Решение № 1996 от 06.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1996 гр. София, 06.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110215106 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Ю. П. Т., с ЕГН **********, чрез адвокат С.

Д. Г. с адрес на кантората: гр. София 1606, бул. „Ген. М. Д. Скобелев“ 36, ет. 1, ап. 1 срещу Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7862592, издаден от СДВР, с което на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобраност на издадения електронен фиш поради съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят поддържа, че лицето не е управлявало превозното средств, но не може да посочи конкретен водач. Твърди, че при нарушения на скоростта, установени с мобилни АТТС, административно-наказателната отговорност слева да се реализира по реда за съставяне на АУАН и издаване на НП. Твърди, че липсата на протокол по чл. 10, ал. 1 НАРЕДБА № 8121з-532 ОТ 12 МАЙ 2015 Г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилта за движение по пътищата представлява нарушение на процедурните правила по използване на 1

АТСС. Сочи, че към електронния фиш липсва снимков материал, който да установи точното място на нарушението. Счита лиспата на издател на електронния фиш за задължителен реквизит на документа. Моли за отмяна на електронния фиш и присъждане на адвокатско възнаграждение и разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, за него се явява адв. С. Г. с пълномощно по делото. Поддържа обективираните в жалбата възражения. Моли за отмяна на електронния фиш и присъждане на адвокатско възнаграждение и разноски.

Въззиваемата страна - СДВР – редовно призована, не изпраща представител и не сочи уважителна причина. Изпраща писмени бележки по делото, в който моли за потвърждаване на електронния фиш, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства и обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установена следната фактическа обстановка:

На *** г., в 9:13 часа, в гр. София, по бул. "Ботеградско шосе" до номер 80, с посока на движение от ул. „Рилска обител“ към ул. „Летоструй“ с автоматизирано техническо средство – АТСС ARH CAM S1 № 11743F0, било заснето движение на лек автомобил марка "Oпел", модел "Зафира", с рег. № *** със скорост от 74 км/ч. - над предвидената обща забрана по чл. 21, ал.

1 от ЗДвП за движение в населено място максимална скорост от 50 км/ч. От справка за регистрация на автомобила се установило, че същият е регистриран като собственост на „***“ ООД. За нарушаване на забраната съобразно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за превишаване стойностите на скоростта в км/ч. в населено място от

50 км/ч., бил издаден обжалваният електронен фиш, с който на жалбоподателя Ю. П. била наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Във фиша било вписано, че установената скорост на движение на автомобила е 74 км/ч., а не заснетата скорост на движение от 77 км/ч., след като бил отчетен толеранс като възможна грешка от ±3 км/ч. и превишаването на разрешената скорост било с 24 км/час. Процесният ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 16.09.2025 г.

2

За извършеното нарушение е бил издаден електронен фиш срещу жалбоподателят в качеството му на законен представител на дружеството към датата на нарушението - управител. Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство и заснет клип, за чиято изправност са представени писмени доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка).

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал:

ЕФ № 7862592/2023 г., снимков материал, Справка за собственост на МПС № ***, Копие от Заповед на МВР № 8121з-931/30.08.2016 г., Копие протокол от метрологична проверка, Копие удостоверение одобрен тип средство за измерване, Копие протокол за използване на АТТС + снимка, Справкаразпечатка от АИС АНД, Ежедневна форма на отчет, Копие сертификат за преминало обучение, Справка за нарушител/водач, Справка от ТР, Проект за организация на движение по бул. "Ботеградско шосе", в района на административен номер 80, с посока на движение от ул. „Рилска обител“ към ул. „Летоструй“ , Ръководство за работа със Спукс от потребителитеадминистратори.

Съдът кредитира в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. От същите се установяват както факти от процесуално значение, така и такива свързани с обективната и субективната страна на нарушението.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, тъй като препис от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 16.09.2025 г., докато жалбата е депозирана на 01.10.2023г., в съответствие с общото правило, че когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Подадена е от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

3

Електронният фиш № 7862592 съдържа всички реквизити, посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е издаден в съответсвие с правилата на чл. 188 и чл.

189 от същия. Аргументите в тази насока са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя.

Описаното в електронният фиш нарушение е установено в съответствие с правомощията на контролните органи по чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.

Съгласно тази разпоредба определените от министъра на вътрешните работи служители имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. Представеният по делото сертификат за успешно проведено обучение за работа с технически средства /СПУКС/ ARH CAM S1 на името на Велислав Алексиев Алексиев, представител на ОПП-СДВР 03 ГРУПА „АСКПД“, извършил включването на техническото средство година, установява, че нарушението е констатирано от нарочно определено от Министъра на вътрешните работи лице, преминало съответното обучение. Видно от присъединените към доказателствения материал по делото заверено ксерокопие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 година, издадено от Български институт по метрология, както и Протокол от проверка № 037-СГИСИС/30.03.2023 г.на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел "Изпитване на средства за измерване на софтуер" при Български институт по метрология, използваната при установяване на нарушението преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1и е част от одобрените за използване средства за измерване под № 5126, като същата е одобрена и вписана в регистъра на 4

07.09.2017 година и е със срок на валидност на одобряване на типа до 07.09.2027 година. Използваната преносима система тип ARH CAM S1 с фабр.

№ 11743f0 съответства на одобрения тип и при изпълняване на правомощията си оправомощеното лице е изготвило Протокол за използване на техническо средство или система с рег. № 4332р-50501 в съответствие с изискването на чл. 10, ал. 1 от НАРЕДБА № 8121з-532 ОТ 12 МАЙ 2015 Г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилта за движение по пътищата, поради и което се прилагат правилата на чл. 189, ал. 4 и е достатъчно във фиша да бъде обозначена единствено териториалната структура на МВР.

Съдът не споделя и наведените възражения от страна на жалбоподателя, чрез неговия защитник адв. Г., че извършването на нарушението не е установено по несъмнен и категоричен начин, тъй като видно от вещественото доказателствено средство са заснети два автомобила, като не е ясно за кой от тях се отнася измерената скорост. В случая макар на статичното изображение да са заснети два автомобила,съдът няма основания да приеме, че измерената скорост не се отнася именно за автомобила управляван от жалбоподателката.

Предвид изложеното съдът намери, че от събраните в съдебното следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява извършването на нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП, която разпоредба въвежда задължение при движение в населено място водачите на пътни превозни средства от категория „В“ да не превишават скорост от 50 км/ч., като съгласно писмо на СО и приложените скици максимално разрешената скорост за участъка на нарушението е 50 км./ч /

Правилно е определен и субектът на нарушението, като съдът не приема наведените възражения в тази насока. Съгласно чл. 188 ал. 2 ЗДвП (в редакцията й към датата на нарушението) „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство“. В случая от справката от АИС - КАТ се установява, че моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, е собственост на юридическо лице - "***" ЕООД, ЕИК ***. Същевременно от справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на 5 дружеството се установява, че негов управител и законен представител към датата на нарушението е била именно жалбоподателката Ю. П. Т.. В случая няма значение, че жалбоподателят Т. е заличена като управител на дружеството в по-късен етап, доколкото към датата на извършване на нарушението именно тя е била законен представител на юридическото лице, чиято собственост е автомобилът. Съгласно посоченото в съпроводителното писмо, с което материалите по административнонаказателната преписка са изпратени в съда, жалбоподателката не е подала декларация пред СДВР, в която да е посочила конкретното физическо лице, управлявало автомобила на *** г..

При така установените факти СЪДЪТ прие, че правилно и в съответствие със закона наказващият орган е ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателят в качеството му на законен представител на дружеството, чиято собственост е заснетият автомобил, към момента на извършването на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

От субективна страна жалбоподателката е осъществила деянието при форма на вина евентуален умисъл. Същата е съзнавала, че се движи със скорост над разрешената и че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта (съзнавала е характера на извършеното и е предвиждал последиците му), но въпреки това е превишила скоростта за движение (съгласил се е с настъпването на последиците).