Решение № 1642 от 14.07.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1642

Перник, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - III състав, в съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА административно дело № 20267160700378 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д. С. Д., [населено място], община Р. срещу Заповед № 26-115*****/21.05.2026г., издадена от Д. Е. С. – полицейски инспектор към сектор „П****“ при ОДМВР – П****, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.1, б. з)бб) от ЗДвП му е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Посочва се в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като движението в лентата за принудително спиране се дължало на внезапен технически проблем – прегрял двигател, поради което автомобилът внезапно загубил мощност. Моли за отмяна на заповедта.

В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат С. Д. от АК – П****. Поддържа жалбата, излага допълнителни съображения въз основа на събраните доказателства, че заповедта не е мотивирана и не е съобразена с материалния закон, доколкото се установява, че участъкът, в който е заснето МПС не е автомагистрала, а автомобилен път. Моли за присъждане на направените разноски съгласно списък.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата Д. Е. С., полицейски инспектор към сектор *****към ОДМВР – П*****, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт З. В.. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд – П****, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

В ОД на МВР-П**** е регистрирана преписка с рег. № НТУ-24-0***/2026г, ведно със снимков материал от камера на НТУ, от която се установява, че на***** в 18:25 часа водач на автомобил с рег. № [рег. номер], преминал в лентата за принудително спиране на път А3 в района на 21+392км. в посока 1 със скорост 68, 4 км/ч. Съгласно справка АИС КАТ лек автомобил с рег. № [рег. номер] [Марка] е собственост на В. К. Д. с [ЕГН]. Същият заявил в декларация по чл. 188 от ЗДвП, че водач на автомобила е Д. С. Д..

На 21.05.2026 г. бил съставен АУАН серия АД № 7****от полицейски инспектор при сектор „П*****“ към ОДМВР – П***** против Д. С. Д., затова че на 07.04.2026 г. около 18:26 часа на Автомагистрала №**** /АМ С./ с посока на движение от [населено място] към [населено място] управлявал лек автомобил *****“ с рег. № [рег. номер], собственост на В. К. Д. с [ЕГН], като на 21+392 км се движел в лентата за принудително спиране, като нарушението е установено от електронната система за събиране на пътни такси - нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП. АУАН бил съставен въз основа на преписка № 313****/2026 съгласно извършената проверка по преписката и попълнена декларация по чл. 188 ЗДВП. АУАН е връчен на жалбоподателя на 21.05.2026г.

На същата дата – 21.05.2026 г. била издадена и ЗППАМ № 26-11****/**** от Д. Е. С. – полицейски инспектор към сектор „П**** към ОД на МВР-П***, с която за нарушение на чл. 58, т. 4, пр. 2 от ЗДвП (на 07.04.2026 г. около 18:26 часа на Автомагистрала № А 3 /АМ С./ с посока на движение от [населено място] към [населено място] управлявал лек автомобил „*** ****“ с рег. № [рег. номер], собственост на В. К. Д. с [ЕГН], като на 21+392 км се движел в лентата за принудително спиране, като нарушението е установено от електронната система за събиране на пътни такси) на основание чл. 171, т. 1 б. з "бб" от ЗДвП е наложена на Д. С. Д. принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) до решаване на отговорността, но не повече от 3 месеца. Със ЗППАМ е отнето СУМПС [номер].

Като доказателства по делото е прието заверено копие от административната преписка и са изслушани показанията на допуснатия до разпит свидетел В. Д. К. – съпруг на жалбоподателката. Същият заявява, че на процесната дата 07.04.2026 г. пътувал със съпругата му от София към [населено място], след П**** Той е шофирал, докато не се случил инцидента, колата изгубила мощност още преди кръговото и като се качили на магистралата вече загубили и скорост, поради тази причина трябвало да преминат в аварийната лента. Купили антифриз от бензиностанция „***** която е веднага след кръговото на около 300 м. При наливането на антифриза той си изгорил ръката, затова съпругата му поела управлението. Впоследствие се оказало, че антифриза не е достатъчен, колата загрявала, стрелката доближила пак червената зона, и колата не могла да набере скорост, за да минат в активната лента. Спрели на следващата близка бензиностанция „*****и пак купили и доляли антифриз, изчакали колата да се поохлади и тогава тръгнали. Между двете бензиностанции не са могли да карат в активната лента, колата не е могла да набере скорост, за да се движат безопасно. Точно тогава ги е засякла и ТОЛ камерата, която се намира между двете бензиностанции.

Към жалбата е представен касов бон за закупен антифриз от „**** – С. на 07.04.2026г. в 18:28ч.

В хода на съдебното производство допълнително е приобщено писмо с вх. № 2083/25.06.2026 г. от А****** с което, в изпълнение указанията на съда, е предоставена информация, относно сигнализирането с пътни знаци на участъка от АМ „С.“ от С**** към К***, а именно: към 07.04.2026 г. Участъкът от АМ „С.“, от км 19+570 (след пътен възел „Даскалово") до км 37+001 (преди пътен възел „Д*** Д****"), за посока на движение от С**** към К**** е сигнализиран с пътни знаци за автомобилен път, като: Пътни знаци Д6 („Край на автомагистрала") за посока на движение от С*** към К**** са монтирани при км 19+570; Пътни знаци Д7 („Автомобилен път") за посока на движение от С**** към К**** са монтирани при км 19+731; Пътни знаци Д5 („Автомагистрала") за посока на движение от С**** към К**** са монтирани при км 37+001.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на оспорващия като адресат на акта.

Разгледана по същество е основателна.

При така установеното от фактическа страна, въз основа на всички писмени и гласни доказателства, които изцяло кредитира, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Към датата на издаване на административният акт със Заповед № 81**** от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъществяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР. Отделно със Заповед № 31****/17.12.2025 година на директора на ОДМВР П**** на основание чл. 43, ал. 4 във вр.с ал.1 и ал. 3, т.1 от ЗМВР са определени компетентните длъжностни лица от Областната дирекция на МВР П**** да налагат принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП., като в т. 9 са делегирани правомощия на полицейските инспектори в сектор ****при ОДМВР-П**** поради което заповедта е издадена от материално компетентен административен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "з") "бб") от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Административният акт обаче е постановен при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 1 б. "з" подб. "бб" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за срок от три месеца за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.

Съгласно чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път.

Доколкото посочената като нарушена разпоредба на чл.58,т.4,пр.2 от ЗДвП и разпоредбата от административно-наказателния състав на чл.178ж,ал.1 от ЗДвП имат предвид движение по лентата за принудително спиране именно по автомагистрала, то за съставомерността на деянието е от съществено значение факта дали управлението в тази лента е било осъществено от жалбоподателя преди или след знак Д6 „Край на автомагистралата”, тъй като след знака нарушението е правно невъзможно от обективна страна. Съобразно разпоредбата на т. 52а, §6 от ДР на ЗДвП, „Скоростен път“ е пътят, който отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 8 от Закона за пътищата, а автомагистрала е пътят, който отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 7 от Закона за пътищата. Съответно чл. 3, ал. 7, т.1 от ЗП регламентира, че автомагистралите: 1. имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране. При съпоставяне на двете понятия се стига до извод, че единствено при автомагистралата законодателят е регламентирал създаването на такава лента за принудително спиране. Видно от събраните доказателства от АПИ за процесния участък пътни знаци Д6 („Край на автомагистрала") за посока на движение от С*** към К*** са монтирани при км 19+570; Пътни знаци Д7 („Автомобилен път") за посока на движение от С*** към К**** са монтирани при км 19+731; Пътни знаци Д5 („Автомагистрала") за посока на движение от С**** към К**** са монтирани при км 37+001. Автомобилът на жалбоподателя съответно е заснет на 21+392 км тоест към датата на извършване на нарушението, мястото (участъкът), в който се е движело процесното моторно превозно средство е със статут на автомобилен път. Видно от разпоредбата на чл. 58а от ЗДвП законодателят не е забранил движението по автомобилен/скоростен път в аварийната лента, която от дефиницията дадена в § 6, т. 4 от ДР на ЗДвП във връзка с „Граница на платното за движение“ става ясно, че е част от пътното платно, т.е. явява се конструктивен елемент на самото пътно платно, част от което е и лентата за движение.

Отделно от това, от представените по административната преписка снимкови материали единствено установяват наличието на автомобила в аварийната лента към конкретен момент – 07.04.2026 г. около 18:26 часа. Липсват каквито и да било доказателства относно предходен или последващ момент, позволяващи да се установи движение на автомобила в определен времеви диапазон, неговата продължителност, траектория или динамика на придвижване.

Самото установяване на автомобила, намиращ се в аварийната лента, не е достатъчно, за да се приеме за доказано осъществяването на нарушението по чл. 58, т. 4, пр. 2 ЗДвП. Законодателят е санкционирал движението в тази лента, а не самото пребиваване или спиране в нея.