Решение № 8257 от 07.07.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 8257

Пловдив, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - I Състав, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАРИНА МАТЕЕВА

При секретар КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА МАТЕЕВА административно дело № 20267180701230 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на Д. С. Х., [ЕГН], с постоянен адрес и адрес за призоваване:гр.Пловдив, [улица], *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 1399809/23.04.2026 год., изд. от А. Д. Д., - инспектор към РУ 04 към ОДМВР Пловдив,с която на Х. е наложена административна мярка на основание чл.171,т.1,б з,гг от ЗДвП-„временно отнемане на СУМПС на водач,който е извършил нарушение по чл.175,ал.3 от ЗДвП,до решаване на въпроса за отговорността ,но не повече от 6 месеца“.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и иска нейната отмяна.Поддържа се,че не е извършено нарушение по чл.140 ,ал.1,предл първо от ЗДвП,че не е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя.Твърди се,че административният орган не е имал основание за налагане на оспорената ПАМ.

Ответната страна – инспектор към РУ 04 Пловдив,ОДМВР Пловдив-А.Д. поддържа,че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Пловдивският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна. Съображенията за това са следните:

От фактическа страна се установява,че на 23.04.2026г. в гр.Пловдив,[улица]тунела юг в посока на движение юг към [улица],в близост до административен адрес:гр.Пловдив,ул.***, Д.С. Х. като водач на лек автомобил „БМВ 328И“ с рег.№ ***,управлява МПС чужда собственост с прекратена регистрация на основание чл.143,ал15 от ЗДвП-непрехвърлена собственост в законоустановения двумесечен срок.Горното е квалифицирано като нарушение по чл.140,ал.1,пр.1 от ЗДвП-„управлява МПС,което не е регистрирано по надлежния ред“.

Съставен е АУАН GA,номер 1302447 от 23.04.2026г. и въз основа на него е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 1399809/23.04.2026 год., изд. от А.Д.Д., - инспектор към РУ 04 към ОДМВР Пловдив,с която на Х.е наложена административна мярка на основание чл.171,т.1,б з,гг от ЗДвП-„временно отнемане на СУМПС на водач,който е извършил нарушение по чл.175,ал.3 от ЗДвП,до решаване на въпроса за отговорността ,но не повече от 6 месеца“.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, съгласно заповед №8121з-1632/02.12.2021г.на министъра на вътрешните работи, заповед № 3173-11675/31.12.2021г. и заповед №3173-3162/15.04.2022г. на директора на ОДМВР Пловдив, поради което не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. Обжалваната заповед е постановена в предписаната от закона форма, като са изложени фактически и правни основания съобразно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК.

Очертаните в ЗППАМ обективни и субективни признаци са тези на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП, на което съответства разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДП, установяваща санкция за посоченото неправомерно поведение.

При проверката на ЗППАМ за съответствието му с материалния закон съдът дължи изследване на въпроса дали адресатът е извършил нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, т. е. дали на посочените време и място е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – в случая дали управляваното от жалбоподателя МПС, което е собственост на трето лице, е било със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика. От страна на административния орган не се твърди, че собственикът е бил уведомен за служебната дерегистрация на лекия автомобил, за да се предположи обосновано, че водачът на такъв автомобил също е знаел, че не е регистриран по надлежния ред. Поради това държавната принуда по отношение и на жалбоподателя, се явява непропорционална, доколкото процесното МПС не е негова собственост.

С оглед гореизложеното няма надлежно приложени доказателства, че са налице основанията за извършено нарушение от категорията на посочените в разпоредбата чл. 171, т. 1, б. з)гг) ЗДвП, а именно чл. 175, ал. 3 ЗДвП, което означава, че на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на административния акт, довели до засягане правото му на защита.

Предвид горното не са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ, нито същата е в съответствие с преследваната от закона цел.

С оглед изложеното, настоящият състав намира жалбата за основателна, а оспореният административен акт за незаконосъобразен, което налага неговата отмяна.

За пълнота на изложението,посочената съдебна практика от процесуалния представител на жалбоподателя е изцяло неприложима към процесния казус.

При този изход на делото ,на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 365,11 евро,от които заплатена ДТ в размер на 5,11 евро и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 евро.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив,Първо отделение,Първи състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 1399809/23.04.2026 год., изд. от А.Д.Д., - инспектор към РУ 04 към ОДМВР Пловдив.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на Д.С. Хасан, [ЕГН], с постоянен адрес и адрес за призоваване:гр.Пловдив, [улица], *** разноски по делото в размер на 365,11/триста шестдесет и пет евро и единадесет евроцента/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�