Решение № 5502 от 29.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5502 гр. София, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Силвана Гълъбова

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20241100504016 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл.273 от ГПК.

Обжалва се решение № 18984 от 18.11.2023 г., постановено по гр. д. № 54908/2024 г. по описа на СРС, 171-ви състав, допълнено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските с определение № 10867 от 12.03.2024 г., постановено по гр. д. № 54908/2024 г. по описа на СРС, 171-ви състав в частта, с която е признато за установено по предявените по реда на чл.

422 ГПК положителни установителни искове от ищеца “Топлофикация София“ ЕАД срещу А. М. Ш. / в качеството й на правоприемник по чл.227 от ГПК на починалата в хода на процеса ответница Б.У.Б./, че А. М. Ш. / в качеството на правоприемник по чл.227 от ГПК на починалата в хода на процеса ответница Б.У.Б./ дължи на “Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата от 897, 55 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: град София, ж.к. ********, абонатен № ********, за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 106,76 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., начислена върху горепосочената главница в размер на 897,55 лв. и на основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 14,52 лв., представляваща главница за извършена услуга „дялово разпределение” за горепосочения имот с абонатен № ******** за периода от 01.05.2018г. до 01.04.2020 г., ведно със законна лихва от 23.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36391/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 171 състав, както и в частта, с която е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове от ищеца 1

“Топлофикация София“ ЕАД срещу А. М. М. / в качеството му на правоприемник по чл.227 от ГПК на починалата в хода на процеса ответница Б.У.Б./, че А. М. М. / в качеството му на правоприемник по чл.227 от ГПК на починалата в хода на процеса ответница Б.У.Б./ дължи на “Топлофикация София“ ЕАД , на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 897,55 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: град София, ж.к. ********, абонатен № ********, за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 106,76 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., начислена върху горепосочената главница в размер на 897,55 лв.; на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 14,52 лв., представляваща главница за извършена услуга „дялово разпределение” за горепосочения имот с абонатен № ******** за периода от 01.05.2018г. до 01.04.2020 г., ведно със законна лихва от 23.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ч. гр. д. № 36391/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 171 състав и в частта, с която ответниците А. М. Ш. и А. М. М. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в общ размер на 528,12 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 97,47 лв., като разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.

Срещу така първоинстанционното решение в горепосочената част, с която предявените положителни установителни искове са уважени са подадени въззивни жалби от ответниците : А. М. М. /в качеството му на правоприемник по чл.227 от ГПК на починалата в хода на процеса ответница Б.У.Б./, действащ чрез пълномощника си - адв. В. Т. и А. М. Ш.

/в качеството й на правоприемник по чл.227 от ГПК на починалата в хода на процеса ответница Б.У.Б./, действаща чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК - адв. Р. Г., с искане за отмяната му като незаконосъобразно- постановено в нарушение на материално-правните и процесуални норми. Заявени са доводи и за неправилност на обжалвания съдебен акт, произтичаща от неправилната преценка на събраните по делото доказателства. Ответниците поддържат, че от ищеца не е доказано наличието на облигационна връзка с предмет- доставката на ТЕ за процесния имот. Поддържат, че от ищеца на първо място не е доказан фактът дали при придобиване на процесния топлоснабден имот тяхната наследодателка е била в брак или не, което обуславя и съответно- недоказаност на притежаваните от тях идеални части от имота, до размера на които отговарят за цената на доставената за този имот ТЕ. Във въззивната жалба на ответника А. М. М. са наведени оплаквания още и за неправилно определяне на размера на погасените по давност вземания, както и относно липсата на проведено доказване за изпадането му в забава по отношение на дължимата главница за топлинна енергия. С изложените доводи, подборно развити в жалбите въззивниците- ответници мотивират искането си за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него постановяване на друго, с което предявените срещу тях искове да бъдат отхвърлени изцяло с присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемият - ищец “Топлофикация София“ ЕАД в законоустановения срок по чл.

263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Заявява искане за потвърждаване на решението на първата инстанция в обжалваната част.

Претендира присъждане на разноски за въззивното производство и при условията на 2 евентуалност- заявява възражение по чл.78,ал.5 от ГПК - за прекомерност на претендираното от въззивниците адвокатско възнаграждение.

Третото лице- помагач на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на въззивните жалби.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица и срещу подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъде разгледани по същество.

При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2 ГПК.

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.06.2021 г., подадено от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б.У.Б. е образувано ч.гр. д. № 36391/2021 г. по описа на СРС, 171-ви състав. На 16.07.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя срещу длъжника, като в срока по чл. 414 ГПК е подадено възражение от длъжника, поради което в изпълнение на указанията на съда, ищецът е предявил искове в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК за установяване на вземанията си по исков ред.

Предмет на настоящото дело е постановеното първоинстанционно решение в частта, с която са уважени предявените срещу ответниците А. М. М. и А. М. Ш. (в качеството им на правоприемници по чл.227 от ГПК на починалата в хода на първоинстанционното производство ответница Б.У.Б.) положителни установителни искове за установяване съществуването на вземанията на “Топлофикация София” ЕАД срещу всеки от ответниците поотделно за сумите от по 897, 55 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: град София, ж.к. ********, абонатен № ********, за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ТПК - 23.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумите от по 106,76 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 31.05.2021 г., начислена върху горепосочената главница в размер на 897,55 лв.; сумите от по 14, 52 лв., представляваща главница за извършена услуга „дялово разпределение” за горепосочения имот с абонатен № ******** за периода от 01.05.2018 г. до 01.04.2020 г., ведно със законна лихва от 23.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГГЖ ч. гр. д. № 36391/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 171 състав.

За да уважи предявените установителни искове, Софийският районен съд е приел с обжалваното решение, че ответниците имат качеството “клиент“ на топлинна енергия за процесния недвижим имот, в резултат на настъпилото правоприемство след смъртта на първоначалния ответник Б.У.Б., с когото е било налице облигационно правоотношение по 3 договор за покупко-продажба на топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тъй като по делото била установена стойността на доставената на ответника топлинна енергия и извършването на услугата “дялово разпределение“ първоинстанционният съд е приел, че исковете следва да бъдат уважени до доказаните размери на вземанията , в рамките на които всеки от ответниците дължи съразмерно на притежаваната от него идеална част от процесния топлоснабден имот- в случая при равни дялове за всеки от ответниците по 1/2 за всеки от тях.

Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първата инстанция, с които е обоснована основателността на предявените искови, изведени при правилно установени факти по делото, ето защо и на основание чл.272 от ГГЖ препраща към тях. В допълнение на мотивите на първоинстанционния съд и в отговор на доводите, заявени с жалбите на ответниците настоящата инстанция приема следното:

По делото не е спорно, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира е присъединена към топлопреносната мрежа. От представения по делото нот.акт № 69, том 3 по нот.дело № 37682009г. е видно, че наследодателката на ответниците Б.У.Б. е придобила собствеността върху процесния топлоснабден имот преди началния момент на исковия период на договорно основание- договор за покупко - продажба. Правото на собственост на наследодателката обуславя качеството й на клиент на ТЕ за битови нужди по смисъла на пар.1,т.2“а“ и чл.153,ал.1 от ЗЕ и наличието на договорно правоотношение между нея и ищеца, попадащо в приложното поле на чл.150 от ЗЕ. От представеното по делото удостоверение за наследници № РВЕ-23-УГ 5204/28.06.2023г. е видно, че конституираните по реда на чл.227 от ГПК на мястото на починалата в хода на процеса ответница Б.Б.- А. М. и А. Ш. са нейни единствени наследници по закон от първа степен по права низходяща линия /деца/, поради което и на основание наследяване по закон са придобили при равни дялове както правата, така и задълженията, включени в наследството на общата наследодателка /включително и процесиите задължения/ при равни дялове- по 1/2. Неоснователно се явява възражението на въззивниците- ответници за липса на доказателства относно правно- релевантния факт дали към момента на възмездното придобиване на процесния топлоснабден имот наследодателката им е била в брак, който факт има правно значение за определяне размера на задължението им, обусловен от квотата от собствеността. От приложената по делото и неоспорена от ответниците справка по Наредба № 14/2009г. е видно, че наследодателката на ответниците е разведена през 2002г., като това е било и гражданското й състояние и към момента на смъртта й /съгласно официалното удостоверяване в удостоверението за наследници/, поради което не е била в брак към момента на придобиване на собствеността върху процесния топлоснабден имот, който е бил нейна еднолична собственост наследен при равни дялове от децата й ответници по делото. Количеството и стойността на доставената ТЕ за процесния имот, както и стойността на услугата за дялово разпределение за този имот са установени с представените по делото писмени доказателства / изравнителни сметки/ и приетото по делото заключение на СТЕ. Законосъобразно от първата инстанция е прието за неоснователно възражението на ответника А. М. за погасяване по давност на процесиите му задължения. Изискуемостта на задължението за първия месец от исковия период- това за м.05.2018г. е настъпила на 15.07.2018г. , на основание чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016г. С клаузата на чл.33,ал.1 от приложимите ОУ е установено задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал. 2 4 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период- в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. От деня, следващ датата на настъпване на изискуемостта е започнала да тече давността за процесиите вземания- 16.07.2018г..