Решение № 245 от 29.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Перник, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500351 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „ЕВРО ТРАНС“ ООД, ЕИК:200153902, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Изток“, ул.

„Юрий Гагарин“, бл. 10, вх. А, ет. 3, ап. 5 чрез адв. С. С. против решение №111/12.02.2026 г. по гр.д. № 2914/2025 г. по описа на ПРС, с което се осъжда „ЕВРО ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК 200153902, със седалище и адрес на управление: гр.

Перник, ул. „Юрий Гагарин“ бл. 10, вх. А, ет. 3, ап. 5, представлявано от Ю.Й.Б., да заплати на А. К. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 10 690,27 евро /десет хиляди шестстотин и деветдесет евро и двадесет и седем евроцента/, представляваща брутно трудово възнаграждение за периода от 23.02.2023 г. до 01.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.07.2025 г., до плащането, на основание чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и се осъжда „ЕВРО ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК 200153902, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“ бл.

10, вх. А, ет. 3, ап. 5, представлявано от Ю.Й.Б., да заплати на А. К. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1384,83 евро /хиляда триста осемдесет и четири евро и осемдесет и три евроцента/, представляваща брутен размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 50 дни за периода 23.02.2023 г. – 01.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 18.07.2025 г., до плащането и на основание чл. 224, ал. 1 КТ се осъжда „ЕВРО ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК 200153902, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“ бл.

10, вх. А, ет. 3, ап. 5, представлявано от Ю.Й.Б., да заплати на А. К. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 553,96 евро /петстотин петдесет и три евро и 1 деветдесет и шест евроцента/, представляваща брутен размер на обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в случая по чл. 327, ал.

1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.07.2025 г., до плащането, на основание чл. 221, ал. 1 КТ. Със същото решение съдът се е произнесъл по направените разноски, като е допуснал на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, в която е присъдено на основание чл. 128, т. 2 КТ трудово възнаграждение в размер на сумата 10 690,27 евро /десет хиляди шестстотин и деветдесет евро и двадесет и седем евроцента/ - брутно трудово възнаграждение за периода от 23.02.2023 г. до 01.03.2025 г.

С въззивната жалба, депозирана от „ЕВРО ТРАНС“ ООД, чрез пълномощника се обжалва изцяло постановеното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушаване на материалния закон и съществени процесуални нарушения и непълнота на доказателствата и се моли да бъде отменено.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено на 05.03.2025г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. В хода на делото било представено официално писмо от НАП, което удостоверявало, че дружеството - работодател е подало уведомление на основание чл. 62, ал. 5 КТ относно прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.03.2025г. на основание чл. 325, ал.1 КТ. Това уведомление само по себе си представлявало официален удостоверителен документ, издаден от държавен орган, в рамките на неговата обвързана компетентност и респективно удостоверявало заявеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение. ПРС напълно неправилно кредитира доказателствената стойност на посочения документ, като приема, че прекратяването настъпва единствено с представяне на писмена заповед.

Прекратяването по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ изисквало писмено съгласие, като материалния закон не предвиждал задължителна писмена форма на заповедта, която инкорпорира прекратяването. Неправилно съдът бил приложил и разпоредбата на чл.

161 ГПК, като е приел за доказани твърденията на ищеца единствено поради непредставяне на заповедта. След като правоотношението било прекратено на 01.03.2025г., последващото заявление на работника П. от 05.03.2025г. не можело да произведе правно действие, тъй като към този момент трудовото правоотношение вече не е съществувало. Поради това неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че било налице прекратяване на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, както и всички правни последици, изведени от този извод. На второ място, считат, че ПРС неправилно бил приел, че ответното дружество- работодател не било доказало изплащането на трудовите възнаграждения. В това число съдът не обсъждал и не кредитирал приетата като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Решението било необосновано, тъй като съдът не бил изложил мотиви защо не кредитира заключението на вещото лице, което представлявало нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК и основание за отмяна. Самата експертиза категорично установявала, че трудовите възнаграждения са начислявани ежемесечно, че същите са отразени като изплатени в счетоводството на дружеството, че са налице счетоводни записвани и разходни касови ордери, както и че възнагражденията са били осчетоводени като изплатени. Самата съдебно- счетоводна експертиза представлявала гласно доказателствено средство по смисъла на ГПК и съдът бил длъжен да обсъди нейните изводи съобразно останалите доказателства. С решението си първоинстанционният съд формално бил възпроизвел заключението на вещото лице и напълно необосновано бил отказал да приеме така или иначе доказаното плащане. От друга страна, счетоводните книги представлявали писмено доказателствено средство по смисъла на чл. 182 ГПК, когато били водени редовно, 2 като съдът не бил установил тяхната нередовност или недостоверност. Освен това ответникът бил декларирал и внесъл дължимите осигурителни вноски върху начислените възнаграждения, който факт бил обективно несъвместим с голословните изводи на ПРС за неизплатени възнаграждения. Първоинстанционният съд неправилно бил приел, че единствено ведомости с подпис могат да установят плащане и бил игнорирал останалите допустими доказателствени средства, включително счетоводните записвания и експертиза. По този начин съдът с решението си бил нарушил принципа на свободната преценка на доказателствата и е достигнал до необоснован извод. Съгласно трайната съдебна практика изплащането на трудовото възнаграждение можело да бъде доказано с всички допустими доказателствени средства, включително счетоводни записвания, разходни касови ордери и редовно водените счетоводни книги. В своята практика ВКС приемал, че редовно водените счетоводни книги и отразените в тях плащания, подкрепени със заключение на вещо лице представляват доказателство за извършени плащания и следва да бъдат преценявани в съвкупност с всички доказателства по делото, като съдът не можел формално да отрече доказателствената им стойност единствено поради липса на подписана ведомост. Считат, че съдебно счетоводната експертиза, изготвена въз основа на редовно водено счетоводство, представлявала годно доказателствено средство за установяване на счетоводно отразени плащания. В случая по делото била налице неоспорена съдебно - счетоводна експертиза, която установявала начисляване и счетоводно отразяване на изплащането на трудовите възнаграждения. Същата ПРС неправилно не бил кредитирал, като не бил изложил мотиви за недостоверност на счетоводството или експертното заключение. По този начин решението противоречало на задължената съдебна практика и било постановено при неправилно приложение на закона. На трето място, в хода на производството било представено удостоверение от ОД на МВР - Перник, обективиращо заявена кражба на служебни документи, включително ведомости за заплати. Удостоверението, от своя страна, представлявало официален документ, който удостоверявал заявен факт пред държавен орган.

Първоинстанционният съд неправилно бил изискал доказване на самото извършване на престъпното деяние, тъй като същото не било предмет на настоящото производство.

Още повече ПРС бил игнорирал и обективната невъзможност от страна на работодателя да представи откраднатите документи. На четвърто място, ПРС бил уважил иска по чл. 224 КТ за обезщетение за неизползван отпуск, без да установи действителното неизползване на отпуск от ищеца. Съдът бил възложил изцяло доказателствената тежест върху ответника, без да съобрази обективната невъзможност за представяне на част от документацията. Първоинстанционният съд неправилно е уважил и иска по чл. 221. ал.1 КТ, тъй като този иск бил обусловен от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. След като правоотношението било прекратено на основание чл. 325 КТ, обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ не следвало да се дължи. Поради неправилният извод относно основанието за прекратяване, съдът неправилно бил и уважил и този иск. Съдът неправилно бил присъдил обезщетението в брутен размер, без да съобрази, че работодателят бил длъжен да извърши съответните удръжки съгласно данъчно осигурителното законодателство. Ищецът имал право да получи само нетния размер от трудовото му възнаграждение, тъй като работодателят бил длъжен да удържи и внесе дължимите данъци и осигуровки.

Присъждането на брутния размер на възнаграждението противоречало на материалния закон и съдебната практика. Следователно решението на Районен съд - Перник, VIII състав следвало да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно, а исковете - да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски за двете 3 инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се моли да бъде потвърдено атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Районният съд правилно бил приложил материалния закон, като не бил допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд правилно бил приел, че прекратяваното на процесното трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен трудов договор № ***, е настъпило на 05.03.2025 г., на която дата въззивникът бил получил писменото волеизявление на ищеца по чл. 327, ал.1, т.2 от КТ. Това се установявало от приложените към исковата молба писмени доказателства, които не били оспорени от ответника и били приети от съда. В последното по делото о.с.з. на 12.01.2026 г., процесуалния представител на ответника представил по делото същото заявление по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, като изрично заявил, че то се съдържало в личното трудово досие на ищеца и било идентично с това, което е представено с исковата молба. Съдът бил констатирал тази идентичност. В настоящия процес дружеството-работодател не доказало неверните си твърдения, че прекратяването на трудовия договор било настъпило по взаимно съгласие на страните на 01.03.2025 г. Съгласно чл.335, ал.1 от КТ законодателят бил въвел като императивно изискване прекратяването на трудовия договор да се извършва в писмена форма. Изрично били изложили в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът никога не бил подавал молба за напускане по взаимно съгласие, респ. не бил получавал подобно предложение от страна на работодателя и не се бил съгласявал. В тази връзка по безспорен начин се установявало по делото, че работодателят бил подал неверни данни в регистъра на трудовите договори. Видно от писмото на НАП с вх.№ 30419/18.11.2025 г./, на 12.03.2025 г. 7 дни, след като бил получил заявлението по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, „Евро Транс Експрес“ ООД с вх.№ 30Е002162981/12.03.2025 г. бил подал уведомление по КТ, с което бил декларирал прекратяване на трудовия договор на невярната дата 01.03.2025 г. и на неосъществено основание - чл.325, ал.1, т.1 от КТ. В този случай, въззивникът не бил могъл да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение - чл.З от ТПК. Съществено било, че невярно подадените данни в НАП не били могли да заместят изискването за писмена форма по чл.335, ал.1 от КТ - в случая липсвало писмено съгласие за прекратяване на трудовия договор по чл.325, ал.1, т.1 от КТ. И не на последно място, ответникът не изпълнил задълженията си по чл.190 от ГПК да представи по делото заповед за прекратяване на ТПО, молба/и по чл.173, ал.1 от КТ и разрешения за ползване на отпуск, поради което съдът правилно бил приложил последиците на чл.161 от ГПК. С обжалваното решение, съдът правилно бил приел, че ответникът не е ангажирал доказателства за установяване на твърденията си за прекратяване на трудовия договор на по-ранна дата и на соченото от него основание, поради което правилно бил приложил закона и бил приел, че прекратяването е настъпило именно на 05.03.2025 г., на която дата управителят на работодателя лично бил получил заявлението от ищеца по чл.327, ал.1, т.2 от КТ.