Решение № 90 от 15.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Бургас, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20242120102347 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. Д. В., ЕГН **********, с адрес в ***, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н. П. П., за обявяване на сключения договор за потребителски кредит № 798300/18.01.2023г. за недействителен и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева, представляваща заплатена неустойка, заедно със заплатената лихва в размер на 10 лева, получени без основание по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Евентуално, в случай, че договорът не бъде признат за недействителен, се иска да бъдат обявени за нищожни клаузите на чл.5 и чл.11, предвиждащи задължения за заплащане на неустойка и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 10 лева неустойка, получена без основание.

Ищцата твърди, че между страните има сключен договор за потребителски кредит №798300/18.01.2023 г., по силата на който й е бил отпуснат кредит в размер на 1800 лева за срок от 37 седмици, платим на 37 седмични погасителни вноски, които погасяват в определено съотношение задълженията за главница и лихва. Твърди се от ищеца, че нормите на чл.5 и чл.11 от договора го задължават в 3-дневен срок да предостави допълнително обезщетение – поръчителство на едно ФЛ с доход не по-малко от 7 пъти минималната работна заплата за страната или две ФЛ всяко с доход не помалко от 4 пъти минималната работна заплата или банкова гаранция в размер равен на два пъти сумата за плащане на кредита, като при неизпълнение е предвидена неустойка в размер на 1602,30 лева, която 1 съгласно чл.11, ал.2 от договора се заплаща разсрочено на 37 седмични вноски. Счита, че сумата за неустойка е заплатена от кредитополучателя без основание, тъй като договорът за кредит и отделни негови клаузи са нищожни, поради което са възникнали посочените вземания срещу кредитодателя за възстановяване на получените от последния суми. В тази връзка ищцата поддържа, че с предвиденото в договора задължение за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство са нарушени нормите на чл.143 от ЗЗП, вр.чл.10, ал.2, чл.10а, чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, ал.4 от ЗПК и поддържа, че определена по този начин неустойката заобикаля основната функция на обзпечението да послужи в случай на неизпълнение от длъжника и се уговаря още един допълнителен разход за кредитополучателя в размер по-голям от главницата по кредита, което води до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата. Ищцата счита, че посочването само с цифрово изражнеие на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат за спазени законовите изисквания на чл.11, т.10 от ЗПК. Освен това разходите за неустойка не били включени в ГПР, което е в нарушение на чл.19, ал.1 и на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което и посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв, което смята за нелоялна и заблуждаваща търговска практика, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици при сключването на договора. Счита, че заплащането на неустойка значително оскъпява кредита и това не е по избор на кредитополучателя. Наред с това се твърди, че неустойката е почти половината от размера на отпуснатата главница, което е в противоречие с обезщетителната й функция, счита, че същата има санкционен характер, което сочи на неоснователно обогатяване на кредитора. Алтернативно, в случай, че договорът за кредит не бъде обявен за недействителен, ищецът счита, че клаузите от договора, предвиждащи заплащането на неустойка са неравноправни, противоречат на закона и добрите нрави, както и целят заобикаляне на императивно изискване на закона за пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да се направят във връзка с кредита, поради което и начислената неустойка към всяка от погасителните вноски, заплатена от ищцата е недължимо платена, ето защо и ответникът следва да бъде осъден да възстанови недължимо платените суми. В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски. Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Сити Кеш“ ООД, в който оспорва допустимостта на така съединените искове. По същество намира исковите претенции за неоснователни, тъй като не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. В тази връзка заявява, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора и има за цел да обезпечи изпълнението на едно акцесорно задължение на заемателя. Счита, че изначално невъзможно е уговорената неустойка да бъде включена в ГПР, дължи се след сключване на договора и само в случай, че кредитополучателят не предложи обезпечение на задължението си. На подробно изложени аргументи се твърди, че оспорената неустойка е действителна и не е налице неравноправност по ЗЗП. Счита, че от неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожност на договора в цялост 2 и на неустоечната клаузна следва неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респ.клаузата за неустойка. Твърди, че по договора не е погасена дори главницата, поради което никаква част от платените суми не подлежат на връщане. Ангажира доказателства, претендира разноски.

В съдебно заседание съдът е приел на основание чл.214, ал.1 ГПК заявеното от ищцата изменение на размера на иска за осъждане на ответника да й заплати заплатената от нея неустойка, като размерът се увеличава от 10 лева на 852.63 лева, както и заявеното изменение на размера на иска за осъждане на ответника да заплати на ищцата заплатените от нея договорна лихва и лихва за забава, като размерът се увеличава от 10 лева на 214.16 лева, като сумите са получени без основание по договора за потребителски кредит. Също така е прието заявеното изменение на размера на евентуално предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата заплатената от нея неустойка, като размерът се увеличава от 10 лева на 852.63 лева.

С нарочна молба ответникът е признал главния иск за недействителност на целия договор. Моли по правилата на чл.23 ЗПК да бъдат отнесени направените плащания по кредита в общ размер от 1302.65 лева към чистата стойност на кредита – 1800 лева, като така се отхвърли осъдителният иск в увеличения му размер.

Бургаският районен съд намира главния иск за обявяване нищожността на целия договор за кредит за основателен.

Сключен е бил договор за потребителски кредит № 798300/18.01.2023г. между кредитора “Сити кеш“ ООД и длъжника В. Д. В.. Според договора, в полза на ищцата е предоставен кредит от 1800 лева, който е следвало да се върне на общо 37 седмични погасителни вноски. Всяка погасителна вноска включва част от дължимите главница и лихва, видно от погасителния план. Лихвеният процент е в размер на 40.05%. Общият размер на всички плащания е 2097.70 лева, която сума е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита. ГПР е в размер на 49.83%. Според чл.5 от договора, той следва да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения, а именно: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана търговска банка до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска и 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които трябва да отговарят на редица условия, а именно: при един поръчител – да има осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени с кредитора; не са заематели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от Редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Уговорено е, че кредитополучателят ще предостави обезпечението в срок до 3 дни от сключване на договора. Според чл.11 от договора, 3 заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1602.30 лева, като неустойката ще бъде заплатена разсрочено, съобразно посочения в Приложение № 1 начин. Видно от погасителния план, в табличния му вид фигурира и колона за неустойката, като тя съставлява част от месечната вноска, в случай, че се дължи неустойка. В тази хипотеза общата сума, която ищцата трябва да заплати на кредитора е 3700 лева, като сбор от главница, договорна лихва и неустойка.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В случая в чл.11 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на заемателя, но БРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно 3 дни от деня на сключването на договора. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжницата да реагира и да изпълни условията. Тя обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е 4 трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то БРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя.