Решение № 2788 от 17.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2788 гр. Пловдив, 17.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330110722 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от П. Б. М., ЕГН ********** против „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, т. 9 и т.

10, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за допълнителни услуги към Договор за заем № ********* от 01.09.2021 г. , както и осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за осъждането на ответника на сумата от 50 лева недължимо платена такса по пакет от допълнителни услуги по Договора за периода 01.09.2021 г. - 01.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 25.05.2023 г., е допуснато изменение, чрез увеличение на предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 503.05 лева - недължимо платена такса по пакет от допълнителни услуги по Договора за периода 01.09.2021 г. - 01.07.2022 г. , ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

Твърди се, че на 01.09.2021 г. между страните бил сключен Договор за допълнителни услуги към договор за кредит № *********, който е акцесорен по отношение на договора за заем от 01.09.2021 г., сключен със същия ответник.

Сочи, че съгласно чл. 3.1 от Договор за допълнителни услуги към Договор за заем № ********* от 01.09.2021 г., заемополучателят дължал заплащане на такса за пакет допълнителни услуги с цена на пакета от 1509.15 лева, платима на равни месечни вноски за срок от петнадесет месеца.

Ищецът счита, че не дължи плащане на таксата за допълнителни услуги, поради нищожност на клаузата, предвиждаща нейната дължимост.

Поддържа, че уговорката на чл. 3 противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.

1

На следващо място, сочи, че цялото споразумение е било изготвено предварително и потребителят не е разполагал с възможност да влияе на съдържанието му, а самото съдържание на т. 3 от Договора противоречило на изискването за добросъвестност.

Твърди, че сумата, търсена на базата на пакета от допълнителни услуги е в размер на 1509.15 лева и същата е недължима, поради недействителност на клаузите, с които е уговорена, поради противоречие с клаузата на чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал.

2 ЗПК.

Счита, че предметът на споразумението, макар да е дефиниран като допълнителни услуги, в действителност се състои от действия, свързани с усвояването и управлението, именно на кредита, предоставен с Договора за кредит, както и създава разходи, които също са свързани с договора за кредит, но не са упоменати в последния.

Поддържа, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размер на законната лихва.

Твърди се недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК, както и, че таксата за пакет „допълнителни услуги“ не била дължима.

Поради недействителност на договора, съответно на клаузата за такса „пакет допълнителни услуги“, получената за нея сума, била без правно основание.

С оглед изложеното, се моли за прогласяване нищожността на Договор за допълнителни услуги към Договор за заем № ********* от 01.09.2021 г., както и за присъждане на сумата от 50 лева - недължимо платена платена такса по пакет от допълнителни услуги по Договора за периода 01.09.2021 г. -01.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 25.05.2023 г., е допуснато изменение, чрез увеличение на предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 503.05 лева - недължимо платена такса по пакет от допълнителни услуги по Договора за периода 01.09.2021 г. - 01.07.2022 г. , ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество не е подало отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание, проведено, на 25.05.2023 г. ответното дружество изразява становище, че исковете са неоснователни, поради което моли за тяхното отхвърляне. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

От приетите като писмени доказателства по делото – Договор за заем Мicrocredit № ********* от 01.09.2021 г., се установява, че на 01.09.2021 г. са сключени договорите между страните по делото, по който „Микро Кредит“ АД, в качеството на заемодател, е предоставило на П. М., в качеството й на заемател, сумата от 1600 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 01.12.2022 г. с плащането на 15 месечни погасителни вноски, при фиксиран лихвен процент о т 40.48 %, а ГПР е 48.90 %, като е посочена обща сума за погасяване: 2 065.05 лева. На същата дата – 01.09.2021 г. е подписан и Договор за допълнителни услуги към заем Мicrocredit № ********* от 01.09.2021 г. , с който е уговорено „Микро Кредит“ АД да предостави на П. Б. М., пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, срещу уговорено възнаграждение в общ размер на 1509.15 лева, с плащането на 15 месечни вноски, всяка в размер на 100.61 лева. Според уговореното в чл. 3 от договора, пакетът от допълнителни услуги е дефиниран, както следва: 1. посещение вкъщи или на 2 удобно място за събиране на вноска; 2. безплатно внасяне на вноските по банкова сметка на ответното дружество; 3. безплатно внасяне на вноските в офис на дружеството; 4. безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС – терминал; 5. безплатно плащане на вноски, чрез Електронен портфейл и/или QR код; 6. безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 7. разглеждане до минути; 8. преференциално обслужване; 9. право на участие в специални промоции. Според чл. 4 от същия договор, допълнителните услуги, съгласно този договор се предоставят като допълнение към подписан договор за заем Мicrocredit, като е посочено, че допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договор за заем и/или получаване на заем. Клиентът дължи цената за пакета от допълнителни услуги, платима на равни месечни вноски, посочени в договора. Според уговорката в чл. 4.1. от Договора за допълнителни услуги – те се предоставят единствено като допълнение към договор за заем, без да са задължителна предпоставка за сключването му и получаване на сумата.

Предвид начина на уговаряне на правата и задълженията на страните по този допълнителен договор, съдът приема, че същият е неразделна част от договора за заем. Този допълнителен договор е неразривно свързан с договора за заем – сочените в него услуги касаят възможността за получаване, плащане и управление, именно на заема. Той няма самостоятелен характер, тъй като се явява безпредметен при липсата на договор за заем, с който да са свързани сочените услуги, като в този смисъл е и изрично уговореното в него – фактически той е „към заем“, подписан е на същата дата и е изцяло обвързан с договора за заем с този кредитор. Поради това е неразривно свързан и в общност към основния договор.

Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият договор става част от съдържанието на другия, чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за допълнителни услуги също ще са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва се отчитат и договорките по договора за допълнителни услуги. Казано по друг начин, в договора за кредит има вписана уговорка за възнаграждение за допълнителни услуги, която макар и формално да е дължима (да произтича) от друг договор, се явява част от договора за заема. Тези услуги, както е посочено и в самия договор, са „единствено допълнение“ към заем, нямат самостоятелно значение и практически никаква реална цел отделно от обслужване и гарантиране на заема, поради което и именно ЗПК е приложимият материален закон към „двете /представляващи на практика едно цяло – „към заем“/ правоотношения“.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата 3 дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.90 %, а възнаградителната лихва – 40.48 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 8 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР и общата сума на плащанията не съответстват на действителните. Това е така, тъй като в общата дължима сума не са включени допълнителните плащания за услуги - пакет от допълнителни услуги „Комфорт“.

Пакетът преференциално обслужване включва – посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в негов офис; безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС – терминал; безплатно плащане на вноски, чрез Електронен портфейл и/или QR код; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право на участие в специални промоции.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.