не по малка от 400 метра.

Движил се е със скорост от около 80,2 км/ч. Попътно пред него в същата посока в десния край на платното за движение на ППС са се движили двама велосипедисти.

Достигайки велосипедистите, водачът на лекия автомобил „Тойота Ярис“ предприема маневра „изпреварване“ на велосипедистите, след която маневра, при преустрояване в посока на дясно към полагащата му се лента за движение, водачът му губи контрол върху управлението на автомобила, а автомобила частично напречната си устойчивост, продължава движението си по дъгообразна траектория с насоченост в посока десния банкет и преминава през него и след частичен полет във въздуха, дължащ се на 80 сантиметрова денивилация пада върху необработваема и затревена с висока храстовидна и дървесна растителност земна повърхност с множество неравности, продължава движението си по нея, като с различни части по външността на купето влиза в съприкосновение с част от растителността и след изминаване по нея от около 52 м. със запазена посока на траекторията си на движение се установява в 3 покой в обрасла местност с висока растителност. Вследствие на движението на лекия автомобил при напускане на платното за движение на ППС и продължаващо движение от около 52 м. по неравностна земна повърхност и съприкосновение /удари/ във храстовидната растителност, върху водача на лекия автомобил и возещите се в него пътници са действали, различни по направление и сила ударни импулси довели до съприкосновение на возещите се в автомобила пътници с вътрешността на купето и получаване на наранявания отразени в СМЕ.

Вещото лице е приело, че от техническа гледна точка в конкретният случай, условно, мястото на удара се определя мястото в началото на напускане на платното за движение на ППС през десния му ръб от лекия автомобил. Всички по следващи удари извън платното за движение на ППС посочени в механизма на ПТП са вторични удара .

Данни от значение за определяне на мястото на удара са:

- Траекторията на движение на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ***СВ и ъгъла на напускане на пътното платно -около 6 - 90

- Разположението на края на следата върху пътното платно.

- Габаритите на пътното плътно.

- Разположението на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ***СВ след ПТП.

- Показание на свидетели.

Определено графо - аналитично,мястото на удара - начало на напускане на платното за движение на ППС се намира на около 72,4 м. от линията на ориентира и с начало десния ръб на платното за движение на ППС.

Според заключението на вещото лице скоростта на движение на лек автомобил „Тойота Ярис" с рег. № ***СВ в условията на настъпилото ПТП преди поява на следи от преплъзване по пътното платно е била около 80,2 км/ч. при разрешена скорост на движение на мястото на местопроизшествието от 90 км/ч.

Като причина за настъпване на ПТП вещото лице е приело, че от техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП са субективни действия от страна на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ***СВ с органите му за управление - при движение със скорост от 80,2 км/ч., довели до загуба на напречна устойчивост и загуба на управление, вследствие на което, напуска платното за движение на ППС в дясно по посоката си на движение и попадане във високостблена храстовидна и дървесна растителност. Вещото лице е приело, че няма данни за съприкосновение с друго превозно средство.