Разпореждане № 225 от 09.08.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Частно търговско дело 77/2024
- Вид
- Разпореждане № 225
- Подписан
- 09.08.2024
- Състав
- Любка Милкова
Цитирани разпоредби
- чл.155 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 · Граждански процесуален кодекс
- чл.404 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.405 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.405 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.405 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.406 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.406 ал.1 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл.41 ал.1 и ал.2 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл.41 ал.1 и ал.2 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл.41 ал.3 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл.47 ал.2 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл.51 ал.1 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл.18 ал.5 · Закон за частните съдебни изпълнители
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 225 гр. Велико Търново, 09.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Частно търговско дело № 20244100900077 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.51 ал.1 ЗМТА вр. чл.406 ал.1 вр. чл.404 т.1 вр. чл.405 ал.3 от ГПК.
Постъпила е молба от А. Х. П. от гр.София, чрез пълномощник адв.В. С., за издаване на изпълнителен лист срещу „ДЕЛКОЛАДА“ ООД, с ЕИК 104642117, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.“Освобождение“ №48, за заплащане на сумата от 270 000 CHF /двеста и седемдесет хиляди швейцарски франка/, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2023г. до окончателното й изплащане, и сумата от 64 404 CHF /шейсет и четири хиляди четиристотин и четири швейцарски франка/ дължима възнаградителна лихва, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2023г. до окончателното й изплащане, както и присъдените разноски в размер на 25 121 лева /двадесет и пет хиляди сто двадесет и един лева/, въз основа на влязло в законна сила Арбитражно решение №08-08-23-0092023/08.08.2023г., постановено по в.а.д. №009/2023г. по описа за вътрешни дела на Арбитражния съд при Съюза на арбитрите в България. Към молбата са приложени арбитражното решение и доказателствата, че то е връчено на длъжника по изпълнението.
Претендира направените разноски за настоящото производство в размер заплатена ДТ от 1477,50лв. на основание чл.14 от ТДТКССГПК.
Съдът, след като разгледа молбата по чл.51 ал.1 ЗМТА вр. чл.405 ал.1 вр. чл.404 т.1 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение №08-08-23-009-2023 от 08.08.2023г., постановено по в.а.д.№009/2023г. по описа за вътрешни дела на Арбитражния съд при Съюза на арбитрите в България, образувано по искова молба на А. Х. П., с ЕГН ********** срещу „ДЕЛКОЛАДА“ ООД, с ЕИК 104642117, ОСЪЖДА „ДЕЛКОЛАДА“ ООД, с ЕИК 104642117, ДА ЗАПЛАТИ на А. Х.
П. с ЕГН **********:
На осн. чл.240 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 270 000 CHF, дължима главница на основание Договор за заем от 29.12.2005г., анекс №1 към 1 договора от 19.12.2013г. и анекс №2 към договора от 04.11.2020г., сключен между А.
Х. П. като заемодател и „ДЕЛКОЛАДА“ ООД като заемател, като сумата от 270 000 швейцарски франка се присъжда, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2023г. до окончателното й изплащане;
На осн. чл.240 ал.2 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 64 404 CHF /шейсет и четири хиляди четиристотин и четири швейцарски франка/ дължима възнаградителна лихва, в размер на основният лихвен процент на БНБ за деня плюс надбавка от 0,5% върху размера на непогасения остатък, за периода от 19.04.2006г. до 11.06.2023г. на основание чл.3 от договор за заем от 29.12.2005г., сключен между А. Х.
П. като заемодател и „ДЕЛКОЛАДА“ ООД като заемател, като сумата от 64 404 CHF се присъжда ведно със законната лихва, считано от 13.06.2023г. до окончателното й изплащане; разноски в производството по арбитражното дело в размер на 25 121лв.
Видно от удостоверение с изх.№20240731/15500, изд. от Арбитражен съд при Съюза на Арбитрите в България, постановеното на 08.08.2023г. по В.А.Д. №009/2023г. по описа на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България Решение е окончателно и е влязло в законна сила. Решението е връчено на А. Х. П. на 09.08.2023г., респ. е връчено на длъжника по изпълнението „ДЕЛКОЛАДА“ ООД, като след възлагане от Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България на ЧСИ Анита Стойнова – Тотева с рег.№897 КЧСИ с район на действие ВТОС да връчи на основание чл.18 ал.5 от ЗЧСИ съобщение с изх.
№20240523112945 с приложено Решение №08-08-23-009-2023 от 08.08.2023г., постановено по В.А.Д.№009/2023г. по описа на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България, същото е връчено от връчител при ЧСИ на длъжника по изпълнението „ДЕЛКОЛАДА“ ООД по последното вписано в ТРРЮЛНЦ седалище и адрес на управление в гр.В.Търново ул.“Освобождение“ №48 по реда на чл.50 ал.4 ГПК чрез залепване на уведомление по чл.47 ал.1 ГПК на 27.06.2024г. от връчителя при ЧСИ Пламен Красимиров Кинов, като в срока по чл.47 ал.5 ГПК, изтекъл на 11.07.2024г., не се е явил представител на фирма „ДЕЛКОЛАДА“ ООД или друго упълномощено лице, което да получи съобщението от кантората на ЧСИ Анита Стойнова – Тотева, като за връчването на длъжника по изпълнението на арбитражното решение по реда на чл.50 ал.4 ГПК с молбата по чл.404 т.1 ГПК са представени документите, удостоверяващи осъщественото връчване на длъжника по изпълнението на съобщение с изх.№ .№20240523112945 с приложено към същото решение по в.а.д.№009/2023г., по реда на чл.50 ал.4 ГПК – залепено от връчителя при ЧСИ уведомление по чл.50 ал.4 вр. чл.47 ал.1 ГПК на 27.06.2024г. по вписаното в ТРРЮЛНЦ седалище и адрес на управление на „ДЕЛКОЛАДА“ ООД, видно от отбелязването от връчителя при ЧСИ в разписката към което на адреса няма офис, п.к., фирма или служител, съгласен да получи книжата, като съгласно КП №1123/18.07.2024г., съставен от ЧСИ Анита Стойнова – Тотева, в указания в уведомлението двуседмичен срок от връчването по чл.47 ал.5 ГПК, изтекъл на 11.07.2024г., не се явил представител на „ДЕЛКОЛАДА“ ООД или друго упълномощено лице, което да получи съобщението от кантората на ЧСИ.
2
Върху представения оригинал на арбитражно Решение №08-08-23-009-2023 от 08.08.2023г. на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България е поставен печат за издаден ИЛ против „Делколада“ ООД в полза на А. Х. П. за сумата от 270 000 CHF + лихва и 64 404 CHF + лихва на 18.12.2023г., като служебно известен на съда факт, който на основание чл.155 ГПК съобщава на страните е, че Разпореждане №320/13.12.2023г. по ч.т.д.
№121/2023г. по описа на ОС – Велико Търново, с което е уважена молба по чл.404 т.1 ГПК на А. Х. П. против „Делколада“ ООД, въз основа на влязло в сила Арбитражно решение №08-08-23-009-2023/08.08.2023г., постановено по в.а.д. №009/2023г. по описа за вътрешни дела на Арбитражния съд при Съюза на арбитрите в България, е отменено с влязло в сила Определение №103/16.05.2024г. по В.ч.т.д.№90/2024г. по описа на ВТАС, вместо което е отхвърлена молбата по чл.404 т.1 ГПК като неоснователна и обезсилен издадения ИЛ №129/18.12.2023г. въз основа на отмененото разпореждане на ВТОС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Молбата с правно основание чл.51 ал.1 ЗМТА вр. чл.405 ал.1 вр. чл.404 т.1 от ГПК за издаване на ИЛ въз основа на решение на местен арбитражен съд е процесуално допустима, като отхвърлянето на предходно подадена молба от молителя по чл.404 т.1 ГПК за издаване на ИЛ въз основа на процесното арбитражно решение, не е процесуална пречка за подаване на настоящата молба по чл.404 т.1 ГПК, основана на новонастъпили факти, досежно връчването на арбитражното решение на длъжника по изпълнението, доколкото постановения от съда акт, с характер на разпореждане в производство по молба за издаване на ИЛ, не се ползва със сила на пресъдено нещо, нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение. /т.3 от ТР №5/12.07.2018г. по тълк. д.
№5/2015г., ОСГТК на ВКС/.
Молбата по чл.404 т.1 ГПК е подадена от активно легитимирана страна, като сезиран да се произнесе е родово и местно компетентният окръжен съд, в района на който е седалището и адрес на управление на длъжника, съгласно чл.51 ал.1 ЗМТА и чл.405 ал.3 ГПК.
Разгледана по същество същата е основателна.
На основание чл.404 т.1 ГПК, подлежат на принудително изпълнение решенията и определенията на арбитражните съдилища. На основание чл.41 ал.3 ЗМТА, с връчването му решението, подписано от арбитрите, влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. На основание чл.51 ал.1 ЗМТА, окръжният съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника, издава по молба на заинтересованата страна изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение. Към молбата се прилагат арбитражното решение и доказателството, че то е връчено на длъжника по изпълнението.
На основание чл.406 ал.1 ГПК, изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. На основание чл.405 ал.5 ГПК, съдът отказва издаване на 3 изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47 ал.2 от ЗМТА решения. На основание чл.47 ал.2 ЗМТА, арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
В процесният случай Арбитражно решение №08-08-23-009-2023/08.08.2023г., постановено по в.а.д. №009/2023г. по описа за вътрешни дела на Арбитражния съд при Съюза на арбитрите в България е постановено по имуществен спор, предметът на който подлежи на решаване от арбитраж по смисъла на чл.19 ГПК, доколкото не попада сред изключенията, визирани в чл.19 ГПК, поради което е валидно, т.е. не са налице основания за нищожност по смисъла на чл.47 ал.2 ЗМТА, а от там не е налице хипотезата на чл.405 ал.5 ГПК.
Арбитражно решение №08-08-23-009-2023/08.08.2023г., постановено по в.а.д.
№009/2023г. по описа за вътрешни дела на Арбитражния съд при Съюза на арбитрите в България, въз основа на което се иска издаване на ИЛ, е мотивирано, сочи датата и мястото на арбитража, подписано е от арбитъра, т.е. удовлетворява изискванията за форма по чл.41 ал.1 и ал.2 от ЗМТА и съставлява акт, редовен от външна страна по смисъла на чл.406 ал.1 ГПК. Актът – арбитражно решение, въз основа на който се иска издаване на ИЛ, е връчен на страните по в.а.д.№009/2023г. по описа на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България – на ищеца А. Х. П. на 09.08.2023г., съгласно посоченото в удостоверение с изх.
№20240731115500, и на 11.07.2024г. – с изтичане на двуседмичния срок по чл.47 ал.5 ГПК от връчването по реда на чл.50 ал.4 вр. чл.47 ал.1 ГПК на ответника и длъжник по изпълнението „Делколада“ ООД по вписаното му в ТРРЮЛНЦ последно седалище и адрес на управление.
Арбитражно решение №08-08-23-009-2023/08.08.2023г., постановено по в.а.д.
№009/2023г. по описа за вътрешни дела на Арбитражния съд при Съюза на арбитрите в България, с връчването му на страните и на основание чл.41 ал.3 ЗМТА влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. В процесният случай, актът – Арбитражно решение №08-08-23-009-2023/08.08.2023г., постановено по в.а.д.
№009/2023г. по описа за вътрешни дела на Арбитражния съд при Съюза на арбитрите в България, въз основа на който се иска издаване на ИЛ, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, поради което са налице предпоставките по чл.406 ал.1 от ГПК за уважаване на молбата за издаване на ИЛ, доколкото и предходно издадения на 18.12.2023г. ИЛ по ч.т.д.№121/2023г. по описа на ВТОС въз основа на процесното влязло в сила арбитражно решение, е обезсилен с Определение №103/16.05.2024г. по В.ч.т.д.№90/2024г. по описа на ВТАС.
Разпореждането по чл.404 т.1 ГПК не се ползва със СПН и доколкото в процесният случай след отхвърляне с влязъл в сила на 16.05.2024г. съдебен акт по ч.т.д. №121/2023г. по описа на ВТОС е осъществено редовно връчване на Арбитражно решение №08-08-23-0092023/08.08.2023г., постановено по в.а.д. №009/2023г. по описа за вътрешни дела на Арбитражния съд при Съюза на арбитрите в България, на длъжника по изпълнението по седалището му и адрес на управление, вписано в ТР, т.е. на последния посочен в регистъра 4 адреса, на 11.07.2024г. по реда на чл.50 ал.4 ГПК и с връчването му на страните по арб. дело и на основание чл.41 ал.3 ЗМТА същото влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение.
Молителят е сезирал съда с претенция за присъждане на направените в настоящото производство по чл.406 ал.1 ГПК съдебни разноски /за заплатена ДТ по чл.14 от ТДТКССГПК/, каквито не следва да му бъдат присъждани, независимо от изхода по молбата, доколкото разноските, направени от молител в производство по издаване на ИЛ остават в тежест на молителя, предвид специфичния, безспорно едностранен характер на производството и с оглед ограничения му предметен обхват, сведен до чл.406 ал.1 ГПК.