Решение № 335 от 01.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20261001000276 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по две въззивни жалби от несъстоятелния длъжник – „Лукс Паркет“ ЕООД, чрез адв. П. срещу решение № 192 от 17.02.2026г. и решение № 196 от 17.02.2026 г., постановени по т.д. № 20241100900212 по описа на СГС, с които са отхвърлени молбите му за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на решение № 17 от 07.01.2026г. постановено по т.д. № 20241100900212 по описа на СГС, на основание чл. 247, ал. 1 и чл.

250, ал. 1 от ГПК.

Въззивникът/несъстоятелният длъжник - „Лукс Паркет“ ЕООД счита, че очевидни фактически грешки са допуснати и в трите диспозитива на основното решение. Относно първият постановен диспозитив твърди, че молбата за възобновяване на производството е основателна, защото първоинстанционният съд не е съобразил представените писмени доказателства, че длъжникът разполага с парични средства, поради което молбата му по чл.

247 ГПК е основателна и следвало да бъде уважена. Относно вторият постановен диспозитив, били налице груби процесуални нарушения и постановеното в тази част съдебно решение, било изцяло неправилно и незаконосъобразно. В същото време, разпоредбата на чл. 735, ал. 2 от ТЗ уреждала еднократно спиране на производството по несъстоятелност. Пред СГС били представени доказателства за множество висящи съдебни производства, които били непреодолима процесуална пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност. На следващо място твърди, че първоинстанционният 1 съд не е изискал удостоверение от НОИ относно предаването в архива на ведомостите на работниците и служителите. Счита за неправилен изводът на СГС, че мотивите на съдебния акт не можело да бъдат поправяни по реда на чл. 247 от ГПК. В своята съдебна практика ВКС приемал, че противоречивите и неясни мотиви водели до нищожност на съдебния акт.

Моли въззивния съд да отмени решение № 192 от 17.02.2026г. по т.д. 212/2024 г. по описа на СГС и да допусне исканата поправка.

Въззивникът/несъстоятелният длъжник - „Лукс Паркет“ ЕООД счита, че с решението, с което е отказано допълване на основното решение по реда на чл. 250 ГПК, били изложени бланкетни мотиви и без да е изследвано какво точно е поискано с молбата. По делото е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност, което е било спряно. Съдът е бил сезиран от длъжника с две молби за възобновяване на производството по несъстоятелност от 24.11.2025 г. и от 16.12.2025 г., като втората и представените с нея доказателства не били обсъдени. На следващо място твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са без значение обстоятелствата за наличието на висящи дела със страна „Лукс Паркет“ ЕООД, с което е нарушил разпоредбите на чл. 635, ал. 2 и чл. 735, ал.

2 от ТЗ. На следващо място твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил и други обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на спора и които са посочени в подадена от длъжника молба с вх. рег. № 151845/16.12.2025 г. Въззивникът твърди, че е налице пълно удовлетворяване на двамата кредитори на дружеството – „Юробанк България“ АД и „Обединена Българска Банка“ АД, поради което предприятието е изцяло оздравено.

Освен това, от извършените към „Юробанк България“ АД плащания от другите солидарни длъжници, извършени по споразумения с „Лукс Паркет“ ЕООД, към датата на постановяване на решението дългът е платен изцяло. Това обстоятелство можело да бъде установено само и единствено при възобновяване на производството по несъстоятелност и неговото приключване поради изчерпване на неговия предмет. Според въззивника, това е грубо процесуално нарушение на процесуалните правила, което означавало, че в случая е изпълнен фактическия състав на разпоредбата на чл. 250 ГПК, тъй като СГС не се е произнесъл по всички искания отразени в молбите от 24.11.2025 г. и 16.12.2025 г. Съдът не е длъжен да уважи направените в тези молби искания, но е длъжен да обсъди всяко едно от тях и да изложи мотиви за тяхното уважаване, респективно отхвърляне. Моли въззивния съд да отмени решение № 196 от 17.02.2026 г. по т.д. 212/2024 г. и да допусне исканото допълване.

Въззиваемият/кредиторът – „Юробанк България“ АД е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба срещу двете решения, чрез юр. Д.. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане на твърденията във въззивнат жалба. Моли въззивния съд да потвърди обжалваните решения като законосъобразни и правилни. Претендира юрискоснсултско възнаграждение в размер на 180 евро.

Въззивните жалби са подадени в законния срок, от надлежна страна по делото против подлежащи на въззивно обжалване решения на градския съд, поради което са допустими и 2 подлежат на разглеждане по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решенията установи, че те са валидни и допустими в обжалваната част.

По въззивната жалба срещу решение № 192 от 17.02.2026 г. по т.д. 212/2024 г., с което е оставено без уважение молбата на въззивника за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247, ал. 1от ГПК:

За да остави без уважение искането на „Лукс Паркет“ ЕООД/в несъстоятелност/, за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 17 от 07.01.2026 г. по т.д. 212/2024 г. по описа на СГС, първоинстанционният съд е приел, че се е произнесъл по искането му за възобновяване на производството по несъстоятелност, както и по отношение на реализацията на възприетото основание за прекратяване на същото и заличаване на дружеството-длъжник, поради липса на имущество/привнесени първоначални разноски, които да позволят развитието му в отделните фази разписани в ТЗ. Що се касаело до частта от съдържанието на решението, която обхваща неговите мотиви, то същите не могат да бъдат предмет на поправка на очевидна фактическа грешка.

Въззивният съд приема от правна страна, следното:

За да се приеме наличие на допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, следва да съществува противоречие между формираната в мотивите воля на съда и тази, обективирана в диспозитива на съдебния акт. Необходимо е грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда (решение № 55/06.07.2009 г. по т.д. № 541/2009 г., I т.о, решение № 34/14.02.2012 г. по гр. д. № 684/2011 г., IІІ г.о. и др.).

Такава грешка представляват например: 1. погрешно посочване имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума в решението на съда; 2. погрешни пресмятания на суми; 3. пропуск да се отрази в решението на съда, личащ от мотивите, /например произнасянето по отхвърлената част от иска, по един от исковете, по солидарния характер на осъждането и т.н./.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че очевидни фактически грешки са допуснати и в трите диспозитива на основното решение.

Несъстоятелният длъжник не сочи нито една конкретна очевидна фактическа грешка, изразяваща се в противоречие между формираната воля на съда в мотивите, която неправилно е възпроизведена в диспозитива на съдебното решение. Действителната воля на съда е отразена в т.нар. главни/същински/ мотиви, в частта, в която са изложени по същество правните изводи по установената фактическа обстановка, която напълно съответства с всеки един от трите постановени диспозитива – 1. Оставя без уважени молбата на „Лукс Паркет“ ЕООД/в несъстоятелност/ за възобновяване на производството; 2. Прекратява производството по т.д. 212/2024 г. по описа на СГС и 3. Заличава от ТР “ Лукс Паркет“ ЕООД/в несъстоятелност/. Следователно, формираната от първоинстанционния съд воля в мотивите е намерила пълно, вярно и непротиворечиво изражение и в трите диспозитива на съдебното решение.

3

Средството за защита на страната срещу пропуска на съда да разгледа и съобрази всички представени писмени доказателства, допуснати груби процесуални нарушения, наличието на множество висящи съдебни производства, които били непреодолима процесуална пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност, както и липсата на удостоверение от НОИ относно предаването в архива на ведомостите на работниците и служителите, може да са предмет на производството по обжалване на съдебното решение, но не и по реда на производството по чл. 247, ал. 1 от ГПК, както неоснователно счита процесуалният представител на несъстоятелния длъжник.

Несъобразяването на съда с разпоредбата на чл. 735, ал. 2 от ТЗ за еднократно спиране на производството по несъстоятелност, може да е предмет на производството по обжалване на решението за спиране по чл. 632, ал. 1 ТЗ, но не и на настоящото производство.

Ирелевантно за това производство е твърдението във въззивната жалба, че противоречивите и неясни мотиви водели до нищожност на съдебния акт. Възраженията за нищожност на съдебното решение може да се релевират в производството по неговото обжалване, а когато е влязло в сила евентуално по общия исков ред, на основание чл. 270, ал. 2 от ГПК.

В настоящия случай, в нито един от трите диспозитива на основното първоинстанционно решение няма допуснати очевидни фактически грешки, както и не е налице разминаване между действителната и обективираната в акта на съда воля. В процесната хипотеза, няма и допуснати грешки в мотивите, които да съставляват очевидна фактическа грешка, по смисъла разяснен по-горе.

По въззивната жалба срещу решение № 196 от 17.02.2026 г. по т.д. 212/2024 г., с което е оставено без уважение искането на въззивника за допълване на решението по реда на чл.

250, ал. 1от ГПК:

За да остави без уважение искането на „Лукс Паркет“ ЕООД/в несъстоятелност/, за допълване на решение № 17 от 07.01.2026 г. по т.д. 212/2024 г. по описа на СГС, първоинстанционният съд е приел, че се е произнесъл изчерпателно, като най-напред е оставил без уважение неговата молба за възобновяване на производството по несъстоятелност, както и че е приложил уреденото в чл. 632, ал. 4, във връзка с ал. 2 ТЗ основание за прекратяване на производството и заличаване на търговското дружество – длъжник. Липсвала непълнота на решението от 07.01.2026 г., която да трябвало да се преодолява по реда на чл. 250 ГПК.

Въззивният съд приема от правна страна, следното:

Съгласно правната доктрина и трайно установената съдебна практика, непълно съдебно решение е налице тогава, когато липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет на делото. Допълнително решение се постановява, когато съдът не се е произнесъл по някой от предявените искове или по цялото искане, или по част от искането, т. е. липсва изобщо формирана и изразена воля на съда както в мотивите на решението, така и в неговия диспозитив. Когато съдът е формирал воля по целия спорен предмет и постановеният диспозитив съдържа произнасяне по цялото спорно право, не са налице предпоставките по 4 чл. 250, ал. 1 от ГПК.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че липсата на произнасяне от съда по двете молби от длъжника за възобновяване на производството по несъстоятелност от 24.11.2025 г. и от 16.12.2025 г., на представените с тях доказателства, както и че не е съобразил и други обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на спора и които са посочени в подадена от длъжника молба с вх. рег. № 151845, представлявали основание за допълване на първоначалното решение.

Непроизнасянето на първоинстанционния съд по всички твърдения за осъществени факти и доказателствата, които ги установяват, необсъждането на всички правни доводи на страната, имат значение за евентуалната неправилност и необоснованост на постановеното първоначално решение. Редът за защита на страната е чрез неговото обжалване, а не чрез искане за неговото допълване по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК, както неправилно счита процесуалният представител на несъстоятелния длъжник.