Решение № 149 от 15.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. С., 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000503052 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 20.09.2023г по гр.д. № 3052/2023г СГС, ГО, І-5 състав е отхвърлил изцяло предявения иск от М. А. Г. против Столична Община за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв от травматични увреждания, настъпили в резултат на падане поради спъване в разбити тротоарни плочи на 15.06.2018г в гр. С., на осн. чл.49 от ЗЗД. СГС с решението си е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС от 20.09.2023г по делото се обжалва с въззивна жалба от ищеца М. Г., представлявана от адв. Н., изцяло, с оплакване за незаконосъобразност.

Въззивникът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че предявеният иск е недоказан, че е тълкувал събраните доказателства едностранчиво. Въззивникът поддържа, че предявеният иск е доказан по основание и размер. Моли първоинстнационното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Въззиваемата СО депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като 1 неоснователна. Възразява,че твърдяният деликт не е доказан, че не е установено мястото на настъпване на инцидента. Възразява, че е налице противоречие между твърдения на ищцата и събрани по делото доказателства, които са дали основание на СГС да отхвърли предявения иск.

В о.с.з. страните не се представляват.

Въззивницата М. Г. депозира молба, с която моли въззивната жалба да бъде уважена. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК, които представя.

Въззиваемата страна СО депозира писмена защита, с която моли решението на СГС да бъде потвърдено. Поддържа възражението си, че твърдяния от ищцата деликт не е доказан по делото. Претендира раозноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК-т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно по съображения, изложени във възивната жалба.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът предявява иск за ангажира имуществената отговорност на ответната община с твърдение, че на 15.06.2018г се е движила по ул. Славовица пред депутатския блок и се е спънала в неравни тротоарни плочи, по десния тротоар спрямо посоката на движението й, откъм Мотописта. Твърди, че при падането е счупила тазобедрена става. Твърди, че с линейка е откарана и настанена в УМБАЛСМ Пирогов, където е предприето лечение. В о.с.з. на 15.03.2023г ищцата е уточнила исковата молба, като е посочила адрес на произшествието- ул. Славовица № 51Е, кооперацията, която е на ъгъла между улиците Славовица и ген. Кирил Ботев, която е депутатския блок.

2

В отговора на исковата молба ответникът оспорва осъществяването на деликт, мястото на произшествието, механизма на настъпване на произшествието и прави възражение за съпричиняване на увреждането от страна на ищцата.

Така предявеният иск за ангажиране на имуществената отговорност на ответника е за заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от обективни и присъщи качества на една вещ- общински тротоар, а причинени вследствие неправилната експлоатация на вещта, което е довело до увреждането на ищеца. Т.е. касае се за вреди, които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта , които се дължат на неправилна поддръжка , съхранение или обезопасяване на вещта и в такъв случай отговорността на нейния собственик е по чл.45, съответно 49 от ЗЗД- за виновно бездействие за отстраняването на повредите и възстановяването на типичното състояние на вещта.

Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа . Съгласно чл.49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно ППВС №7/1958г отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на вреди , причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.

По делото се установява безпротиворечиво от събраните свидетелски показания и от медицинската документация , че на 15.06.2018г ищцата е паднала, след като се е спънала на неравни тротоарни плочки по ул. Славовица в гр. С., от което е претърпяла счупване на шийка на лява бедрена кост, лечението на която травма й е причинило болки и страдания, чиято компенсация се търси.

Фактът на падането на ищцата на посочената дата и място се установява от разпита на свид. К., която е очевидец на инцидента, както и не се отрича от медицинската документация по делото.

Свидетелят установява, че ищцата е паднала срещу депутатския блок в кв.

Мотописта, според свидетеля пред №51Е. Свидетелят установява, че случилото се е от м.06.2018г по обед или в ранния следобед, на близо имал магазин. Установява,че е видял ищцата как пада на тротоара, след като се е спънала в неравни плочки.

Свидетелят установява, че е отишъл да я вдигне. Установява, че жената била уплашена много. Поискала да се обади на дядото да я вземе.Установява, че тротоарът е бил много разбит, че жената е ходела нормално. Установява, че на адреса има само един тротоар.

Установява категорично, че на мястото на което е паднала ищцата е имало разбити тротоарни плочи, стърчащи и разместени и че тя се е спънала в тях.

3

Свидетелските показания са категорични относно начина на настъпване на инцидента и местопроизшествието.Тези показания са изложени факти от очевидец, не се опровергават от доказателства по делото и следва да бъдат кредитирани. Нещо повече, свидетелските показания по същество се потвърждават от СМЕ, според която получените травми от ищцата могат да настъпят при описания в ИМ и от свидетеля механизъм.

Неоснователно е оплакването на въззивника за това, че показанията на свидетеля са противоречиви , че инцидентът не е установен категорично като механизъм.

Действително свидетелят установява факти, противоречиви на твърденията на ищцата в исковата молба, но това са факти, последващи деликта и неотносими към правопораждащите спора обстоятелства. Правопораждащият спора фактически състав по делото изисква установяване дали ищцата е претърпяла вреди поради деликтно поведение на служител на ответника и този фактически състав по делото е установен.

Без значение е как ищцата е достигнала до болничното заведение , в което е лекувана.

Неустановяването от свидетелят именно на този факт- дали ищцата е пътувала с линейка или с роднина- не компрометира категоричните му показания като очевидец на самият инцидент- спъване и падане на ищцата на тротоар , поради неравности в тротоарното покритие, в рамките на гр. С.. Неоснователни са възраженията на ответника развити в рамките на устните състезания пред СГС, че маршрутът, описан от ищцата, по който се е прибирала, не бил логичен и най-пряк, като този факт категорично е извън предмета на делото. Както беше посочено обстоятелствата къде и как е настъпил инцидента се установяват категорично от разпита на свидетел очевидец.

Административният адрес на сградата, пред която ищцата е паднала е посочен и като номерация- №51Е, а не е посочен само като депутатски блок, чието съществуване се оспорва от ответника и е идентично установен от твърденията на ищцата и от показанията на свидетеля. На следващо място съдът следва да посочи, че уточняването на исковата молба, след възражение на ответника за нейната редовност по отношение на обстоятелството къде е настъпил деликта, е процесуално действие което може да се извърши без ограничение в сроковете пред първата и втората съдебна инстанция и в този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че ищцата е уточнила исковата си молба след настъпването на преклузия за това. С оглед изложеното съдебният състав приема, че свидетелските показания на свид. К. са достатъчно категорични, ясни , последователни и логични като излага своите възприятия като очевидец. Показанията на свидидетеля относно механизма на ПТП са категорични, не си противоречат с нито едно доказателство по делото и са житейски логични. Няма разминаване във времето посочено от свидетеля, това посочено в исковата молба и времето на приема на ищцата в болнично заведение. Свидетелят установява,че инцидента е в обедно време или ранния следобед, което е и твърдението на ищцата и се установява от епикризата на ищцата от УМБАЛСМ Пирогов, че същата е постъпила за 4 лечение на 15.06.2018г в 18.24ч. Както беше посочено по-горе свидетелските показания на свид. К. относно мястото и механизма на настъпване на инцидента не се опровергават от доказателства по делото, а по същество се подкрепят от медицинската документация, събрана по делото и изслушаната СМЕ. Тълкувани в съвкупност посочените доказателства обосновават безпротиворечив извод за мястото и механизма на увреждането на ищцата. Ето защо съдебният състав приема като безпротиворечив извода, че ищцата е паднала на тротоар в ж.к. Мотописта, поради спъване в разместени и неравни тротоарни плочи, вследствие което е претърпяла физически и психологични травми.

С оглед изложеното съдът намира , че са налице основанията за ангажиране на отговорността на СО за бездействие на нейни служители по поддържането на общинските тротоари , съответно за вреди причинени от това бездействие.

Не се спори, че задължението за поддържане, сигнализация и осигуряване на нормална експлоатация на улици и тротоари на територията на СО е на ответника.

Задължението е възложено на СО съобразно разпоредбите на 31 от ЗП вр. пар.6, т.6 от ДР на ЗДвП и чл. 167,ал.1 от ЗДвП , съгласно които задължение на съответната община е да поддържа тротоарите в изправно състояние, така че да осигуряват безопасно и удобно движение . Без значение е как общината ще изпълнява вмененото й задължение. При неговото неизпълнение, при неподдържан тротоар е налице бездействие в противоречие с вмененото законово задължение , което е основание, при настъпване на вреди, да бъде ангажирана отговорността на общината.

От обстоятелството, че на процесния тротоар към момента на увреждането е имало неравни, стърчащи и разместени тротоарни плочи, които са препятствие пред пешеходците се извежда извод, че длъжностни лица на служба при ответника не са изпълнили задължението да поддържат в изправност общинските тротоари. Общината, като юридическо лице имащо задължение да осъществява правни действия чрез натоварени от нея лица, отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа, включително в случаите, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди . В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара в годно – безопасно за пешеходците- състояние и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя – Столична Община за обезщетяване на вредите.