Определение № 120 от 30.05.2023, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120 гр. Търговище, 29.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20233500500098 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното;

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба на адв. А. Ст., пълномощник на Б. А. от с. К., община А., срещу определение № 520 от04.04. 2022 г., по гр.д. № 1674/ 2022 г. на РС – Търговище. С определението се отказва да бъде конституирана жалбоподателката като заинтересувано лице в производството за лишаване от родителски права на В. М. от с.

К., община Т.. В жалбата се посочва, че в закона няма ограничение по отношение на това, че в производството могат да бъдат конституирани заинтересувани лица. Според съдебната практика било допустимо участието в това производство на лицето, при което било настанено детето. Още повече с молбата се искало и присъждане на издръжка. Затова се иска определението да бъде отменено, да се конституира жалбоподателката като трето лице в процеса и да се разгледа съвместно исковавта претенция за издръжка срещу ответницата.

От РП – Търговище не е постъпило становище по жалбата. Няма такова и от отдел „Закрила на детето“ при РДСП – Търговище.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: жалбата е редовна и процесуално допустима. По същество е неоснователна.

Делото пред РС – Търговище е образувано по искова молба на РП – Търговище, срещу В. И. М. от с. К., с която се иска ответницата да бъде лишена от родителски права по отношение на Е. Е. С.. В молбата се посочва, че майката е изоставила детето, което е настанено при баба му по майчина линия – Б. М.. Съдът е конституирал със 1 свое определение като контролираща страна ДСП – Търговище, отдел „ЗД“. След това по делото е постъпила молба от г-жа М. – жалбоподателката, в която моли да бъде конституирана като заинтересувана страна, поддържа иска наред с ищеца, отправя искания относно режима на лични контакти на детето, както и иска заплащане на издръжка за него от страна на майката в размер на 400 лв.

В определението, което се обжалва, съдът се е произнесъл по искането за конституирането като заинтересувано лице, като е отказал такова. Не се спори, че именно жалбоподателката отглежда и възпитава детето в момента.

При така установените факти, въззивният съд прави следните изводи: участието на страните в гражданския процес е строго регламентирано. Когато се касае до обикновен граждански процес ищецът е този, който с предявяването на иска конституира себе си като ищец и посочения ответник, като съдът преценява наличието на процесуална дееспособност.

В производствата, които са специализирани и касаят родителските права и отговорност, отношенията между родители и деца, се прилагат и специалните норми на СК. Именно там е регламентиран редът, по който се разглеждат производствата за лишаване от родителски права, а нормите са специални и имат предимство пред тези в общия граждански процес. Законът определя императивно процесуалните рамки, в които се осъществява съдебният процес, като не дава право за участието на лица, извън тези, които са посочени в чл. 133 от СК. В този процес именно законодателят преценява кои са заинтересуваните лица. Сред тях не са лицата, при които детето е настанено като мярка за закрила. Те участват само в процеса, при който се взема решение дали и къде да бъдат настанени. В този смисъл оплакванията в жалбата са абсолютно неоснователни, а посоченото, че имало съдебна практика в тази посока не е подплатено с позоваване на конкретни актове.

С оглед на това, че производството е специфично, няма как да бъде приложена и нормата на чл. 219 от ГПК. Още повече, че право да искат участие на трето лице е дадено единствено и само на страните в процеса. Именно заради спецификата на производството няма как да бъде приложен и чл. 225 от ГПК.

По отношение правата на лицата, при които детето е настанено, нормативната уредба е отново в СК – чл. 137. Тя на свой ред дава възможност тези лица да вземат решения относно здравето, образованието и гражданското състояние на децата, които отглеждат, както и във връзка с издаване на лични документи и задължения относно доходите от имущество. До произнасянето на съда относно ограничаването на родителските права и до учредяването на настойничество или попечителство по реда на чл. 136 от СК, тези лица не могат да извършват други процесуални действия. Още по-малко това може да бъде завеждане иск за заплащане на издръжка.

С оглед запазване интересите на детето, при уважаване на искането, съдът 2 служебно се произнася относно издръжката, ако такава няма присъдена – чл. 134 от СК. Т.е. законодателят е предвидил, че това е задължение на съда и няма нужда странични на процеса лица да предявяват права, които все още не са им предоставени на етапа, на който се намира производството.

Няма как да бъде споделено и изложеното в жалбата, че съдът на практика бил отказал да разгледа искането за издръжка. Съдът всъщност не се е произнесъл по това искане и няма как въззивният съд да се произнася относно неговата законосъобразност, защото липсва диспозитив. А и както беше посочено, въпросът за издръжката се разглежда служебно.

С оглед на така изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Разноски, предвид изхода на спора и естеството на производството, не следва да се присъждат.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 520 от 04.04. 2023 г., по гр.д. № 1674/ 2022 г. на РС – Търговище , КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3