Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 89 от 14.04.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 330/2021
Вид
Определение № 89
Подписан
14.04.2021
В сила
14.04.2021
Състав
Яни Георгиев Гайдурлиев, Цвета Живкова Попова, Ангел Димитров Гагашев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Бургас , 14.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно дело № 20212100600330 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 377, ал. 2 НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при Районна прокуратура гр. Бургас срещу разпореждане № 260283 от 5.03.2021 г., постановено в закрито заседание по а.н.д. № 182/2021 г. по описа на Районен съд - гр.

Несебър. С посоченото разпореждане съдът на основание чл. 377, ал. 1 вр. чл.

249, ал. 4, т. 1 НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения.

С протеста се предлага отмяна на атакувания съдебен акт като незаконосъобразен.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите в частния протест и съобрази закона, прие следното:

Производството по а.н.д. № 182/2021 г. по описа на Несебърския районен съд е образувано по постановление на Районна прокуратура - гр.

Бургас, с което се прави предложение за освобождаване на обвиняемата Й. К.

С., ЕГН **** от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпление по чл. 313, ал. 3 вр. ал. 1 НК за това, че на 24.07.2020 г. в гр. Несебър потвърдила неистина в частен документ – декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи/НДЗЦ/, и употребила тази декларация пред Г. П. - служител в заложна къща „Штедрия“ като доказателство за невярно удостовереното в нея обстоятелство, а именно че заложеният срещу сумата от 3749.00 лева златен синджир с тегло 68.16 грама е нейна собственост.

С разпореждане № 260283 от 5.03.2021 г. съдията-докладчик е 1 констатирал наличие на отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата С., свързано с недостатъци в съдържанието на постановлението. Недостатъците се изразяват в липса на посочване на факти, съставляващи признаци на престъплението, предмет на обвинението – не е ясно заявена обвинителната теза относно собствеността на златния синджир, заложен от обвиняемата, както и отсъствие на факти дали С. е знаела, че вещта не е нейна. Посочените недостатъци на постановлението по чл. 375 НПК са дали основание на съдията-докладчик да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора.

Въззивният съд намира частния протест за неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 375 НПК постановлението на прокурора, с което се прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание трябва да бъде мотивирано. В него задължително следва да бъдат посочени всички факти, обуславящи обективната и субективната съставомерност на деянието, тоест изискванията за съдържанието на това постановление са аналогични на тези за обвинителния акт.

В процесния случай обвинението срещу Й. С. е за това, че е потвърдила неистина в декларация и е употребила тази декларация като доказателство за невярно удостовереното в нея обстоятелство - че заложеният златен синджир е нейна собственост. След като прокурорът е приел, че потвърденият в декларацията факт не съответства на обективното положение на нещата, то в постановлението е следвало да бъде посочено кой е собственикът на вещта.

Още повече като се има предвид, че обвинението срещу С. не вкючва декларираното от нея обстоятелство, че вещта не е придобита в резултат на престъпление или по друг незаконен начин. В прокурорския акт не се съдържат конкретни факти относно собствеността на златния синджир.

Липсват и изложени факти във връзка със заявената теза на държавното обвинение, че престъплението е извършено виновно, „при форма на вината пряк умисъл“. В постановлението е отбелязано, че обв. С. присъствала на разговор между съпруга А. С. и неговия първи братовчед И. С., на който И.

С. предложил на А.С. да закупи намерен златен синджир с плочка за сумата от 2500 лева. Съпругът на обвиняемата попитал братовчеда си дали синджирът не е краден и след получения отрицателен отговор не задал повече въпроси относно начина на сдобиване със златните предмети. А. С. получил вещите за 1000 лева, тъй като не разполагал с по-голяма сума. Преди да напусне дома, И. С. казал на А.С. да не съобщава никому. Съпругът на обвиняемата предал златните вещи. Няколко дена по-късно Й. С. заложила синджира в заложна къща за сумата от 3749 лева, като в договора за залог били вписани имената по личната ѝ карта - „Й. К. С.“.

При така описаната фактическа обстановка в постановлението настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд за липсата на 2 факти, обуславящи субективни признаци на престъплението, за извършването на което Й. С. е привлечена като обвиняема. Умисълът предполага наличие на ясни и недвусмислени представи на обвиняемата, че заложената вещ не е нейна собственост. И след като умисълът се обективира в самите действия на дееца, прокурорът задължително е трябвало да посочи в постановлението въз основа на какви факти е формирал извод за субективно съставомерно поведение на обвиняемата.

Допуснатите пропуски в съдържанието на постановлението по чл. 375 НПК съставляват съществено нарушение на процесуалните правила, защото лишават обвиняемата от възможността да научи в какво точно е обвинена и да упражни в пълен обем правото си на защита. Обстоятелството, че при предявяване на обвинението Й. С. е имала защитник, не означава, че процесуалните права не са ограничени, както се сочи в частния протест.

Този довод изцяло игнорира законовото изискване съдът да разгледа делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението (чл. 378, ал. 3 НПК).

С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 345 НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260283 от 5.03.2021 г., постановено по а.н.д. № 182/2021 г. по описа на Несебърския районен съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3