Решение № 4662 от 20.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4662 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330102294 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от М. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул. “***“ №*, чрез адв. Б. З., против „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 121230735, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, поради настъпила погасителна давност, сумата от 2 464,95 лева - представляваща главница, произтичаща от договор за издаване на ко-брандирана кредитна карта Diners club-***от ***г., наказателна лихва в размер на 1 597,29 лева за период 01.11.2009г.-01.11.2012г., такса за напомнително известие и разноски в размер на 80 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 05.11.2012 г., до изплащане на вземането, 82,84 лева държавна такса и 264,27 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано изп.дело № ***г. по описа на ***.

Ищцата твърди, че е длъжник по изп.дело № ***г. по описа на ***, което е образувано с молба вх. № ***г., подадена от „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД, за събиране на процесното вземане въз основа на Изпълнителен лист, издаден на ***г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС.

Поддържа, че тя не дължи сумите по посочения изпълнителен лист, издаден в полза на ответника по делото и въз основа на който е образувано изп.дело №***г. по описа на ***, респ. същите не подлежат на принудително събиране, 1 поради обстоятелството, че вземанията са погасени по давност. В тази насока изтъква, че между датата на издаването на изпълнителния лист -***г., и датата на образуване на изпълнителното дело - ***г., е изминал период повече от 5 години. Поради това счита, че към датата на подаване на молбата за образуване на изп. дело № ***г. по описа на *** - ***г., вземането на ответника по издадения по ч.гр.д. №*** г. по описа на ПРС изпълнителен лист е погасено по давност. С оглед на изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по настоящото дело разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД, със съображения за допустимост, но неоснователно на иска. Не оспорва, че в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС за вземане срещу ищцата. Твърди, че въз основа на същия ответното дружество е образувало при ***, с рег.№ ***, изп. дело № *** г., за събиране на вземането му спрямо М. Д., по което дело съдебният изпълнител, въз основа на молби от взискателя, е предприел изисканите изпълнителни действия, изразяващи се в редовното връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, както и в налагането на запори на получаваното от длъжника трудово възнаграждение и на притежаваните банкови сметки. Изтъква, че въз основа на наложените принудителни мерки са постъпили суми през месеците юни и юли 2014 г. за погасяване на вземането на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД. Ответното дружество посочва още, че през годините, през които това дело е било при ***, взискателят, настоящ ответник, регулярно е поддържал неговата висящност до 30.08.2019г. – датата на последното валидно изпълнително действие по делото. Въпросното изп. дело било прекратено поради настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т 8 ГПК, съгласно постановление на **от ***г. Твърди се, че след като взискателят – настоящ ответник, получил обратно оригинала на изпълнителния лист, е образувано второ по ред изпълнително дело спрямо ищеца Д., а именно изп.дело № ***г. по описа на ***. Предвид изложените фактически твърдения относно законосъобразно образуваните две изпълнителни дела, се поддържа от ответното дружество, че не е изтекла предвидената в законна петгодишна погасителна давност, поради което са моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира разноски и са заявява възражение за прекомерност на претенираното от ищцата адвокатско възнаграждение. Моли да се изиска и изп. дело № ***г. по описа на ***.

Като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

С исковата си молба ищецът е представил копия на молба за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, въз основа на вляла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, самият изпълнителен лист, както и съобщение от *** до длъжника М.

Д., връчено на ***г., за образуваното изпълнително дело.

2

По настоящото дело е приложено копие на изп.дело № *** г. по описа на ***. Същото е образувано за събиране на процесното вземане на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД спрямо ищеца по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС за сумата от 2 464,95 лева представляваща главница, произтичаща от договор за издаване на кобрандирана кредитна карта Diners club-**** от ***г., наказателна лихва в размер на 1 597,29 лева за период 01.11.2009г.-01.11.2012г., такса за напомнително известие и разноски в размер на 80 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 05.11.2012 г., до изплащане на вземането, 82,84 лева държавна такса и 264,27 лева юрисконсултско възнаграждение. Делото е образувано на дата *** г. по молба на кредитора, с която е направено искане за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, като са възложени на съдебния изпълнител и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ по свое усмотрение да извършва справки и да предприема действия по принудително изпълнение. С молбата са заплатени и дължимите такси за образуване на изпълнителното дело и извършването на изпълнителни действия по него. Въз основа на молбата на взискателя, съдебният изпълнител е извършил справки за имущественото съС.ие на длъжника, изпратил е ПДИ, като е наложен и запор на трудовото възнаграждение на М. Д. на дата ***г. /л.101/, както и на вземанията и банкови сметки на *** г. в „***“ АД /л.78/. От така наложените запори през *** г. са постъпвали по изпълнителното дело парични суми, които са били разпределяне за частично погасяване на вземанията на взискателя. На дата *** г. взискателят е депозирал молба за предприемане на нови действия по принудително изпълнение /л.125/, като на дата *** г. е наложен запор на вземанията на М. Д. по банковите й сметки в „***“ ЕАД /л. 134/. Изпратено е напомнително запорно съобщение на същия работодател. За предприетите изпълнителни действия по искане та съдебния изпълнител взискателят е заплатил дължимите държавни такси. На дата *** г. е постъпила нова молба за изпълнителен способ /л.169/ от „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД, въз основа на която са наложени на дата *** г. нови запори на вземанията на длъжника Д. по банковите и сметки в две други банки - „***“ АД /л.177/ и „***“ АД /л.179/. При възложени права по чл. 18 ЗЧСИ въз основа на разпореждане от*** г. и със запорно съобщение от *** г. /л.193/ съдебният изпълнител е наложил запор и на притежаваните от длъжника по изпълнителното дело дружествени дялове в дружеството „Диджио 76“ ЕООД, който запор е отразен в Търговския регистър. Видно от постановление от *** г. на *** е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК образуваното изп.дело № *** г. по негов опис, като впоследствие е върнат на взискателя издадения изпълнителен лист.

Постъпило е по настоящото дело и копие от изп.дело № ***г. на ***, образувано на дата *** г. по молба на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД за събиране на вземането на взискателя срещу М. Д. за сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № *** г. на ПРС. С молбата отново са посочени способи за принудително събиране на вземането, като са възложени и правата по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител. В хода на това изпълнително дело са 3 наложени на дата *** г. нови запори на вземанията на длъжника Д. по банковите й и сметки в „***“ АД /л.263/ и в „***“ АД /л.265/, както и запор на трудовото й възнаграждение, наложен на дата ***г. /л.271/. Понастоящем изпълнителното дело е спряно въз основа на издадената по настоящото дело обезпечителна заповед.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск по чл. 439 ГПК, като съгласно ал. 1 и ал.

2 на посочения член длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът следва да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая процесното вземане е обект на принудително изпълнение по изп.дело № *** г. на ***, поради което ищецът има интерес от неговото предявяване. Същият твърди изпълнението да е незаконосъобразно заради погасяване по давност на правото на принудително събиране на вземането, което погасяване да е настъпило след влизането в сила на изпълнителното основание - заповед за изпълнение. В тази насока искът е процесуално допустим, доколкото не се твърди да е било извършено плащане на част от вземанията по листа.

Разгледана по същество, исковата претенция е неоснователна предвид следното:

Правото да се събере по принудителен ред едно изискуемо вземане в принципен план се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД или тригодишната такава по чл. 111 ЗЗД, а когато вземането е съдебно установено по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността е всякога пет години.

Налице е актуална съдебна практика относно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД - Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., установяваща, че 5-годишния срок на новата давност, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. В мотивите на цитираното решение се чете още, че влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за длъжникът остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл.

416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение се стабилизира окончателно, тъй като по новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. В тази насока ВКС е препратил и към други актове на касационната инстанция в същия смисъл - решение по т. д. № 1562/2015 г. на І т. о., по гр. д. № 1722/2021 г. на ІV г. о. и определения 4 по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ІV г. о., ч. т. д. № 1366/2015 г. на ІІ т. о., ч. гр. д.

№ 4647/2015 г. на ІV г. о., ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ІV г. о.

С оглед на горното и съобразно цитираната съдебна практика, следва да се приеме, че срокът на погасителната давност на процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, е петгодишния срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а не краткия тригодишен по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Относно въпроса за приложението на института на погасителна давност по време на висящ изпълнителен процес, през годините са действали два акта на върховните съдилища, които са били със задължителна сила. Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.