Решение № 196 от 24.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Пазарджик, 24.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20245220200020 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ЛИПА ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 203740342, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „А. ******** представлявано от управителя Г. И. Н., против Наказателно постановление № 13-2300523 от 30.11.2023 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 700 лева.

В жалбата обобщено се излагат оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, поради което се иска отмяната му.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, се представлява от пълномощници, които поддържат жалбата, ангажират доказателства и изразяват становище за незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, заради което пледират за неговата отмяна, излагайки обосновани становища и правят искане за присъждане на разноски в полза на въззивника.

Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за потвърждаване на НП, поради неговата законосъобразност и правилност, излагайки аргументи в тази насока. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на 1 претендирания адвокатски хонорар от ответната страна.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата възражения, като съобрази становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП за това че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, на 30.06.2023 г. не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето А. М. Х., ЕГН **********. Последният бил заварен при извършена от инспектори при ДИТПазарджик- Т. Д. и Л. Т. на цитираната дата, около 11,57 часа проверка на място в обект на контрол- лозов масив в землището на с. Лесичово, да престира труд като опъва телове, облечен в работни, нефирмени дрехи. Освен Х. на обекта били установени да работят още няколко лица, които извършвали различни дейности, свързани с подмяна и укрепване на конструкцията на лозовия масив. Проверяващите инспектори съставили списък на установените на място лица, които положили подписи срещу имената си. На същите били раздадени декларации оп чл.402 от КТ. Такава получил и А. Х., който попълнил декларацията собственоръчно и вписал в нея, че работи в с. Лесичово от две седмици на длъжност „общ работник“, на 8-часов работен ден, с установени почивки в работния ден от 09:00ч. до 09:15 часа и от 11:00ч. до 11:30 часа, като получавал трудово възнаграждение- 50 лева на ден. В декларацията Х. посочил още, че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен трудов договор.

По време на проверката на място пристигнал служител на „Липа Инвест“- П. Н.- агроном, който уведомил инспекторите, че заварената да се извърша дейност на място се осъществявала именно от дружествотожалбоподател. На Н. била връчена призовка до законния представител на дружеството да представи документи относно условията, при които се полага труда на въпросния обект. В указания ден в сградата на ДИТ- Пазарджик се явил управителя на дружеството и производствения му директор, които представили за една част от заварените да полагат труд лица граждански договори, а за останалите- не представили. За лицето А. Х. бил представен граждански договор от 29.06.2023 г.

За извършената проверка бил съставен Протокол № ПР

2324617/28.07.2023 г., в който били отразени констатациите от проверката и дадените предписания. Протоколът бил връчен на управителя на дружеството на 31.07.2023 г.

Въз основа на събраните доказателства в хода на проверката, представените документи и изготвените справки относно действащи трудови договори в ЕИС на ИАГИТ- Регистър трудови договори, св. Л. Т. приела, че между „Липа инвест“ ЕООД и завареното да работи лице- А. Х. е било налице 2 трудово правоотношение, за което няма сключен трудов договор към момента на проверката на място в обекта.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, които разписват, че отношенията, при които се предоставя работна сила се уреждат като трудови правоотношения и е необходимо сключването на писмен трудов договор, поради което срещу дружеството бил съставен АУАН № 13-2300523/08.08.2023 г. в присъствието на управителя на дружеството, на която бил предявен и връчен срещу подпис. Срещу дружествотожалбоподател били съставени още няколко АУАН за същото нарушение по отношение на останалите установени лица, престиращи труд в полза на дружеството-нарушител.

Против съставения акт в законоустановения срок постъпило писмено възражение, което не било уважено от АНО и въз основа на съставения акт на 30.11.2023 г. било издадено атакуваното НП. То било връчено на управителя на дружеството на 06.12.2023 г., видно от известие за доставяне (л.9), а жалбата против НП била подадена от наказаното дружество чрез АНО до съда на 20.12.2023 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Т. Д., Л. Т., А. Т. и А. Х.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, както и гласните доказателства събрани посредством разпитите на свидетелите Д. и Т., които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало със съставянето на АУАН. Последният е съставен на основание чл.40 ал.1 от ЗАНН в присъствието на управителя и законен представител на дружеството-нарушител, на който е бил предявен и връчен срещу подпис.

АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна 3 квалификация съответства на вмененото нарушение.

Съдът намира са неоснователно възражението на въззивника и неговите пълномощници, че е налице допуснато СПН в хода на АНП при издаването на НП, тъй като в същото неправилно бил посочен номера на АУАН, въз основа на който то е издадено. Съдът счита, че е допусната техническа неточност в изписването на номера на АУАН в НП, като е налице несъответствие в една от цифрите му. Съставеният АУАН е с № 13-2 300523 от 08.08.2023 г., а посоченият в НП е АУАН с № 13-22523/08.08.2023 г. Видно от съдържанието на АУАН и на НП е, че се касае за едно и също нарушение, описано по ясен и недвусмислен начин, който дава възможност на санкционираното лице да разбере какво нарушение му се вменява, какви са съставомерните му факти и обстоятелства (описани пълно и точно), като по този начин в пълна степен е гарантирано правото му на защита, а така също и възможността съдът да извърши своя контрол. Предвид посоченото, въпреки допуснатата техническа неточност, АНО при своето произнасяне се е запознал със съдържанието именно на процесния АУАН и именно въз основа на него е издал НП, а с връчването по надлежния ред на преписи от двата акта, в които е налице пълно съответствие в словесното описание на нарушението, неговата правна квалификация, обосноваващите го доказателства и данните за нарушителя, то по никакъв начин не е нарушено правото на наказаното лице да разбере какво адм. обвинение му е повдигнато и да организира правилно своята защита. Без значение е и в случая сочената „нередност“ при връчването, изразяваща се в това, че в писмото, с което НП е изпратено за връчване, отново била допусната техническа неточност в посочване на номера на НП. Видно обаче от известието за доставяне, е че процесното НП е било връчено надлежно. Факт е, че НП е било връчено на санкционираното дружество и от съдържанието на жалбата и изтъкнатите от пълномощниците на въззивника възражения и доводи по същество, несъмнено същото е било наясно със съдържанието и на НП, и на АУАН.

Неоснователни съдът намира и възраженията направени в жалбата по същество.

В жалбата се твърди, че дейността на св. Х. по опъване на тел в лозовите насаждения представлява престация, но не по повод на трудово правоотношение, а по граждански договор- договор за изработка.

Действително между трудовия договор и договорът за изработка са налице прилики по отношение на техните елементи свързани с предмета и отношенията по тях, което прави „удобни“ за някои работодатели използването на създадените трудови отношения да бъдат прикрити като облигационни.

Трудовият договор се сключва в писмена форма между работника/служителя и работодателя за възмездно предоставяне на работна сила от страна на работника/служителя, като с него се уреждат мястото и характера на работа и трудовото възнаграждение, което се дължи. Трудовото 4 възнаграждение за лицето, изпълняващо труда, е възнаграждението, което полага за труда, без значение последният в рамките на какъв вид отношения се полага. Трудовото възнаграждение може да бъде определено „според изработеното“.

С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна- възложителя, който от своя страна следва да му заплати за изработеното. При договора за изработка заплащането на изработеното също е според резултата. При трудовия договор работодателят упражнява контрол и предоставя материали, ако е необходимо за работата. При договора за изработка също може да се договори да се работи с материали на клиента, но може и с материали на изпълнителя. При трудовия договор има уговорено работно време. Няма пречка изпълнителят да договори по договора за изработка време на работа, което да е с продължителността на работния ден и с полагаемите в него почивки.

Изложените прилики в двата вида договори, несъмнено водят до затруднения при установяване на вида на отношенията при полагане на труд.

За разлика от договора за изработка, обаче при трудовия договор са уговорени и още два задължителни елемента- място на работа и работно място на работника/служителя. В настоящия случай безспорно се установи, че св. Х., както и другите лица, са полагали труд на обект на дружествотожалбоподател. Последното чрез своите служители е създавало необходимата организация за полагането на труда- време, място, средства, лица, материали, заплащане. Трудът на заварените лица е престиран в полза на дружеството и е бил възмезден. Предмет на възникналите на място (обекта на дружеството) отношения е била самата престация на труда по повод подмяна на конструкция и изграждане на укрепителна система на лозовите насаждения и всички дейности свързани с това, в какъвто смисъл са показанията на св. Т. и св. Х.. Последният сочи в показанията си, че е разбрал от друго „момче“, което работило на мястото за работата, която се изразявала във вадене на стари колове и тел, посочил е работното време, почивките, възнаграждението, които данни съответстват и на данните, отразени от него в собственоръчно попълнената декларация по чл.402 от КТ.