Присъда № 2 от 29.08.2023, Районен съд - Своге

Мотиви към Присъда № 2 от 29.08.2023 г. по НОХ дело № 44 по описа за 2023 г. на Районен съд Своге, изготвени на 30.10.2023 г.

Делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Костинброд, ТО Своге против П. Т. П., ЕГН **********, роден на ....... г. в гр.

Ш., ....., български гражданин, разведен, със средно образование, работи в „........“ ЕООД като ..., осъждан, с адрес: гр. С., ж.к. „...“, бл. , вх. , ет. , ап. , който е обвинен за това, че:

1. За периода от 01.01.2018 г. до 21.11.2022 г., в с. Т., общ. С., С. област, след като е осъден с влязло в сила на 11.06.2014 г. съдебно решение № 53/26.05.2014 г. по гр. дело № 508/2013 г. по описа на PC Своге, да издържа свой низходящ – да заплаща на дъщеря си В. П. П., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 120,00 лв., изменена в размер на 160,00 лв. с Решение № 110/09.11.2017 г. по гр. дело № 571/2017 г. на РС Своге, влязло в сила на 24.11.2017 г., чрез нейната майка и законен представител Д. Ц. В. от с.

Т., общ. С., ул. „...“ № , съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 58 бр. месечни вноски по 160,00 лв. и 1 бр. вноска от 112,00 лв. или общо 9 392,00 лв., като деянието е извършено повторно, след като е осъден за престъпление по чл. 183, ал. 4, във връзка с ал. 1 от НК по дело № 146/2018 г., НОХД на РС Своге, Присъда № 2/17.06.2019 г., влязла в сила на 02.03.2020 г. – престъпление по чл. 183, ал. 4, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК;

2. За периода от 01.01.2018 г. до 21.11.2022 г., в с. Т., общ. С., С. област, след като е осъден с влязло в сила на 11.06.2014 г. съдебно решение № 53/26.05.2014 г. по гр. дело № 508/2013 г. по описа на PC Своге, да издържа свой низходящ – да заплаща на дъщеря си А. П. П., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 120,00 лв., изменена в размер на 150,00 лв. с Решение № 110/09.11.2017 г. по гр. дело № 571/2017 г. на РС Своге, влязло в сила на 24.11.2017 г., чрез нейната майка и законен представител Д. Ц. В. от с.

Т., общ. С., ул. „...“ № , съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски - 58 бр. месечни вноски по 150,00 лв. и 1 бр. вноска от 105,00 лв. или общо 8 805,00 лв., като деянието е извършено повторно, след като е осъден за престъпление по чл. 183, ал. 4, във връзка с ал. 1 от НК по дело № 146/2018 г., НОХД на РС Своге, Присъда № 2/17.06.2019 г., влязла в сила на 02.03.2020 г. – престъпление по чл. 183, ал. 4, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК;

3. За периода от 01.01.2018 г. до 21.11.2022 г., в с. Т., общ. С., С. област, след като е осъден с влязло в сила на 11.06.2014 г. съдебно решение № 53/26.05.2014 г. по гр. дело № 508/2013 г. по описа на PC Своге, да издържа 1 свой низходящ – да заплаща на сина си К. П. П., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 120,00 лв., изменена в размер на 150,00 лв. с Решение № 110/09.11.2017 г. по гр. дело № 571/2017 г. на РС Своге, влязло в сила на 24.11.2017 г., чрез неговата майка и законен представител Д. Ц. В. от с. Т., общ. С., ул. „...“ № , съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 58 бр. месечни вноски по 150,00 лв. и 1 бр. вноска от 105,00 лв. или общо 8 805,00 лв., като деянието е извършено повторно, след като е осъден за престъпление по чл. 183, ал. 4, във връзка с ал. 1 от НК по дело № 146/2018 г., НОХД на РС Своге, Присъда № 2/17.06.2019 г., влязла в сила на 02.03.2020 г. – престъпление по чл. 183, ал. 4, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК.

Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като с протоколно определение от 29.08.2023 г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Костинброд, ТО Своге, поддържа обвинението срещу подсъдимия, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация.

Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които обосновават извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1 вр. чл. 28 от НК по отношение на всяко от трите деца. По отношение на реализацията на наказателната отговорност, като обръща внимание, че се касае за три деца, които изцяло се издържат от майката, като подсъдимият не полага грижи и не плаща издържа, намира, че на Т. следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да се намали на осем месеца при приложението на чл. 58а от НК, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК, да бъде отложено за срок от три години. С оглед заявеното от подсъдимия, че не е могъл да плаща издръжка поради обявената извънредна епидемична обстановка на 13.03.2020 г., прокурорът обръща внимание на обстоятелството, че обвинението е за периода от 01.01.2018 г. до 21.11.2022 г. и до 13.03.2020 г. подсъдимият е бил на работа.

Адвокат З. Н., повереник на частните обвинители, настоява на подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ в максималния предвиден от закона размер от две години, което подсъдимият да изтърпи ефективно. Като аргументи в полза на застъпеното от нея становище посочва, че става въпрос за три деца, отглеждани само от майката и от нейната 90годишна баба. Обръща внимание на това, че деянията на подсъдимия се отличават с висока обществена опасност и последният следва да почувства държавната санкция върху неглижирането за девет години на задълженията за плащане на издръжка, в които съдебните актове, решения и присъди под 2 никаква форма, не са променили подсъдимия, чието лично отношение към собственото му противоправно поведение повереникът окачествява като „наглост и престъпна упоритост“, за която са допринесли и държавните органи с нищо неоправданата снизходителност, визирайки досега налаганите наказания „Пробация“. Сочи, че пострадалите в настоящото производство са деца и те са ценност, която е залегнала в Конституцията и Закона за закрила на детето, като в следствие на поведението на подсъдимия, което повереникът намира за „безочно“, децата са израснали на ръба на мизерията.

Защитникът на подсъдимия счита, че следва да бъде наложено наказание „Пробация“. Обръща внимание на заявеното от подсъдимия, че той е имал желание да изплаща издръжката на децата си, но не е могъл, предвид пандемията от месец март 2020 г. и тъй като няма контакт с децата, предвид влошените отношения с тяхната майка. Сочи, че престъплението по чл. 183, ал. 4 от НК, не е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, че други престъпления подсъдимият не е извършвал, че няма криминално поведение. Счита, че подсъдимият не се е и укривал и неправилно е бил обявен за издирване в хода на досъдебното производство, както и че същият редовно си е изпълнявал пробационните мерки.

Подсъдимият поддържа изложеното от защитника, като изказва съжаление, заявява, че има желание да плаща, че иска да вижда децата си, които са укривани от него, че никога той не се е укривал, че пандемията е ограничила достъпа му до работа за три години, че ресторантьорският бранш е пострадал най-много от пандемията, че РС Своге, не е взел предвид неговите възможности при увеличаване на издръжката. Заявява желание да му се даде трети шанс да отиде на „Пробация“. Твърди, че в момента има друго дете, за което дава издръжка, което ще започне четвърти клас. Моли за снизходителност, за да поправи грешката си.

При предоставената му последна дума подсъдимият моли за снизхождение. Заявява, че съжалява за стореното от него, че ако не е била ковид пандемията е щял да изплати всичко, че желае да му бъде наложено наказание „Пробация“, а алтернативно, ако съдът намери, че наказанието „Пробация“ е твърде леко, моли наказанието „Лишаване от свобода“ да е отложено, за да има възможност да работи и да изплаща издръжката.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият П. Т. П. е роден на ...... г. в гр. Ш., ..., български гражданин, разведен, със средно образование, работещ в „.....“ ЕООД като ..., осъждан, с адрес: гр. С., ж.к. „...“, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН **********.

От приобщената в хода на съдебното следствие справка за съдимост на 3 подсъдимия с рег. № 230612005000263963 от 12.06.2023 г. се установява, че с влязла в сила на 30.06.2017 г. Присъда № 13 от 14.06.2017 г. по НОХД № 392/2016 г. на Районен съд Своге подс. П. е осъден за престъпление по чл.

183, ал. 1 от НК (неплащане на издръжка на същите три деца за периода от 30.11.2015 г. до 30.11.2016 г.) на наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 (една) година, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично и 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 (една) година (изтърпяно за времето от 03.08.2017 г. до 03.08.2018 г., видно от Писмо № 671 от 19.01.2023 г. на РП Костинброд, ТО Своге – л. 241 от ДП).

Видно отново от справката за съдимост, за деяние, извършено за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2017 г. – неплащане на издръжка на същите три деца, с влязла в сила на 02.03.2020 г. Присъда № 2 от 17.06.2019 г. по НОХД № 146/2018 г. на Районен съд Своге подс. П. е осъден за престъпление по чл. 183, ал. 4, във връзка с ал. 1 от НК, на наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 (две) години, която да се изпълни чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично и 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 (две) години, считано от влизане на присъдата в сила, както и на наказание „Обществено порицание”, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата пред съответния колектив по местоработата на П. Т. П. към момента на изпълнение на наказанието, като наказанието „Пробация“ е изтърпяно за времето от 17.06.2020 г. до 17.06.2022 г., видно от Писмо № ДП-47/20 от 05.01.2023 г. на РП София – л. 239 от ДП).

Подсъдимият е баща на малолетните деца К. П., роден на ...... г. и А. П., родена на ..... г., както и на вече непълнолетното към настоящия момент дете В. П., родена на ..... г., видно от 3 бр. удостоверения за раждане (л. 175 – л.

177 от ДП). От 2013 г. родителите на децата са разделени и живеят в отделни домакинства, като от тогава и досега за децата се грижи само и единствено майката, подпомагана от нейната баба. Те живеят в с. Т., общ. С., а бащата живее в гр. С. С решения по гр.д. № 508/2013г. и по гр.д. № 571/2017 г. – и двете по описа на РС Своге, подс. П. е осъден да заплаща на децата си, чрез тяхната майка и законен представител, месечна издръжка в размер на по 120 лева за всяко от тях, считано oт 14.10.2013 г., като впоследствие присъдената издръжка е увеличена, считано от 23.08.2017 г. на 160 лева за детето В. и на по 150 лева за другите две деца. Решението по първото дело е влязло в сила на 11.06.2014 г., а по второто – на 24.11.2017 г. Подсъдимият не е заплащал доброволно дължимата от него издръжка, поради което на 05.06.2014 г. е образувано изпълнително дело № 18/2014 г. по описа на ДСИ при РС Своге.

По изпълнителното дело не са постъпвали суми за погасяване на задължението от страна на длъжника П. Т. П., видно от писмо на ДСИ при РС 4

Своге (л. 65 от ДП). Единствените суми, които майката на трите деца е получила от подс. П. за периода от 2013 г. до настоящия момент са в общ размер на 135 лева, видно от показанията на свидетеля Д. В. (л. 41 от ДП) и от приобщените в хода на досъдебното производство с протокол за доброволно предаване 4 бр. пощенски записи (л. 94 – л. 98 от ДП). Макар в същите да се сочи съответно, че основанията на плащанията е издръжка за месец януари 2019 г. в размер от 50 лева, издръжка за месец януари 2019 г. в размер на 20 лева, издръжка за месец февруари 2019 г. в размер на 15 лева и издръжка за месец януари 2020 г. в размер на 50 лева, съдът намира, че от тях не става ясно, че е заплатена издръжка именно за някое от трите деца, доколкото не е посочено в пощенските записи за кого е заплатена тази издръжка, а и размерът не съответства на дължимата издръжка за което и да било от децата, като дори да се приеме, че е заплатена издръжка за някое от децата, с плащанията са погасени по-старите задължения, които са извън процесния период, а и техният размер е незначителен. Наред с това, настоящият съдебен състав споделя напълно разбирането, обективирано в Определение № 9 от 4.02.1977 г. по н.д. № 54/77 г. на I н. о. на ВС, в което е прието следното: