Решение № 73 от 23.11.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Козлодуй, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Административно наказателно дело № 20221440200395 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр.чл.72, ал.4 от ЗМвР.

Образувано е по жалба на А. И. Ц., ЕГН:********** от гр.К., обл.В., ул.“ К. „ №*** против Заповед за задържане на лице рег.№******/19.12.2022г., издадена от полицейски орган при РУ – Козлодуй – Б. Р. Б., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМвР е постановена принудителна административна мярка – фактическо задържане на оспорващия за срок от 24 часа.

В депозираната жалба са изложени оплаквания, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна, немотивирана и издадена при липса на фактически и правни основания за нейното прилагане.Сочи се, че в цитираната заповед липсвали мотиви, които да обуславят необходимостта от задържането на жалбоподателя, престъплението, в което същият е обвинен и действията, които е следвало да се извършат по разследването.Липсвало и описан състав на престъпление, както и че не било ясно кой е органът, на който жалбоподателят е пречел противозаконно да изпълни служебните си задължения, какви действия е вършел, как му е пречел и кога е станало това.

1

В проведените съдебни заседания жалбоподателят лично оспорва издадената заповед за задържане и излага доводи по повод оспорването.Полицейският орган издал заповедта оспорва жалбата.Представителят на РП – Враца също оспорва жалбата, като излага доводи в тази насока в приложено по делото писмена защита.

От фактическа страна съдът намери следното:

Въз основа на Заповед за задържане на лице рег.№******/19.12.2022г. по описа на РУ – Козлодуй, жалбоподателят А. Ц. е бил задържан от полицейския служител Б. Р. Б. – ****** в РУ – Козлодуй на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМвР, вр.чл.270 от НК, като е отразено, че на 19.12.2022г. в гр.К. на ул.“ И. „, срещу дом №***, противозаконно пречи на орган на властта да изпълни служебните си задължения.Отразено е, че Ц. се задържа за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – Козлодуй с начало 09.35 часа.Задържаното лице отказало да подпише заповедта, като отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел – С. И. Д..

Към преписката е приложена докладна записка, от която се извличат данни, че около 09.35 часа полицейските служители Б. Б. и С. Д. забелязали в гр.К. по ул.“ К. „ да се движи лек автомобил марка „ С. „, като полицейските служители предприели действия по спиране на същия, като потеглили по ул.“ И. „ срещу него.Посочено е, че когато водачът на горепосоченият автомобил – жалбоподателят Ц. забелязал патрулния автомобил, спрял и слязъл от автомобила.Сочи се, че органите на реда поискали на жалбоподателя СУМПС и документи на автомобила, както и, че последният им отговорил, че не притежава СУМПС, както и, че не е шофирал автомобила.Отразено е, че Ц. постоянно оспорвал проверката, която му се извършвала и отричал да е шофирал автомобила.Отразено е още, че Ц. е бил задържан, както и, че на същия са съставени два броя АУАН по ЗДвП и един брой АУАН по ЗМвР.Последните са приложени към делото.

От приложените към делото АУАН №***/19.12.2022г. и НП №***/18.01.2023г. се установява, че Ц. не е изпълнил устно полицейско разпореждане, изразяващо се в това да преустанови арогантното си и грубо поведение към служителите на МВР, с което умишлено пречи за изпълнение на служебните им задължения по време на извършване на проверката.За горепосоченото нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМвР на Ц. е било наложено 2 административно наказание на основание чл.257, ал.1 от ЗМвР – „ Глоба „ в размер на 300.00 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, в пределите на материалната му компетентност по чл.72, ал.1 от ЗМВР.Компетентността на полицейския орган произтича пряко от същата разпоредба, съгласно която:" Полицейските органи могат да задържат лице ", като в т.1-т.7 изчерпателно са посочени случаите, при които това е допустимо.Доколкото по делото не е спорно обстоятелството, че издателят на заповедта заема длъжността ****** в РУ Козлодуй, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМвР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, а съгласно чл.72, ал.1, т.2 от ЗМвР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение, съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба.

Фактическият състав по чл.72, ал.1, т.2 от ЗМвР включва на първо място наличие на отправно надлежно предупреждение към лицето, че с действията или бездействията си пречи на полицейските органи да изпълнят свое задължение по служба и на следващо място това предупреждение да е било съзнателно игнорирано от лицето и то да е продължило с поведението си да пречи на полицейските служители да изпълняват служебните си задължения.

В процесния случай оспорената пред съда заповед е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМвР, а отразения фактически състав, при осъществяването на който за полицейския орган възниква правомощието да задържи едно лице е на основание разпоредбата на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМвР, т.е. налице е разминаване между фактическите и правните основания за задържането, тъй като фактическо основание е посочено „ противозаконно 3 пречи на орган на властта да изпълни служебните си задължения „, а приложената правна норма е тази, предвиждаща, че за лицето, което се задържа има данни, че е извършило престъпление.

В случая е налице противоречие между фактическото и правно обвинение, което от своя страна препятства правото на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на процесната заповед за задържане.

Също така в съдържанието на оспорената заповед също не е посочено дали спрямо Ц. са били отправяни предупреждения и не са описани действията, които е следвало да преустанови въз основа на тези предупреждения.Не е посочено дали предупрежденията са били игнорирани от Ц., нито става ясно дали същият е продължил с поведението си да пречи на полицейските служители да изпълняват служебните си задължения и какви действия е извършил в тази насока.От горното не може да бъде направен извод дали е налице неизпълнение на полицейско разпореждане и на какво точно, а именно по какъв точно начин Ц. е възпрепятствал полицейските служители да изпълнят служебните си задължения, т.е. липсва конкретизация на фактите, обусловили задържането.

От гореизложеното може да бъде направен извод, че заповедта за задържане на лице не съответства на императивното изискване, предвидено в чл.74, ал.2, т.2 от ЗМвР да съдържа фактическото основание за задържането на лицето.В заповедта не е описано въз основа на кои факти е прието, че Ц. пречи на органите на властта.Липсва посочване и на другия елемент от фактическия състав на правната норма – надлежно предупреждение от органа до лицето и субективния признак на деянието , което следва да бъде извършено „ съзнателно „.По своето съдържание оспорената заповед не отговаря на изискването за форма.Също така горепосочената разпоредба въвежда императивно изискването за посочване на основанията за задържането, като се има предвид не само правните, но и фактическите основания.В този смисъл е и съдебната практика / Решение №12213/2013г., постановено по АД №14598/2012г. на ВАС; Решение №15574/2012г., постановено по АД №425/2012г. на ВАС /.Фактическите и правните основания, които следва да се посочат в заповедта се явяват юридическите факти, подлежащи на проверка от съда, за да може да бъде извършена преценка за осъществяване на хипотезата на правната норма, а непосочването 4 им е съществено процесуално нарушение на изискването за форма, което ограничава правото на защита на засегнатото лице и препятства съдебния контрол.Възможно е мотивите да бъдат извлечени от други предхождащи документи, съдържащи се в преписката, но процесната заповед не съдържа такова препращане.Фактически и правни основания не се съдържат дори в приложената по делото докладна записка рег.№****** от 20.12.2022г., изготвена от мл.инспектор Б. Б..В същата е отразено единствено, че е било установено, че Ц. е неправоспособен водач, че постоянно е оспорвал извършената му проверка и е отричал да е шофирал автомобил.

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.От показанията на св.С. Д. се установява, че Ц. е пречел на него и на колегата му, тъй като е отказвал да съдейства да извършат проверката, както и, че отказът му се е състоял в това да представи документи, че е искал да напусне мястото на проверката – опитал се е да влезе в къща, намираща се в близост, но той и колегата му не са му позволили, тъй като са го задържали, че се е държал грубо и арогантно към тях, като арогантното му поведение се е изразявало в това, че е говорел на висок тон, а на разпорежданията, които органите на реда са му отправяли е отговарял, че ще прави каквото си поиска и не са те хората, които ще му кажат какво да прави.Свидетелят сочи още, че Ц. е отрекъл ключът на автомобила, обект на проверка да е в него, но същият е бил в джоба му, което е било установено, след като Ц. е бил поканен да извади вещите от джобовете си.

Недопустимо е обаче за фактическото основание за задържането да бъдат ползвани само свидетелските показания, събрани във фазата на съдебното производство, без същото да е изрично посочено в заповедта.Свидетелските показания могат да бъдат ползвани единствено и само за проверка на фактите и обстоятелствата, отразени в оспорения акт и същите не са част от подготвителните документи за издаването на заповедта за задържане.

От гореизложеното съдът приема, че административният орган не е посочил фактическите основания, които да обосноват налагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМвР, което е нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и е основание за отмяна на акта на 5 основание чл.146, т.3 от АПК.

С оглед изложеното съдът намира, че подадената жалба е основателна и Заповед за задържане на лице рег.№******/19.12.2022г., издадена от полицейски орган при РУ – Козлодуй – Б. Р. Б. е незаконосъобразна, постановена при липса на форма и в противоречие на материалния закон и целта на закона, поради което и на основание чл.146, т.3 от АПК съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег.№******/19.12.2022г., издадена от полицейски орган при РУ – Козлодуй – Б. Р. Б., като незаконосъобразна.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Враца в 14-дневен срок считано от днес за явилите се страните и от съобщаването му за неявилите се страни.

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________ 6