Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 194 от 10.03.2026, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 97/2026
Вид
Определение № 194
Подписан
10.03.2026
В сила
10.03.2026
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Атанас Дечков Христов, Теодора Руменова Йорданова-Момова

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 194 гр. Шумен, 10.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20263600500097 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД гр.София , действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт С. П. С. срещу разпореждане

Рег.№ 205 / 27.01.2026 по ч.гр.д.№ 75 /2026г. по описа на НПРС в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 3464 от 15.01.2026 год., подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: град ....., ул. „.....“ № ...., В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу К. Д. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес град ...., ул. „...“ №..., за сумата от 33,67 евро (тридесет и три евро и шестдесет и седем евроцента) обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 25.07.2025 г. до 08.01.2026 год., по Договор за потребителски кредит № .... от 25.06.2025 год.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно по изложените в частната жалба съображения и моли съдът да го отмени в обжалваната част и вместо това претендираните със заявлението сума за 33,67 евро обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 25.07.2025 г. до 08.01.2026 год., да се уважи и да се присъди пълния размер на разноските по заповедното производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за основателна , поради следните съображения:

Производството по ч.гр.д.№75 /2026г. по описа на НПРС е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от „Ти Би Ай банк“ ЕАД гр. София срещу 1 длъжника К. Д. К. , в което се иска присъждане на главница в размер на 284,38 евро (двеста осемдесет и четири евро и тридесет и евроцента) по Договор за потребителски кредит № ... от 25.06.2025 год., сключен между длъжника К. Д. К. и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 32,03 евро (тридесет и две евро и три евроцента) договорна възнаградителна лихва за периода от 25.07.2025 г. до 25.12.2025 г. , 33,67 евро (тридесет и три евро и шестдесет и седем евроцента) обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 25.07.2025 г. до 08.01.2026 год.,10.86 евро държавна такса и 76.69 юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане Рег.№ 205 / 27.01.2026 по ч.гр.д.№75 /2026г. по описа на НПРС ,съдът е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение за сумите главница в размер на по Договор за потребителски кредит № .... от 25.06.2025 год., сключен между длъжника К. Д. К. и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 32,03 евро (тридесет и две евро и три евроцента) договорна възнаградителна лихва за периода от 25.07.2025 г. до 25.12.2025 г. , съдебни разноски за държавна такса в размер на 9,82 евро (девет евро и осемдесет и два евроцента) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 23,10 евро (двадесет и три евро и десет евроцента) (определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 25,56 евро).

Предмет на настоящото въззивно производство е вземането на заявителя за сумата от 33,67 евро (тридесет и три евро и шестдесет и седем евроцента) обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 25.07.2025 г. до 08.01.2026 год., по Договор за потребителски кредит № ....от 25.06.2025 год., сключен между длъжника К. Д. К. и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит 2 се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като на осн.чл.143 ал.1 т.5 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В чл.143, ал.2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

С обжалваното разпореждане, заповедният съд отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата 33,67 евро (тридесет и три евро и шестдесет и седем евроцента) обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 25.07.2025 г. до 08.01.2026 год. НПРС приел, че се претендира неустойка, която е нищожна. Посочил е, че същата излиза извън присъщите на неустойката функции.

Според приетото от страните в чл. 15.1. от договора, в случай, че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена главница за целия период на просрочието – от датата на падежа, до датата на ефективното плащане на сумата. Законната лихва се формира, както е посочено в чл. 9.4 Съгласно чл.9.4 към момента на сключване на договора, законната лихва за периода е в размер на основния лихвен процент плюс десет пункта надбавка. ОЛП се определя от БНБ, а размерът на законната лихва се определя с Постановление на МС.

На основание сключения между страните договор за потребителски кредит от 25.06.2025г. банката е отпуснала на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се е задължил да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Съгласно нормата на чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В процесния случай се установи, че страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение, като се твърди, че е налице неизпълнение от страна на длъжника на парично задължение. Страните по договора са уговорили изрично как се формира размерът на обезщетението /лихвата за забава/ в чл. 15.1 и чл. 9.4 от договора за кредит. Въз основа на тази уговорка, „Ти Би Ай банк“ ЕАД претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземането си, чийто размер и основание са изрично посочени в извлечението от счетоводните книги на банката. Именно извлечението представлява документ, по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК обуславящ издаване на заповед за незабавно изпълнение. В този смисъл, мотивите на заповедния съд, обсъждащи наличие на неравноправна клауза в договора и то такава, предвиждаща плащане на неустойка, са неправилни. Заявителят не претендира такова вземане, то не е предвидено и в сключения договор за банков кредит. Настоящият състав намира, че клаузата, предвиждаща плащане на обезщетение при забава в плащанията на вноски по процесния договор за кредит, не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 22 от ЗПК, а в съответствие с нормите, регламентиращи банковите кредити.

3

В случая въззивния съд констатира след изчисляване на размера на законната лихва с ел.калкуратор върху претендираната по заявлението главница за исковия период ,че същата е изчислена правилно в размер на 33.67 евро , съобразно уговореният размер на лихвата за забава по сключения между страните договор в чл.9.4 от него. Обезщетението за забава представлява само законната лихва за процесния период в размер на основния лихвен процент плюс десет пункта надбавка, като ОЛП се определя от БНБ, а размерът на законната лихва се определя с Постановление на МС и в случая законната лихва е в размер на 13.22% .

Следователно в този размер не е включена , както твърди заявителя 37.65% договорна лихва , която се дължи на осн.чл.9 ал.1 от договора , а при просрочие , както е в случая се дължи лихва за просрочие, но в размера посочен в чл.9.4 от договора. Договорната лихва се претендира на самостоятелно основание и е присъдена вече, както е поискана от заявителя в размер на 32.03лв. за периода от 25.07.2025г. до 25.12.2025г. и не е налице основание за повторното й присъждане ,чрез включването и в размера на лихвата за просрочие.

Предвид изложеното, атакуваното разпореждане, с което заявлението е отхвърлено, в обжалваната му част, се явява неправилно и следва да бъде отменено. Следва да бъде разпоредено издаването от НПРС на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, по заявлението на „Ти Би Ай банк“ ЕАД гр. София, срещу длъжника за сумата от 33,67 евро (тридесет и три евро и шестдесет и седем евроцента) обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 25.07.2025 г. до 08.01.2026 год., по Договор за потребителски кредит № ... от 25.06.2025 год., сключен между длъжника К. Д. К. и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023. и за сумата от още 1.04 евро държавна такса и още 2.46 евро юрисконсултско възнаграждение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане Рег.№ 205 / 27.01.2026 по ч.гр.д.№ 75 /2026г. по описа на НПРС в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 3464 от 15.01.2026 год., подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: град ...., ул. „....“ №..., В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу К. Д. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес град..., ул. „....“ №..., за сумата от 33,67 евро (тридесет и три евро и шестдесет и седем евроцента) обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 25.07.2025 г. до 08.01.2026 год., по Договор за потребителски кредит № .... от 25.06.2025 год., като вместо това постановява :

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по заявлението на „Ти Би Ай банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище гр. ..., адрес на управление гр. ..., ул. „...“ № ..., представлявано по закон от А. Ч. Д. и Н.Г. С., представлявано по пълномощие от юрисконсулт С. П. С. срещу длъжника К. Д. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес град ..., 4 ул. „...“ № ..., за сумата от 33,67 евро (тридесет и три евро и шестдесет и седем евроцента) обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 25.07.2025 г. до 08.01.2026 год., по Договор за потребителски кредит № .... от 25.06.2025 год., и за сумата от още 1.04 евро държавна такса и за сумата от още 2.46 евро юрисконсултско възнаграждение .