Решение № 132 от 04.05.2026, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 66/2026
- Вид
- Решение № 132
- Подписан
- 04.05.2026
- В сила
- 01.06.2026
- Състав
- Страхил Николов Гошев
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 51, ал. 1, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
- член 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 132 гр. Дупница, 04.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20261510200066 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е в срок Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 7143307, издаден от ОДМВРКюстендил, с който на Д. С., с адрес: гр. П., ул."С. Н." № **, ет.**, ап.**, с ЛНЧ ***, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 102,26 евро /равностойност на 200,00 лева, по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лева за евро/, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди по подробно изложени съображения, че процесният електронен фиш е издаден при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което е незаконосъобразен и неправилен. Иска се отмяна на същия. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от редовно упълномощения процесуален представител - адв. Г.. Същият поддържа жалбата, прави искания по доказателствата и излага допълнителни аргументи в нейна подкрепа.
Моли за отмяна на ЕФ. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание, взема писмено становище за неоснователност на жалбата и прекомерност на адвокатското възнаграждение в съпроводителното писмо, с което е изпратена до РСПазарджик административнонаказателната преписка.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На 05.03.2023 г. в 14:14 часа, се твърди в ЕФ, че жалбоподателят е управлявал притежавания от него лек автомобил "БМВ 320 И", с рег. № РА1701КХ, извън населено място, на територията на общ. Дупница, по АМ „Струма“, км 53+950 м., с посока на движение към гр. София, при въведено с ПЗ В-26 ограничение на максимално допустимата 1 скорост на движение в този участък от пътя - до 110 км/ч, като пътният знак е поставен на пътя в указаната посока на км. 54+490 м. и въведеното ограничение важи за километричното разположение на автомобила с указаната посока на движение към гр. София. При посоченото въведено с пътния знак ограничение на скоростта до 110 км/ч, автомобилът, според приложения снимков материал е засечен да се движи в лявата пътна лента пред други леки автомобили движещи се зад него в различните ленти и е заснет със скорост от 138 км/ч., от която скорост се твърди, че е бил приспаднат толеранс в полза на водача и същата се зачита като 134 км/ч. Нарушението се твърди в ЕФ, че е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение ATTC СПУКС ARH CAM S1, с фабр. № 11743с6, в стационарен режим на работа временно разположено на пътя и заснето в 14:14 часа със снимка с № 0017324 / - л. 3 от делото. Представен е от АНО снимков материал за разположението на АТСС в пътния участък и само страница № 1 от изготвен Протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал.1 от Наредбата – л.
9 от АНД № 44/2026 г. по описа на РС-Пазарджик. Постъпило е писмо от АНО, че не е налична стр. 2-ра от този протокол – л. 37 от делото. За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 102,26 евро /равностойност на 200,00 лева, по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лева за евро/, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат по признаци.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото, вкл. служебно изисканите от съда множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: протокол от периодична проверка на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип, страница 1-ва от протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал.1 от Наредбата, Известие за доставяне на връчен ЕФ и разпечатка от АИС-АНД за издаване и връчване на ЕФ, справка за собствеността на МПС, заповед за утвърждаване образец за издаване на ЕФ, списък на служителите преминали обучение за работа с АТСС, снимка на разположението на заснетите МПС-та в този пътен участък с № 0017324 / - л. 3 от делото, снимков материал за разположението на АТСС, писмо от Началник група КПДГПА за липса на налична стр. 2-ра от протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал.1 от Наредбата, за приемане и за проверка на протокола, ведно с приложения, както и от останалите приети по делото и служебно изисканите от съда писмени доказателства – справка от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ относно разположението на пътния участък и въведените за него ограничения на скоростта, справки от ПС-Пещера, ведно с приложения за връчване на ЕФ, протокол по ЧНД № 51/2026 г., по описа на РС-Пещера за разпит по делегация на св. С. П. и др.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие - право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш формално съдържа всички реквизити, предвидени в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; за описанието на 2 нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Единственият, но съществен недостатък на изложеното в ЕФ описание на нарушението е свързан с една не до там съществена, но налична непълнота и пропуск относно посочването на приспадане на дължимия 3% толеранс в полза на водача, който следва да е категорично посочен като стойност, т.е. дали се приспадат само 3 км/ч или 3 % при установена скорост над 100 км/ч, както е в случая, доколкото величината на приспаданата скорост в този случай е променлива и варира съобразно заснетата скорост на движение на процесното МПС. Съдът не може да установява подобни обстоятелства едва от приложените доказателства, вкл. снимка на нарушението, доколкото самият жалбоподател не би могъл сам да установи това и да упражни адекватно правото си на защита още към момента на връчване на ЕФ. За него е неясно посочената в текста на ЕФ “установена стойност на скоростта – 134 км/ч”, респ. превишената такава – 24 км/ч, дали е такава преди или след приспадане на дължимия толеранс, в случая от 3 %, чиято стойност /в км. или в проценти/ не е изобщо посочена по-горе при описанието на нарушението, а само е посочено, че е приспаднат толеранс без повече уточнения.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, като същият не е бил връчен лично на жалбоподателя, както е неправилно и недостоверно посочено в известието за доставянето му, а вероятно е бил връчен на гише и на друго трето лице, както сочи св. С. П., която именно е оформила самото Известие за доставяне и сама твърди, че никога и по никакъв повод не е връчвала лично и непосредствено на жалбоподателката Д. С., с адрес: гр. П., ул."С. Н." № **, ет.**, ап.**, което и да е от многобройните според свидетелката писма за нея. Сочи, че е връчвала същите понякога на нейния съпруг И.Д., но напоследък и той спрял да ги получава, като не е и е известно по какъв начин и от кого, респ. на кого е връчен процесния ЕФ с оглед оформеното Известие за доставяне носещо подписа и почерка на свидетелката на „Доставил“. Заявява, че подписа положен в представения опис е различен и не се съхранява информация за пратки и писма връчен преди повече от 1 година и 2 месеца. Поради това и съдът приема, че жалбата срещу ЕФ е подадена в срок, доколкото няма безспорни доказателства за връчване на същия на посочената в приложеното известие за доставяне от 24.07.2023 г., за което свидетелката П. е категорична, че никога не е връчвала лично на жалбоподателката, както е посочено в същото.
Въпреки изложеното по-горе относно формалната редовност от външна страна на обжалвания ЕФ като реквизити, съдът приема, че същият е изцяло неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде отменен поради следното:
На самостоятелно основание нарушението е недоказано от обективна страна поради характеристиките на приложения протокол за използване на АТСС по чл. 10, ал.1 по делото, и най-вече с оглед липсата на страница 2-ра от същия. Отделно следва да се посочи, че не е доказано, че това АТСС - СПУКС ARH CAM S1, с фабр. № 11743c6, с което е заснета Снимка с № 0017324 / - л. 3 от делото има изобщо фабрични, технически характеристики и технологични възможности да разпознава и отчита, респ. разграничава скоростта на два и повече автомобили движещи се по едно и също време в една и съща посока в един пътен участък и попадащи в кадър заснет от такъв вид АТСС с оглед дължината на заснемане и извършване на контрол с такова АТСС.
В тази връзка следва да се отчете изрично и обстоятелството, че процесното АТСС не разполага изобщо с фабрично предвидена техническа възможност да разграничава скоростите на повече от едно МПС движещи се в една и съща посока в съседни ленти или едно до друго, както е в случая. Този въпрос остава абсолютно недоказан от АНО. Не е установена изобщо скоростта на другото заснето МПС, което е възможно да се е движило по 3 това време със същата, съответно с по-ниска или с по-висока скорост от процесното МПС "БМВ 320 И", с рег. № РА1701КХ. Всичко това са само едни недопустими за административнонаказателния процес голословни предположения, доколкото липсват доказателства и каквато и да е информация за скоростта на това друго МПС заснето в същия участък от пътя вляво и до процесното и изцяло попадащо в кадър МПС "БМВ 320 И", с рег.
№ РА1701КХ.
Съобразно изложеното съдът приема, че авторството на нарушението описано в ЕФ не бе доказано по категоричен и несъмнен начин, както изисква чл. 303 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Видно от приетото веществено доказателство Снимка с № 0017324 / - л. 3 от делото, заснета от процесното техническо средство на посочените по-горе дата и час на която са изобразени посочените два автомобила. Напротив подобен извод не може да се направи и от останалите писмени и веществени доказателства във връзка с годността и употребата на техническото средство /удостоверение, протокол за периодична проверка на АТСС, протокол по чл. 10, ал.1, организационно –технологични правила и т.н./. Преценката да се ангажира административнонаказателната отговорност в случая, на единия или евентуално в отделни производства и на двамата, респ. повече водачи е чисто субективна, а не обективна и автоматизирана и според съда това е недопустимо. Напротив според съда, с оглед разположението на пътя на двете заснети в приложения снимков материал МПС-ва, напълно вероятно е нарушение на скоростта с посочения размер да е извършило и другото несанкционирано с процесния ЕФ МПС, тъй като същото се движи в съседната пътна лента спрямо движещия се пред него лек автомобил "БМВ 320 И", с рег. № РА1701КХ, управляван от жалбоподателя. Тоест може да се допусне, че това е неговата засечена скорост на движение със същия успех, както и че това е евентуално скоростта на другото частично заснето в кадър и разположено по-напред и до процесното друго МПС спрямо автомобила на жалбоподателя, интерпретацията би била напълно свободна, доколкото текстовата част на снимковия материал отзад е въведена от съответен служител, а не е фабрично отпечатана информация от АТСС, тъй като съдържа и напечатано изявление за приспаднатия толеранс, каквото приспадане АТСС фабрично не прави, а се въвежда от служител обслужващ системата.
Разпечатката съдържа 28 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f4a75938-7938-45d2-bd59-0a4ca589a16f