Решение № 252 от 09.11.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Враца, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Росица Ив. Маркова

Мирослав Д. Досов при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20221400500199 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Д. Ц. П. от гр.Враца, чрез упълномощения му адвокат С., е обжалвал решение № 226/20.04.2022 г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело № 4424/2021 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Логи 9“ ЕООД сумата от 3000 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.07.2019 г. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд е приел, че претърпяната от въззиваемата страна имуществена щета е в размер на 5711,80 лв., от която следва да се приспадне сумата от 2200 лв. изплатено застрахователно обезщетение и сумата от 148,80 лв. стойност на скрап, при което за репариране от жалбоподателя остава сумата от 3363 лв. Развиват се доводи, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си да съдейства на жалбоподателя за изясняване на делото от фактическа страна и да упражнява равно процесуалните си права, при което неправилно е оставил без уважение исканията му за събиране на доказателства-изискване на застрахователната преписка и на данъчно-амортизационния план. Поддържа се, че заключението на вещото лице неправилно е било кредитирано изцяло без да се съобрази, че 1 на вещото лице не е известно какво е било състоянието на стария навес и че дълго време след ПТП е бил използван по предназначение, за което са събрани и гласни доказателства. Посочва се също, че не е проведено пълно и главно доказване дали стоките, описани в процесната фактура действително са били доставени на въззиваемото дружество и как е осчетоводена фактурата, предвид това, че ако тя не е подписана, не е вписана в дневниците за покупко-продажба и счетоводните регистри, и не е ползван данъчен кредит по нея, не може да установи нито получаването на стоката, нито сключването на договор за продажба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.

При тези доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, жалбоподателят прави искания за събиране на доказателства от въззивната инстанция-изискване за застрахователната преписка и данъчно-амортизационния план, както и за изслушване на съдебно-техническа и оценително експертиза.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемото дружество „Логи 9“ ЕООДгр.*** е депозирало писмен отговор, че оспорва жалбата изцяло и настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Развиват се доводи, че настъпването на ПТП по вина на ответника по иска и настоящ жалбоподател, не се оспорва от него, а е налице и съставен протокол за ПТП, който е подписан от жалбоподателя без възражения и служи като доказателство за причиняването на имуществените щети и неговото противоправно поведение. Посочва се, че причинените вреди се оценяват по пазарната им стойност и такава е посочена от вещото лице, а не по амортизационна стойност, поради което представянето на амортизационен план не е необходимо, още повече, че бензиностанцията е нова, въведена в експлоатация непосредствено преди инцидента и навесът има характер на нов актив. С отговора се претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят Д. П., чрез процесуалния си представител адв.С., поддържа жалбата, оспорва становището на насрещната страна и релевира възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище вх.№ 5435/23.09.2022 г. чрез адв.М., в което се развиват съображения по същество на спора и се 2 претендират разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Събирането на доказателства пред въззивната инстанция не е допуснато.

Съдебният състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с навежданите от страните доводи, намира следното:

Районен съд – Враца е сезиран с искова молба на „Логи 9“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.***, с която е предявен иск срещу Д. Ц. П. от гр.Враца ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на причиняване на вредите 17.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, на 17.07.2019 г. около 12:30 ч., поради неправилно движение на заден ход, товарен автомобил с ремарке с рег.№ ВР *** БВ, управляван от ответника Д. П., осъществил пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което ударил металния навес на газ колонката на бензиностанция „***“, находяща се на адрес: с.***, собственост на ищцовото дружество. Вследствие на това ПТП, за което бил съставен констативен протокол от 17.07.2019 г. от органите на МВР, бил усукан и изкъртен металният навес на газ колонката. Ищцовото дружество предприело действия по отстраняване на щетите и възстановяване на увредения актив – монтаж, демонтаж и подмяна на навесната конструкция, за които заплатило на „Доспи студио“ ООД-гр.София сумата от 5711,80 лв. с ДДС. Тъй като увреденият актив бил застрахован по доброволна имуществена застраховка в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, същият застраховател платил на ищеца по застрахователното правоотношение сумата от 2 200 лв. – договорена застрахователна сума, а с предявения по настоящото дело иск ищецът претендира от ответника разликата до пълния размер на пазарната цена на увредения актив.

Искането към съда е да осъди ответника да му заплати сумата от 3000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неизплатен остатък 3 от стойността на отстраняване на щетите във връзка с непозволено увредената вещ – метален навес на газ колонката на бензиностанция „***“ с адрес: с.***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на причиняване на вредите - 17.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПП от ответника Д. Ц. П. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва предявеният иск. С отговора ответникът признава обстоятелството, че описаното в исковата молба е вследствие на негово поведение, но е взето становище, че исковата претенция е неоснователна на няколко самостоятелни основания: ударът на ремаркето с металния навес е бил много слаб и навесът е претърпял незначителни щети; с оглед малките си размери увреденият навес е имал значително по-ниска пазарна стойност в сравнение със сумата, изразходена от ищцовото дружество за отстраняване на вредите, както и действително необходимите материали и действия са на значително по-ниска стойност в сравнение с изразходваните от ищеца средства; ищцовото дружество следва да извади от направените разходи стойността на увредения навес след бракуване, под формата на скрап.

В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства. Назначена е и е изслушана съдебно-техническа експертиза.

За да постанови обжалваното Решение № 226/20.04.2022 г. по гр.д.№ 4424/2021 г. по описа на РС-Враца, първоинстанционният съд, след обсъждане на доказателствата по делото е приел, че са налице предпоставките за възникване на отговорност на ответника за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лв., изразяващи се в неизплатен остатък от стойността на отстраняване на щетите във връзка с непозволено увредена вещ – метален навес на газ колонката на бензиностанция „***“, с.***, причинени на 17.07.2019 г. вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното й изплащане. С оглед изхода на спора на ищцовото дружество са присъдени сторените деловодни разноски в размер на 970 лв.

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от 4 фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, а и от представения по гр. дело № 4424/2021 г. протокол за ПТП от 17.07.2019 г. се установява, че на 17.07.2019 г. около 12:30 ч., управлявайки товарен автомобил с ремарке с рег.

№ ВР *** БВ, поради неправилно движение на заден ход ответникът Д. П. е осъществил ПТП, при което вследствие на удара е бил усукан и изкъртен металния навес на газ колонката на бензиностанция „***“, с.***.

Видно от представените с исковата молба доказателства, в частност Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 32, том Х, рег. № 8477, нот. дело № 1049/2016 г. на нотариус с рег.№ 67, „Логи 9“ ЕООД-гр.*** е придобило собствеността върху поземлен имот с кадастрален № 501.653, за който е образуван УПИ I, в квартал 92 по кадастралния план на с.***, общ.Мизия, одобрен със заповед № РД-02-14-616 от 29.03.2000 г. от Агенция по кадастъра и регулационен план, одобрен със заповед № 2582 от 20.09.1920 г. на Министерство на благоустройството, с площ от 1 000,00 кв.м., ведно с находящите се в него сгради. Съгласно разрешение за ползване от 08.02.2019 г. на Дирекция за национален строителен контрол, на територията на горепосочения обект е изграден обект „бензиностанция с газостанция пропанбутан“, с възложител „Логи 9“ ЕООД, с разрешение за ползването на този обект, носещ търговско наименование „***“.

От представеното уведомително писмо от 22.04.2020 г. се установява, че за претърпените имуществени вреди на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2200 лв. от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, което също не е спорно между страните.

От изслушаното заключение по съдебно-техническата експертиза е установено, че над газ колонката на бензиностанция „***“, с.*** е монтиран нов навес, който единствено е коментиран в заключението, като новият навес е по-навътре, сложен е на не точно същото място. На база метода на вещната стойност, експертът е определил, че пазарната стойност на новомонтирания навес, с подробно посочени в заключението характеристики, вкл. демонтажа на стария навес, е 5711,80 лв. с вкл. ДДС. Посочил е, че стойността на новомонтирания навес, в случай че е бил предаден като скрап през 2019 г., би била 148,80 лв.

Тази фактическа обстановка се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Р. Г. и В. И. (служители на 5 ищеца), както и отчасти от показанията на свидетелите К. П. (дъщеря на ответника) и Л. Ц. (приятел на ответника).

Въз основа на така приетата фактология и изхождайки от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, съгласно която всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, районният съд е приел, че за „Логи 9“ ЕООДгр.*** се е породило правото да получи обезщетение за причиненото непозволено увреждане на негов актив от страна на ответника Д. П., като е уважил искането му. Прието е, че са налице кумулативно свързаните елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на причинителя, а именно наличието на противоправно поведение и на причинени имуществени вреди, вкл. причинна връзка между противоправно поведение и увреждането. Не е оборена и презумпцията за виновност на делинквента, установена в чл.45, ал.2 от ЗЗД.

Въззивният съд, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, приема решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо. С оглед доводите в жалбата и отговора, както и приложимите към спора императивни материалноправни норми, очертаващи предмета на въззивното производство, жалбата е неоснователна, а решението е правилно.

Въззивната инстанция споделя изцяло крайните фактически и правни изводи на първата, и намира, че решението й е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.