Решение № 15834 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15834 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110155419 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Ищецът Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД твърди, че на 03.03.2023 г. в гр.

Асеновград, на ул. „Генерал Дандевил“ № 26, ответницата управлявала лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q5“, с рег. № *********. Поради движение с несъобразена скорост тя загубила контрол върху автомобила и причинила пътнотранспортно произшествие с паркиран лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *********, собственост на К.Н.С., като по автомобила били причинени материални увреждания. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП № ******** от 03.03.2023 г. от органите на ОДМВР - Пловдив, в който било отразено, че ответницата е управлявала моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация над допустимата по закон норма. Твърди, че към момента на събитието гражданската отговорност на автомобила „Ауди Q5“ с рег. № ********* била застрахована при ищеца по полица № BG/02/**********. Увреденият автомобил „Фолксваген Голф“ бил застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при ЗАД „Армеец“, по която била образувана щета № 26023030100897. ЗАД „Армеец“ определило и изплатило на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение, след което отправило регресна претенция към ищеца. При ЗД „Бул Инс“ АД била образувана щета № 2310034211, по която дружеството поддържа, че е заплатило сумата 810,68 лв. /414,49 евро/ и е направило ликвидационни разноски в размер 25 лв. /12,78 евро/. Поради това счита, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ е придобило регресно вземане срещу ответницата. Излага, че я е поканило да заплати дължимата сума, но плащане не е постъпило.

Въз основа на изложеното ищецът иска ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата 427,28 евро /835,68 лв./, от които 414,49 евро /810,68 лв./ - главница, представляваща твърдяно платено застрахователно обезщетение и регресно вземане, и 12,78 евро /25 лв./ ликвидационни разноски, заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 17.12.2025 г., до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответницата Г. Г. Т. е редовно уведомена за исковата молба, но в срока по чл. 131 ГПК не 1 подава отговор. Не се явява и не изпраща представител в първото по делото открито съдебно заседание и не е направила искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е приет като писмено доказателство Протокол за пътнотранспортно произшествие № ******** от 03.03.2023 г., съставен от служител на РУ - Асеновград. В него са индивидуализирани лек автомобил „Ауди Q5“ с рег. № *********, управляван от ответницата, и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *********, собственост на К.Н.С..

Отразени са увреждания по задната дясна част на автомобила „Фолксваген“, както и данни за извършена проверка на водача на „Ауди“-то за употреба на алкохол. Към материалите са приложени схема на произшествието, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум, от които се установяват положението на автомобилите след ударите и видимите увреждания по тях.

Приета е справка от Информационния център към Гаранционния фонд, от която се установява, че към 03.03.2023 г. за лек автомобил „Ауди Q5“ с рег. № ********* е било налице действащо застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗД „Бул Инс“ АД. Представена е и застрахователна полица № BG/02/**********, посочена от ищеца като основание за покритието. По отношение на увредения лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********* е приета полица за застраховка „Каско на МПС“ № 0306X0709347, сключена със ЗАД „Армеец“ и действаща към датата на произшествието.

По делото е приета като писмено доказателство ликвидационната преписка на ЗАД „Армеец“ по щета № 26023030100897. В заявлението за изплащане на обезщетение собственикът К.Н.С. е описал уврежданията по автомобила, настъпили при процесното произшествие. В описа на претенцията от 06.03.2023 г. са посочени ремонт и боядисване на облицовката на задната броня, ремонт и боядисване на задния десен панел, боядисване на облицовката на предната броня и ремонт и боядисване на дясната надлъжна греда. В изготвената калкулация стойността на ремонта е определена на 795,68 лв. с ДДС.

Приет е доклад по щетата № 26023030100897 от 03.04.2023 г., с който ЗАД „Армеец“ е одобрило изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 795,68 лв. на собственика на автомобила.

Представено е платежно нареждане от 05.04.2023 г., от което се установява, че ЗАД „Армеец“ е превело сумата от 795,68 лв. по банкова сметка на К.Н.С.. Това платежно нареждане удостоверява изпълнение от имущественото застрахователно дружество към увредения собственик, но не съдържа данни за плащане, извършено от ЗД „Бул Инс“ АД.

Приета е регресна покана на ЗАД „Армеец“ до ЗД „Бул Инс“ АД във връзка със същата щета, с която имущественото застрахователно дружество е поискало възстановяване на изплатеното обезщетение от 795,68 лв. заедно с ликвидационни разноски. Върху документите по преписката е отразено формиране на обща претенция от 810,68 лв., включваща изплатеното обезщетение и 15 лв. разноски. Представянето на тази покана установява отправянето на регресна претенция към ищеца, но не доказва нейното последващо погасяване от ЗД „Бул Инс“ АД.

Приети са изготвени от ищеца документи по щета № 2310034211, включително регресна покана до ответницата, в която е посочено, че ЗД „Бул Инс“ АД е изплатило общо 835,68 лв., както и обратна разписка за изпращането й.

По делото са приети заверени копия от материалите по досъдебно производство № 127/2023 г. по описа на РУ - Асеновград, пр. пр. № 2676/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив, Териториално отделение - Асеновград. От протоколите за разпит на полицейските служители Д.И.К. и С.К.Т. се установява, че около 00:45 часа на 03.03.2023 г. те са били изпратени на адреса на произшествието. На място са установили ответницата и собственика на автомобила „Ауди“. След проведена проверка ответницата е била изпробвана с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, което е отчело концентрация 1,98 промила 2 алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 122318, а ответницата е отведена в лечебно заведение, където е отказала да даде кръвна проба за химическо изследване.

От приетите като писмени доказателства АУАН серия GA № 932066, GA № 932067 и GA №

932069 от

03.03.2023 г., талона за медицинско изследване и административнонаказателните документи се установява, че на ответницата са били вменени управление след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 промила, управление без необходимата правоспособност и движение с несъобразена скорост.

Административнонаказателните производства за употребата на алкохол и за несъобразената скорост са прекратени поради наличие на данни за престъпление и образуването на наказателно производство.

В материалите се съдържа справка за съдимост, от която се установява, че по НОХД № 190/2023 г. на Районен съд - Асеновград е одобрено споразумение, влязло в сила на 20.03.2023 г., с което ответницата е призната за виновна за управление на процесния автомобил на 03.03.2023 г. с концентрация на алкохол 1,98 промила. Този съдебен акт потвърждава установеното от техническото средство управление след употреба на алкохол над допустимата по закон норма.

С постановление от 03.10.2025 г. наказателното производство по ДП № 127/2023 г., водено за причиняване по непредпазливост на значителни имуществени вреди, е прекратено.

В постановлението са възприети управлението на автомобила от ответницата, употребата на алкохол, механизмът на произшествието и нанесените вреди. Прекратяването е мотивирано с липсата на изискуемия размер на значителните имуществени вреди и с волеизявленията на пострадалите, а не с липса на авторство или на причинна връзка.

По делото е изслушана и приета съдебно-автотехническа експертиза, в която е посочено, че на 03.03.2023 г. около 00:43 часа автомобилът „Ауди Q5“ се е движил по ул.

„Генерал Дандевил“ и поради движение с несъобразена скорост водачът е загубил контрол, отклонил се е наляво и е осъществил контакт с паркираните автомобили л.а. „Фолксваген Голф“ и л.а. „Тойота Аурис“, след което се е отклонил надясно и е ударил ограда с бетонна основа. Вещото лице приема, че описаните по л.а. „Фолксваген Голф“ увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с произшествието. Необходимата стойност за възстановяването им към датата на ПТП е 1320,56 лв. с ДДС, а обичайните ликвидационни разноски при подобна щета са между 15 и 25 лв. Заключението не е оспорено.

От описаните доказателства съдът приема за установено, че на 03.03.2023 г. ответницата е управлявала застрахования при ищеца автомобил „Ауди Q5“ с рег. № ********* след употреба на алкохол с концентрация 1,98 промила, загубила е контрол върху него и е причинила уврежданията по автомобила „Фолксваген Голф“ с рег. № *********.

Установени са валидното застрахователно правоотношение, противоправното и виновно поведение на ответницата, причинната връзка и размерът на действителните вреди.

Установено е и че ЗАД „Армеец“ е изплатило на увредения собственик 795,68 лв. и е отправило към ЗД „Бул Инс“ АД регресна претенция за 810,68 лв.

Не се установява обаче ищецът да е изпълнил отправената към него регресна претенция.

Въпреки изричното указание, дадено с определението по чл. 140 ГПК, ЗД „Бул Инс“ АД не е представило доказателство за извършено плащане към ЗАД „Армеец“ по щета № 2310034211. В откритото съдебно заседание ищецът не е направил допълнителни доказателствени искания, след приемането на полицейските и прокурорските материали и на експертизата съдебното дирене е приключено, а доказателственият пропуск е останал неотстранен.

От правна страна съдът намира следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата. Последната не е подала отговор на исковата молба, не се е явила и не е 3 изпратила представител в първото по делото заседание, нито се установява да е поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Независимо от това съдът намира, че не е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК предявеният иск да е вероятно основателен с оглед на посочените обстоятелства и представените доказателства.

Правото на регрес по чл. 500, ал. 1 КЗ е обусловено от извършено от застрахователя плащане. В тежест на ищеца е било да докаже, че е заплатил на ЗАД „Армеец“ претендираната сума по регресна щета № 2310034211, като в доклада по делото изрично му е указано, че доказателства за такова плащане не са представени. Даденото указание не е изпълнено. Представените документи установяват плащане от ЗАД „Армеец“ към собственика на увредения автомобил, но не и плащане от ищеца към ЗАД „Армеец“.

Неподаването на отговор от ответницата не представлява признание на иска и не замества доказването на правопораждащите го факти. Поради това искането за постановяване на неприсъствено решение следва да бъде оставено без уважение, а спорът - разрешен по общия исков ред.

Според разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ има право да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие водачът е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация над допустимата по закон норма. За уважаването на регресния иск следва да бъдат установени валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, виновно и противоправно поведение на водача, вреди и причинна връзка, специалното регресно основание, както и действително плащане на обезщетението от ищеца, до чийто размер законът му предоставя право на регрес.