Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 830 от 25.03.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 48/2025
Вид
Определение № 830
Подписан
25.03.2025
В сила
25.03.2025
Състав
Иван Иванов , Николай Метанов, Васил Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 101, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.101, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275 , ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 830 гр. София, 25.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000500048 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, вр с чл. 83 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Й. М. Ш. и А. З. Ш., двамата от гр. ***, област ***, чрез пълномощника адвокат И. Я., против определение № 872 от 29.10.2024 г. по гр.д. № 495 / 2023 г. на Софийския окръжен съд, V първоинстанционен граждански състав в частта, с която е оставена без уважение молбата им по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 657.40 лева.

Твърденията са, че определението е необосновано и незаконосъобразно - в противоречие с представените доказателства съдът приел, че жалбоподателите не следва да бъдат освободени от внасянето на държавна такса.

Молбата към съда е определението да бъде отменено в обжалваната част и молбата за освобождаване от държавна такса да бъде уважена.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав, съобрази следното.

Й. М. Ш. и А. З. Ш. подали въззивна жалба с вх. № 7727/ 8.08.2024 г. срещу решение № 257 от 12.07.2024 г. по гр.д. № 495 / 2023 г. на Софийския окръжен съд.

С разпореждане № 1141/ 27.09.2024 г. съдът указал на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят декларации по чл. 83, ал. 2 от ГПК, както и други доказателства (ако разполагат с такива) за релевантни обстоятелства по този нормативен текст- доходи, имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и др., като разяснил и последиците от неизпълнението на 1 указанията. Разпореждането било редовно връчено чрез процесуалния им представител адвокат И. Я. на 11.10.2024 г., но в рамките на предоставения срок, който изтекъл на 18.10.2024 г., указанията не били изпълнени.

В изпълнение на правомощията си по чл. 278 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява частната жалба като процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275 , ал. 1 от ГПК от лице, което има правен интерес от обжалването на валиден и допустим и подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на жалбоподателя, намира оплакванията за неправилност на определението за неоснователни.

В производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК сезираният с молбата съд преценява нейната основателност след обсъждането на данните за семейното, здравословното и материалното състояние на молителя, в попълнената от него декларация. В изпълнение на принципа на служебното начало разпоредбата на чл. 101, ал.1 от ГПК вменява на съда задължението да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. В конкретния случай първоинстанционният съд е спазил това свое задължение, като е дал на въззивниците надлежни указания за представяне на доказателства за установяване на факти и обстоятелства по молбата с правно основание чл.83, ал. 2 от ГПК. На молителите са били изрично обявени неблагоприятните за тях последици от неправомерното им процесуално поведение, но е безспорно установено, че указанията не са били изпълнени. Липсата на декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК осуетява напълно възможността да бъде извършена дължимата преценка за наличието на релевантния факт - дали молителите нямат достатъчно средства да заплатят дължимата такса за образуване на въззивно производство.

На основание чл.101, ал. 3 от ГПК при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено. Това е приел първоинстанционният съд, като е приложил императивната процесуална норма, затова и постановения от него акт е правилен и следва да бъде потвърден.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Й. М. Ш. и А. З. Ш., двамата от гр. ***, област ***, чрез пълномощника адвокат И. Я., против определение № 872 от 29.10.2024 г. по гр.д. № 495 / 2023 г. на Софийския окръжен съд, V първоинстанционен граждански състав в частта, с която е оставена без уважение молбата им по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 657.40 лева.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3