Решение № 453 от 31.10.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ *53 гр. гр.Н., 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н. в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря А.ка Д. Ганева като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20222150100297 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по повод на искова молба, подадена от В.

Л. А., ЕГН **********, гр. Н., ул. „Х.К. № **, ет. *, ап. * и С. Л. Н., ЕГН *****, гр. С., ж.к. „О.к.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. ** действащи чрез адв. Т. И., АК гр. Б. със съдебен адрес: гр. Б. , ул. „И.Б.“ № *, ет. * против „Ц.п.б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление : гр. Н., ул. „Г.С. Р.“ № *, представлявана от А. И. П.. Ищците сочат, че с решение № 172/ 20.05.1997г. на ПК Н. , в полза на наследниците на калина Николова С., б.ж. на гр. О., е възстановена собствеността на недвижим имот – Нива с площ 1990кв.м., трета категория, находяща се в м. „Кюпрю Баши“ , землище на гр.

О.. За възстановената собственост наследниците се били снабдили и с констативен нотариален акт № **, том ***, рег. № ***, дело № ***/****г.

След влизане в сила на КККР на землището на гр. О., за описания имот бил отреден идентификатор № *******, целият с площ 2318кв.м. , с административен адрес: гр. О., ул. „И.“.

Ищците твърдят, че от началото на 2017г. и до датата на подаване на исковата молба, ответното дружество заема и ползва посочения по – горе недвижим имот , вкл. и идеалните части , притежавани от ищците, без да има правно основание. Дружеството пречело на ищците да упражняват правата си на собственици, като ползването било установено при извършена проверка на Община Н.. Ищците претендират, че за периода 18.03.2017г. до 18.03.2022г. дружеството дължи на двамата ответници сумата от общо 3000.00лева, по 1500.00лева на всеки от тях, като средномесечната цена е посочена като 500.00лева. Молят за решение, с което дружеството да бъде осъдено за заплащане на посочената сума, ведно със законната лихва от датата на 1 завеждане на исковата молба до изплащане на вземането. Претендират се разноски. Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.

С допълнителна молба се уточнява, че претенцията на ищците е формирана за 1/2 идеална част от притежавания от тях имот, представляващ НИВА с площ от 1990 кв.м. Отнесена към отредения поземлен имот с идентификатор №******* по КККР на гр. О., претенцията била формирана за 1/2 идеална част от 1990/2318 кв.м. идеални части. В съдебно заседание се сочи, че в исковата молба е допусната техническа грешка, като вместо „средно месечна наемна цена от 500 лв.“ следва да се чете „средно месечна наемна цена от 50 лева месечно“.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Ищецът сочи, че в гр. О. е собственик на няколко сгР., като две от тях са разположени и върху процесния имот. Посочените не били изоставени и се ползвали. Ответникът сочи, че от представените доказателства се установявало, че имота е вписан в КККР като собственост на ЕТ „А.К. – Валентин Кръстев“ и двамата ищци. Посочените като собствени на ищците ид. части са съответно по ¼ ид. част от 1990кв.м. Останалата част до разликата от 2318кв.м. била собственост на едноличния търговец. Ответникът претендира, че претенцията за обезщетение за ползване на идеалните части на ищците не отговаряла на квотите посочени в представения нотариален акт.

Това водело и до неяснота на исковата молба.

Посоченият имот с идентификатор № ******* не бил отделен от другите два имота - идентификатор № *** и идентификатор № ****, а самите три имота били оградени с масивна ограда от бетон, с височина повече от 3м., като в това пространство попадали и имотите собственост на дружеството.

Достъпът до това пространство се осъществявал от две страни, след контрол за влизане и излизане, но оградата и контролните пунктове били изградени много преди дружеството да придобие сгР.те. В това пространство се намирали и движими вещи , строителни материали и др. , които не били поставени там от дружеството, както и не било ясно в кой именно ПИ се намират тези движими вещи. Не било ясно и къде е границата на процесния имот с другите имоти. Сочи се съдебна практика, според която в чужд имот се поставят вещи, които пречат на ползването му , отговорен пред собственика на имота е този, който лично или чрез трето лице неоснователно ги е поставил там. Прави се извод и чрез разпоредбата на чл. 64 от ЗС, относно собственик на постройка , който ползва земята върху която същата е построена. Според цитираната съдебна практика, собственика на земята следва да осигури възможност да се ползва земята в рамките на необходимото за пълноценното ползване на постройката , според нейното предназначение.

С отговора се твърди, че нито един от двамата собственици не е заявявал претенции за ползване на имота. Ответникът твърди, че след 2010г. лицето Янислав Валентинов Кръстев е възприеман като собственик на трите поземлени имота. Представеният документ от Община Н. касаел проверка по 2 реда на ЗУТ за годността за ползване на сгР.те, които са собственост на дружеството.

Моли да се постанови решение, с което иска по чл. 59 от ЗЗД да бъде отхвърлен. Представят се писмени доказателства, правят се доказателствени искания.

В съдебно заседание на основание чл.214, ал.1 от ГПК е направено и прието изменение на иска, като се увеличава неговият размер до сумата от 3223, 80 лв., предавена за двамата ищци общо по равно.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено решение №172 от 20.05.1997 г. за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи стари реални граници на наследниците на Калина Николова С. на следния имот:

Нива от 1990 дка., трета категория, находяща се в землището на гр. О. в местността „Кюпрю Баши“, имот №51, 52, парцел №542 от кадастрален план, изработен през 1955 г. при граници /съседи/: Георги И. Петков, Мария Томова Матева, Шосе Дере Караджова.

Представен е констативен нотариален акт за собственост №107, том III, рег.№2931, дело №471 от 07.06.2010 г. на нотариус Мария Бакърджиева, с който молителите С. Л. Н., Р. Л. А., В. Л. А., М.М. А.а и Л.П. А., в качеството им на наследници на Калина Николова С., се признават за собственици на следния недвижим имот: 1 990/ 2318 кв.м, ид.ч. /хиляда деветстотин и деветдесет върху две хиляди триста и осемнадесет квадратни метра идеални части/ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ******* /*************/ по КККР на гр. О., общ. Н., област Б., одобрена със Заповед № PД-18-59/14.09.2006г. на изп. директор на АККК с адрес: гр. О., п.к. 8250, Индустриална, целият на площ от 2318 кв.м. /две хиляди триста и осемнадесет квадратни метра/, съгласно Скица № 9879/25.03.2010г. на СГКК-Б., трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: ПИ № ****, ПИ № *****, ПИ № ***, ПИ № ****, а съгласно Решение № ****г. на ПК-гр.Н., имотът представлява нива на площ от 1,990 дка. /един декар и деветстотин и деветдесет квадратни метра/, № 51, 52, парцел 542 от кадастрален план от 1955г., при следните идеални части за всеки: За С. Л. Н., Р. Л. А., В. Л. А. – по 1/4 идеални части за всеки един от посочените, а за М.М. А.а и Л.П. А. – по 1/8 идеална част за всеки един от посочените.

По делото е представена и скица на поземлен имот №15-129951 от 10.02.2020 г. с идентификатор *******, в който като собственици на имота са вписани горепосочените лица, както и ЕТ „А.К. – ВАЛЕНТИН КРЪСТЕВ“.

Представени са и скици на сгР. с идентификатори ****, ****** ***** и *****, като за всяка една е посочено, че е собственост на „Ц.п.б.“ ЕООД.

По делото е представена административна преписка, образувана във връзка с постъпило заявление в деловодство на общинска администрация Н. под №Н2-УТ-737/09.02.2021 г. от В. Л. А.. По повод на преписката е издадено писмо от Община Н., с което заявителят се уведомява, че се установило, че в ПИ с идентификатор ******* по КККР на гр. О., общ. Н., област Б., има 3 изградени три сгР., заснети и нанесени в кадастралната карта с идентификатори *******.1, **** и ****** СгР.те били част от производствена база, гр. О., обособена част на „Възраждане“ ЕООД. Базата била придобита от ЕТ „А.К.“ през 1997 г. Не били открити строителни книжа за сгР.те в архива на Община Н.. Към момента на проверката било установено, че сградата с идентификатор *******.1 функционира като „портиерна“ и се ползвала от „Ц.п.б.“ ЕООД. Другите две сгР. не се ползвали, но били декларирани в отдел „Местни данъци и такси“ от „Ц.п.б.“ ЕООД.

Към преписката се съдържа разрешение за премахване №6 от 01.09.2016 г., издадено на ЕТ „А.К. – В.К.-Т.К.“ за премахване на постройка на допълващо застрояване с идентификатор *******.1 на площ от 10 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор *******.

По делото са разпитани свидетели.

От показанията на свидетеля Петко А., първи братовчед с ищците и без дела с ответното дружество, заявява следното:

Свидетелят знае, че братовчедите му имали имот в гр. О., който е бил в гр. О.. Преди е бил лозе. Сега там имало фирма, която мисли, че се казва „А.К.“. Този имот имал ограда, пропускателен режим и бариера. Има охрана.

В имота можело да се влезе само след разрешение. На свидетеля му е известно В. Л. и С. Н. да са имали претенции за този имот, като искали да си вземат земята. Освен сгР.те, площадките не били свободни. Имало и други постройки, освен сгР.те, в които било счетоводството. Единственият вход към имота бил през бариера. Свидетелят преди работил в този имот. През 1994 г., когато той работил там, имотът бил цех, в който правили заготовки за огР. и покриви. Покритието било асфалтово. Когато работил там като охрана, шеф бил бащата на Янислав и Върбан Кръстеви – Валентин Кръстев. Първо дядо им бил шеф, а след това назначил сина си Валентин Кръстев. Откакто напуснал работа, свидетелят не е ходил в имота.

Св. Величка Янчева, без родство и дела със страните по делото, заявява следното:

Свидетелката е главен счетоводител в района, където се намира дружеството „А. 2013“. В сградата имало няколко фирми. Процесният имот, както и пространството около него, се наричало „промишлена зона“. Това пространство било оградено с ограда. Имало и бариера и портал от едната страна. Там били пазачите. Фирмата била поставила бетонно покритие, но тъй като влизали много бетоновози, тъй като зад сгР.те имали място, където било обособено за ремонт на бетоновозите и МПС-та на фирмата. Имали и варов възел зад сгР.те. Там също влизали МПС-та, които носели материал и изнасяли готовия варен разтвор, като поР. тази причина бетонът бил разбит.

Частично имало поставен малко асфалт, но и той се разбил. И бетоновозите и самосвалите влизали от бариерата, на която стояли пазачите. Сочи, че двете сгР. били на „Ц.п.б.“, а другите били на „А.“. Като се погледнело в имота било пълно с вещи, които били собственост на фирмата. Отделно в имота имало запорирани от НАП МПС-та. Откакто свидетелката е там се разпореждат Янислав и Валентин, други лица там е нямало. Свидетелката сочи, че управител на „Ц.п.б.“ е А. П.. Тя знае, че са втори братовчеди с 4 бащата на Кръстев. Свидетелката не може да каже кой ползва сгР. под номер 2 и 3, които са собственост на „Ц.п.б.“. СгР.те не се ползвали целогодишно.

Земеделците влизали понякога там, за да си ремонтират колите, но не знае кой им предоставил достъп.

По делото е прието заключение по извършена съдебно – техническа експертиза от вещо лице И. Ф..

Съгласно последната, средният годишен пазарен наем за ползването на процесния имот възлиза на 644, 76 лв., а средният пазарен наем за периода от 18.03.2017 г. до 18.03.2022 г. възлиза на 3223, 80 лв. В констативно – съобразителната част на заключението е посочено, че на квадратен метър средната пазарна цена за процесния имот е 0, 054 лв.

По делото е прието заключение по съдебно – техническа експертиза от вещо лице Д. С..